Йордан (Юрдан) Константинов Самарджиев е български просветен деец и революционер от Македония.
Биография Самарджиев е роден в 1875 година в град Прилеп, тогава в Османската империя. Син е на видния български книжар Коне Самарджиев. В 1894 година завършва с деветия випуск Солунската българска мъжка гимназия. Завършва университетския курс по романска, френска литература в Нанси. През 1897/98 г. е учител по френски език в българската гимназия в Солун. От 1898 до 1901 година преподава в българското педагогическо училище в Сяр.Българска Екзархия, Училищен отдел, Свидетелство No 3938, Цариград, 1 август 1907 По същото време, заедно с Анастас Наумов и Димитър Галев, е представител на Българското тайно революционно братство Самарджиев, Йордан. Спомени, ръчно написани, семеен архив, 6 юли 1933 и развива революционна дейност. Самарджиев покръщава Христо Караманджуков от Чокманово, Анастас Чешмеджиев от Устово и други дейци. По-късно Самарджиев обикаля Драма, Ксанти, Даръдере и Ахъчелебийско, като развива революционна дейност.
Самарджиев подпомага Солунските атентатори. След атентатите е заловен и измъчван, но не издава революционната организация. Самият той пише в спомените си:
Павел Шатев пише за него:
Самарджиев поема книжарницата и печатницата след смъртта на баща му – Коне Самарджиев. През 1913 издава за 29-а поредна година „Календарче Св. Кирил и Методий“.Чернески, Чавде., Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?, Авангард Прима, София, 2010, стр.63.
След Междусъюзническата война през 1913 г. Гърция го екстернира от Солун.
В началото на 1914 година Юрдан Самарджиев се опитва да пренесе книжарницата и печатницата в България. Царското правителство, като има предвид прогресивната му дейност, налага огромно, невъзможно за плащане мито и стоката остава в българската митницата на Дедеагач. Дедеагашка митница, Вносни декларации 209/31 януари 1914 год. и 254/10.02.1914 год. През 1917 година цар Фердинанд I издава указ да се освободят книжарските и печатарски стоки на Коне Г. Самарджиев без митоДържавен вестник брой 124 от 09.06.1917, Указ 2696 на Фердинанд I Цар на Българите., но всичко отдавна е унищожено, след като България се включва в Първата световна война и на 8 октомври 1915 година 12 англо-френски бойни кораба бомбардират и опожаряват казармите, жп гарата и митницата на Дедеагач.Прокопиев, А. Беломорската част на българския флот през Първата световна война, Военноисторически сборник, 2004, бр.4, стр. 28.
Умира в 1936 година в София.
Външни препратки Йордан Самарджиев – „Календарче „Св. св. Кирил и Методий за 1913 г.““, Солун, 1912 година „Спомени“, ръчно написани, семеен архив, 6 юли 1933 година, София
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Учители в Сярското българско педагогическо училище Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Родени в Прилеп Категория:Български книжари Категория:Починали в София Категория:Девети випуск на Солунската българска мъжка гимназия