Ерве Базен () е френски писател, автор на няколко стихосбирки и множество романи. Член на Академията Гонкур от 1958 г. и неин председател от 1973 г. до края на живота си. Като противник на ядреното въоръжаване, през 1979 г. е отличен с Ленинска награда за мир.
Биография Роден е на 17 април 1911 г. в Анже. Завършва литература в Сорбоната. за дебютната си стихосбирка „Денят“ през 1947 г. получава наградата „Аполинер“ (). Въпреки този успех Базен се преориентира към писането на романи, първоначално изпълвани с автобиографичен материал, свързан с травми от детството му. В по-късните книги психологията отстъпва на свободното творчествоBoisdeffre P., Hervé Bazin ou le retour de l'enfant prodigue, Une Histoire vivante de la littérature d'aujourd'hui, Paris: Le livre contemporain, 1965, p. 310-2 и хумористичната му книга „Да оскубем птицата“ получава наградата за черен хумор „Ксавие Форнере“. При една равносметка, Ерве Базен е „достоен приемник и продължител на отдавнашни традиции във френската литература“Терзиева А., Проблеми на съвременния френски роман, София: Народна просвета, 1985, с.69..
Умира на 17 февруари 1996 г.
Библиография Jour, poèmes (Денят, стихосбирка), 1947 À la poursuite d'Iris, poèmes, 1948 Vipère au poing, (автобиографичен роман), 1948 La Tête contre les murs, (роман, написан от авг. 1948 г. до февр. 1949 г.), 1949 La Mort du petit cheval, (продължение на автобиографичния роман от 1948, написан от дек. 1949 до авг. 1950 г.), 1950 Семейство Рьозо. Превод от френски език Ерма Гечева. София: Народна култура, 1971, 368 с.Общо преводно издание на двата автобиографични романа Vipère au poing и La Mort du petit cheval; трета част излиза на френски език в 1972 (Le Cri de la chouette). Le bureau des mariages, nouvelles, 1951 Lève-toi et marche, roman, écrit en 1951, publié en 1952Стани и ходи. Роман. Превод от френски език Ерма Гечева. София: Народна младеж, 1966, 244 с. Humeurs, poèmes (Настроения, стихосбирка), 1953 Contre vents et marées, roman, 1953 L'Huile sur le feu, roman, écrit d'oct. 1953 à février 1954, publié en 1954 Qui j'ose aimer, roman, écrit de novembre 1955 à oct. 1956, publié en 1956, puis en 1966 La Fin des asiles, essai/enquête, 1959 Au nom du fils, roman (В името на сина, роман), écrit d'avril 1959 à septembre 1960, publié en 1960 Chapeau bas, nouvelles, 1963: Chapeau bas, Bouc émissaire, La hotte, M. le conseiller du cœur, Souvenirs d'un amnésique, Mansarde à louer, La Clope Plumons l'oiseau, essai, 1966 Le Matrimoine (Съпружески живот), roman écrit en 1966, publié en 1967 Les Bienheureux de La Désolation, récit / enquête, 1970 Le Cri de la chouette, (автобиографичен роман, продължение на Vipère au poing и La Mort du petit cheval, написано през 1971; адаптирано за телевизията в 1986 г.), 1972 Madame Ex, roman, écrit en 1974, publié en 1975Бившата съпруга, Хумористично-сатиричен роман. София: Народна култура, 1978, 242 с. Traits, 1976 Ce que je crois, 1977 Un feu dévore un autre feu, 1978Огънят поглъща огъня. Превод от френски език Ерма Гечева и Стефан Гечев. София: Народна култура, 1980, 216 с. L'Église verte, roman, 1981Зеленият храм. София: Народна култура, 1984, 206 с. Qui est le prince ?, 1981 Abécédaire, 1984 Le Démon de minuit, 1988 L'École des pères, roman, 1991 Le Grand Méchant Doux, 1992 Œuvre poétique, 1992 Le Neuvième jour, 1994
Източници
Външни препратки Цитати от Ерве Базен в crossroadbg.com Произведения Эрве Базена в библиотеке Максима Мошкова Эрве Базен на Peoples.ru Л. П. Замойский „Девиз Базена – надо выстоять“
Категория:Френски романисти Категория:Френски поети Категория:Френски есеисти Категория:Носители на награди на Франция Категория:Носители на награда „Гийом Аполинер“ Категория:Възпитаници на Парижкия университет Категория:Френски пацифисти Категория:Родени в Анже Категория:Починали в Анже