Български земеделски народен съюз, условно наречен казионен, се нарича съществуващият през комунизма в България земеделски съюз, който участва в управлението на страната в коалиция с БКП в Отечествения фронт от 1945 до 1991 г.
История 1945 – 1956 След Деветосептемврийския преврат през 1944 година са легализирани партиите от взелия властта Отечествен фронт, включително и БЗНС - Пладне, който заема основното име на организацията – Български земеделски народен съюз (БЗНС). През следващите месеци нараства напрежението между БЗНС и Българската работническа партия, с която са в коалиция.
На 8 – 9 май 1945 година прокомунистически дейци на БЗНС, начело с Георги Трайков, провеждат конференция на организацията. Макар дотогавашния водач на съюза Никола Петков да е преизбран за главен секретар, той не участва в конференцията и отказва да признае легитимността ѝ. През следващите месеци разцеплението в организацията се задълбочава. Четиримата министри на БЗНС напускат правителството и са заменени от представители на прокомунистическото крило. През следващите години то става известно като казионен БЗНС за разлика от основната част на съюза, която започва да бъде наричана БЗНС - Никола Петков.
За главен секретар на казионния БЗНС е избран Георги Трайков, а за организационен секретар – Кирил Клисурски. Съюзът премахва името „Пладне“ и продължава участието си в Отечествения фронт. През октомври 1948 г. Върховният съюзен съвет на БЗНС приема решение за превръщането му в партия, подкрепяща политиката на БКП и социализма в България. Съюзът се отказва от съсловната теория на Александър Стамболийски и неговата доктрина за самостоятелна земеделска власт, като се превръща в придатък на БКП без собствена програма и политически цели.
По това време Георги Трайков дори предлага БЗНС да „приеме марксистко-ленинската идеология и след време да се слее с БКП“, но тази идея е отхвърлена от Георги Димитров като „утопична и вредна“, като вместо това той поставя за задача очистването на организацията от „реакционни и антикомунистически елементи“.
Тогава е приет нов устав, съгласно който председателят на партията се нарича секретар на БЗНС, а заместник-председателите на партията се наричат секретари на Постоянното присъствие на БЗНС, най-важен от които е организационният секретар. Така секретарят на БЗНС и секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС ръководят дейността на БЗНС съвместно с членовете на Постоянното присъствие на БЗНС, които имат съвещателен глас в приемането на решенията.
Всички те се избират от Управителния съвет на БЗНС, избиран от Конгреса на БЗНС, свикван 1 път на 5 г. Секретарят на БЗНС и секретарите на Постоянното присъствие се числят съгласно държавния протокол към най-висшата номенклатура на НРБ заедно с членовете на Политбюро и секретарите на ЦК на БКП, като секретарят на БЗНС е изравнен с членовете на Политбюро на ЦК на БКП, а секретарите на Постоянното присъствие имат ранг, по-голям с 1 степен от този на министрите. Членовете на ПП на БЗНС имат ранг на заместник-министри. БЗНС влиза и в правителството като Георги Трайков е избран за подпредседател на Министерския съвет и министър на земеделието, а организационният секретар на ПП Кирил Клисурски първо е министър на мините и по-късно е заместник-председател на Президиума на Народното събрание (фактически вицепрезидент), Ради Найденов е министър на правосъдието.
През следващите години около 10 хиляди членове на съюза са изключени, заради подозрения в симпатии към ликвидираната опозиция, а десетки хиляди, включително цели местни организации, доброволно напускат, смятайки че съществуването на БЗНС като марионетка на БКП е безсмислено.
Докато Вълко Червенков е по-сдържан по отношение ролята на БЗНС в управлението, то с издигането на Тодор Живков през 1954 г. за първи секретар на ЦК на БКП нещата се променят и ролята на БЗНС става значителна. БЗНС вече разполага със значителна членска маса сред по-голямата част от селяните в България. Той прави първите си стъпки в международните връзки, установявайки контакти с Полската обединена селска партия и Германската демократична селска партия в ГДР. Във вътрешно-политически план, БЗНС получава нови министерски постове в правителството, като например на министъра на обществените сгради Стоян Тончев.
1956 – 1974 През 1958 г. Георги Трайков сменя организационния секретар на ПП на БЗНС Николай Георгиев (на този пост от 1954 г.) и го заменя с по-младия си помощник Петър Танчев, избран същата година за министър на правосъдието. През 1964 г. след смъртта на Димитър Ганев, Георги Трайков поема заемания от Ганев преди това пост на председател на Президиума на Народното събрание, превръщайки се в по този начин във фактически президент на НРБ.
През този период някои видни членове на ликвидирания опозиционен БЗНС, като Вергил Димов, Асен Павлов, Петър Сърбински, Димитър Гичев, Владимир Вампирски, Светла Даскалова, са принудени да декларират лоялност към режима и са приети отново в казионния съюз, а някои от тях получават различни синекурни постове, като по този начин режимът се стреми да деморализира привържениците на опозицията.
На международната сцена започва „отварянето“ на БЗНС към Близкия изток и Кипър и са установени отношения със Съюза на кипърските селяни, партиите БААС в Ирак и Сирия и Истиклял в Мароко. Съюзът е използван като посредник в международните контакти на БКП, с които по различни причини комунистите не желаят да имат преки отношения.
През 1966 г. в новото правителство, БЗНС разширява участието си с избирането на организационния секретар Петър Танчев за заместник-председател на Министерския съвет, а Светла Даскалова става министър на правосъдието. Георги Трайков се утвърждава още веднъж за държавен глава на НРБ, а скоро във вътрешнопартиен план израстват и нови ръководители. През декември 1968 г. синът на Георги Трайков – Хараламби Трайков също влиза в политическия живот, ставайки министър на информацията и съобщенията и член на ПП на БЗНС.
През 1968 г. започва отварянето на БЗНС и към Западна Европа след установяването на връзки и с политически движения във Франция, Западна Германия и Италия. Като домакин, БЗНС е инициатор на националната конференция по селското стопанство заедно с БКП, като и на конференциите за мир между левите, центристките и либералните партии през 1961 и 1966 г.
През 1971 г. след приемането на новата Конституция на НРБ, според която БКП и БЗНС ръководят изграждане на развито социалистическо общество (чл. 1, ал. 3), Тодор Живков е избран за председател на Държавния съвет, Георги Трайков – за председател на Народното събрание. Петър Танчев – вторият човек след Георги Трайков, е избран за първи заместник-председател на Министерския съвет.
32-рият конгрес на БЗНС взима решение за приемане на програмата на БКП като своя програма и подкрепя новите изменения на конституцията за ролята на БЗНС и новите организационни форми на политическо сътрудничество с БКП. Скоро обаче, независимо че Георги Трайков успешно ръководи БЗНС, започва съревнование за лидерския пост в партията, поради преклонната възраст на Трайков. Съревнованията се подкрепят от БКП. Съревновават се 2 души – заместникът на Георги Трайков организационния секретар Петър Танчев и новоиздигнатия за секретар на ПП на БЗНС по международните въпроси Георги Андреев, избран за заместник-председател на Държавния съвет на НРБ, който замествайки така Тодор Живков, печели симпатии сред дейци на БКП. Плъзва слух, че Георги Андреев получава вицепрезидентския пост, тъй като лично Политбюро на ЦК на БКП иска да го „тества“ каква външна политика би провел като вицепрезидент на НРБ, отговарящ за външните отношения и да прецени по този начин годността му за лидер на БЗНС. Петър Танчев се ползва с доверието на Тодор Живков и поверяването на поста първи заместник-председател на Министерския съвет, отговарящ за селското стопанство, го прави сигурен наследник на Георги Трайков на лидерския пост. Георги Трайков не остава безучастен към тези съревнования и взима мерки да балансира положението, като помага на Янко Марков – министър на горите, да бъде избран за секретар на ПП на БЗНС през 1973 г.
Но обстановката бързо се променя. През същата година в автомобилна катастрофа загива министър Хараламби Трайков – синът на Георги Трайков, а Георги Андреев е освободен като заместник-председател на Държавния съвет и става министър на информацията и съобщенията на мястото на загиналия. Георги Трайков преживява жестоко смъртта на сина си. Той вече е първи заместник-председател на Държавния съвет на НРБ след промяна в Народното събрание. Той се разболява от перитонит и умира в София през януари 1975 г. Няколко дни преди това през декември 1974 г. смяната в БЗНС е направена, като Петър Танчев е избран за секретар на БЗНС и първи заместник-председател на Държавния съвет на НРБ, но е принуден да приеме в течение на 2 г. Георги Андреев, избран на същото заседание за организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС, като освен това за секретар на ПП на БЗНС по международните въпроси е избран Ангел Димитров.
1974 – 1989 Петър Танчев решава да ръководи БЗНС дипломатично. Така той оставя съперникът му Георги Андреев да му бъде пръв заместник 2 г. Потвърждава избора на Янко Марков и за секретар на ПП на БЗНС и за министър на горите. През тези 2 г. Петър Танчев се отнася с уважение към останалите ръководители.
Постепенно обаче той изолира хората, които са оценени като неудобни. Като първи такъв е нарочен Георги Андреев, който през юни 1976 г. при избиране на новото правителство не е включен в него, а вместо това на поста министър на съобщенията е избран Пандо Ванчев. На 33-тия конгрес през 1976 г. статуквото окончателно се утвърждава с избирането на Алекси Иванов за организационен секретар на ПП на БЗНС и преизбирането на Петър Танчев за лидер на БЗНС. Петър Танчев издига и Милена Стамболийска – внучката на Александър Стамболийски, за член на ПП на БЗНС и (от 1981 г.) за заместник-председател на Народното събрание на НРБ, като се сватосва с нея.
През следващите години БЗНС се утвърждава все повече, особено след проведената среща на Тодор Живков с Постоянното присъствие на БЗНС в гр. Правец през 1977 г. Малко преди това, видният биолог акад. Радой Попиванов е избран за министър на народното здраве и така БЗНС получава още 1 министерско място. Макар запазен като секретар на ПП на БЗНС по селското стопанство, Георги Андреев става секретар на Националния съвет на Отечествения фронт, но през 1979 г. е освободен от поста секретар на ПП и такъв става Димитър Кармуков, като през следващата 1980 г. Андреев е изпратен за посланик на НРБ в Норвегия и Исландия, за да остане там до 1989 г. Оттук нататък в БЗНС ръководят Петър Танчев, Алекси Иванов и Ангел Димитров, а Янко Марков и Николай Георгиев са други двама ръководители. През май 1981 г. е проведен 34-тият конгрес на БЗНС.
В международен план е важно установяването на контакти с Християндемократическата партия в Италия и заслугите на БЗНС в осъществяването на освобождаването на българина Сергей Антонов от италианския затвор.
През 1986 г. БЗНС получава правото на разширено участие в правителството, като през март 1986 г. организационният секретар на ПП на БЗНС Алекси Иванов е избран за министър на земеделието и горите, а 9 месеца по-късно той вече е и заместник-председател на Министерския съвет на НРБ.
През периода до 1989 г. БЗНС създава добра политика особено в областта на селското стопанство, като е увеличен средният годишен добив на пшеница (достигнал през 1988 г. 490 хил. тона в сравнение с 350 хил. тона през 1985 г.), а така също и с промените в Закона за обработваемата земя и пасищата през 1987 и 1988 г. и с повишаване на ролята на Закона за самозадоволяване с хранителни продукти.