Община Гълъбово се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Стара Загора.

География Географско положение, граници, големина Общината се намира в югоизточната част на Област Стара Загора. С площта си от 348,895 km2 е 8-а по големина сред 11-те общини на областта, което съставлява 6,77% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на запад – община Опан; на север – община Раднево; на изток – община Тополовград, Област Хасково; на юг – община Харманли и община Симеоновград, Област Хасково.

Природни ресурси Релеф Релефът на общината е хълмист ниско планински, като територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина и планината Сакар.

Около 2/3 от територията на община Гълъбово се заема от източната, хълмиста част на Горнотракийската низина. На 2 km южно от град Гълъбово, на границата с община Симеоновград, в коритото на река Сазлийка се намира най-ниската ѝ точка – 84 m н.в.

В югоизточния район на общината, южно от долината на река Соколица (ляв приток на Сазлийка) се простират крайните северни части на ниската планина Сакар. На 700 m южно от село Главан се издига най-високата ѝ точка – връх Чуката 543,4 m н.в.

Води Основна водна артерия на община Гълъбово е река Сазлийка (ляв приток на Марица), която протича през нея от север на юг, с част от долното си течение на протежение около 11 km. На територията на общината река Сазлийка получава три по-големи притока: – река Еледжик (десен приток). Протича през общината с долното си течение през село Априлово и се влива в нея северно от „Брикел“. На нея са изградени язовирите „Априлово“ (преди селото) и „Любеново“ (след селото); – река Овчарица (ляв приток). Протича през общината с последните си 3 km и се влива в нея северно от „Брикел“; – река Соколица (ляв приток). Протича през общината от изток на запад с част от средното и цялото си долно течение през селата Мъдрец, Искрица и Обручище и се влива в нея южно от град Гълъбово. Северно от устието ѝ е изграден големият язовир „Розов кладенец“, водите на който се използват за промишлени нужди и риболов, а на някои нейни малки леви притоци – язовирите „Медникорово“, „Червена река“ и „Мъдрец“, водите на които са използват основно за напояване на земеделските земи.

Население Етнически състав (2011) Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %) Общо 13 394 100,00 Българи 12 038 89,88 Турци 68 0,51 Цигани 769 5,74 Други 20 0,15 Не се самоопределят 81 0,60 Неотговорили 420 3,14

Движение на населението (1934 – 2021)

Населени места Общината има 11 населени места с общо население от 10 967 жители към 7 септември 2021 г.,които се наричат гочета.

+ Списък на населените места в община Гълъбово, население и площ на землищата им Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Априлово 189 14,660 Лефеджии Мусачево 131 15,306 Великово 29 15,190 Караманлии Мъдрец 724 36,556 Софуларе Главан 767 61,120 Обручище 1285 61,074 Обруклии Гълъбово 7062 55,947 Кара бунар, Сладък кладенец, Кладенчево, Стаханово, Гара Гълъбово Помощник 163 20,331 Калфа кьой Искрица 129 15,667 Колчуларе, Стражари Разделна 75 15,999 Бюлюджак Медникарово 413 33,045 Кара пилит ОБЩО 10967 348,895 няма населени места без землища

Административно-териториални промени Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Лефеджи на с. Априлово; – преименува с. Караманлии на с. Великово; – преименува с. Паша махле на с. Войвода; – преименува с. Кум Дуванджии на с. Гълъб; – преименува с. Кара пилит на с. Медникарово; – преименува с. Софуларе на с. Мъдрец; – преименува с. Обруклии на с. Обручище; – преименува с. Калфа кьой на с. Помощник; – преименува с. Бюлюджак на с. Разделна; – преименува с. Гюл бунар на с. Розов кладенец; – преименува гар.с. Гара Карабунар на гар.с. Гара Сладък кладенец; – преименува с. Карабунар на с. Сладък кладенец; – преименува с. Колчуларе (Колджилар) на с. Стражари; през 1914 г. – преименувано е гар.с. Гара Сладък кладенец на гар.с. Гара Гълъбово без административен акт; МЗ № 2127/обн. 13.05.1947 г. – преименува с. Сладък кладенец на с. Кладенчево; Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува гар.с. Гара Гълъбово на гар.с. Гара Стаханово; – преименува с. Кладенчево на с. Стаханово; Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Войвода и го присъединява като квартал на с. Главан; през 1956 г. – преименувано е с. Гълъб на с. Гълъбово без административен акт; Указ № 512/обн. 24.11.1959 г. – преименува и признава об.с. Стаханово (включващо с. Стаханово и гар.с. Гара Стаханово) за с. Гара Гълъбово; Указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува с. Стражари на с. Искрица; Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – преименува с. Гара Гълъбово на с. Гълъбово и го признава за с.гр.т. Гълъбово; Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – обединява с.гр.т. Гълъбово и с. Гълъбово в едно ново населено място – гр. Гълъбово; Указ № 754/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Розов кладенец и го присъединява като квартал на с. Обручище.

Транспорт През средата на общината, от север на юг, на протежение от 9.2 km преминава участък от трасето на жп линията Нова Загора – Симеоновград от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 60,8 km: участък от 19,9 km от Републикански път II-55 (от km 133,2 до km 153,1); участък от 8,8 km от Републикански път III-554 (от km 36,4 до km 45,2); последният участък от 12,1 km от Републикански път III-5031 (от km 4,9 до km 17,0); целият участък от 16,8 km от Републикански път III-5504; началният участък от 3,2 km от Републикански път III-5505 (от km 0 до km 3,2).

Топографска карта

Външни препратки Сайт за Община Гълъбово

Източници