Зджѝслав Зембжу̀ски () е български обществен деец от полски произход. В годините 1919 – 1921 е вицеконсул в новосъздаденото полско посолство в София. Награден от цар Борис III с Кавалерския кръст на ордена Св. Александър.
Биография Роден е през 1891 г. в София, в семейството на Емилия (с родова фамилия Загуро̀вска) и Павел Зембжуски. Има две сестри и един брат – Ванда, Теофиля и Тадеуш. Завършва „Екол Полонез дьо Батиньол“ () в Париж. След завръщането си в България работи в Българската народна банка. През 1910 г. прави превод на драмата „Моралът на госпожа Дулска“ () от полската писателка Габриеля Заполска. В периода 1912 – 1920 г. работи като секретар в полското консулство в София, а в годините 1919 – 1921 е вицеконсул в полското посолство. Взема участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, в бойните редици на българската армия. В годините 1921 – 1924 е в Познан и се занимава с износ на тютюн от България за Полша. След заболяване на съпругата му Жанета се завръща в България и започва работа в патентната компания основана от баща му.Baranowski, M. Polacy w Bułgarii na przełomie XIX i XX wieku . Посетен на 7 ноември 2014 г.
Обществена дейност
Зджислав Зембжуски става съосновател на „Полско-българското общество“. Също така е дългогодишен председател и член на управителния съвет на Полското общество за взаимопомощ в София. След като Третия райх окупира Полша, в края на 1939 г. Зембжуски се включва в организацията „Група Б“, създадена от българските дипломати във Варшава Крум Цоков, Трифон Пухлев и Димитър Икономов. В нея взимат участие и братовчедите му Владислав и Бронислав Зембжуски, както и други софиянци. Група „Б" организира канал през България за Турция, който да осигурява прехвърлянето на поляци застрашени от арест или такива, които са избягали от немски лагери и затвори. На 15 май 1942 г. групата е разкрита от Гестапо и изпратена в лагер, където Зембжуски е убит.Борисова, С. През София към свободата – Виж: Култура – Брой 6 (2533), 13 февруари 2009. Посетен на 10 декември 2014 г.
Паметна плоча пред полското посолство в София гласи следното:
Семейство Зджислав Зембжуски се жени за Жанета, с която има четири деца – Марцеля, Ванда, Мария и Ян.Baranowski, M. Polacy w Bułgarii na przełomie XIX i XX wieku . Посетен на 7 ноември 2014 г.
Фамилия Зембжуски Семейство Зембжуски живеят в България от средата на XIX век. Дядото на Зджислав, граф Франчѝшек Зембжу̀ски (1825 – 1892) е представител на люблинската шляхта. Участва във Великополското въстание от 1848 г., след което се включва в легионите създадени от Адам Мицкевич в Италия. По-късно е в бойните редици на Джузепе Гарибалди. Пристига в Османската империя по време на Кримската война за да се включи в полския полк на Михал Чайковски. Неговият син Павел Зембжуски (1859 – 1907) е баща на Зджислав. Той участва в Сръбско-българската война от 1885 г. и получава медал за храброст. По-късно основава първата в България фирма за регистрация на марки и патенти (бюро Зембжуски), която фирма Зджислав наследява. Също така е председател на „Полското общество за взаимопомощ“ в София.
Бележки
Категория:Поляци в България Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Загинали през Втората световна война Категория:Погребани в Централните софийски гробища