Атанас (Насо) Христов Джолев () е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация, по-късно приел идеите на македонизма.
Биография Атанас Джолев е роден през 1898 година в Моноспитово, тогава в Османската империя. Семейството му е земеделско, но баща му Христо Джолев и дядо му Велко Джолев са революционери от ВМОРО. Атанас Джолев завършва седми клас и също взима участие в революционното дело като член на селската милиция на ВМРО, но след като е разкрит през 1923 година бяга в България. Там става четник при Георги Въндев, а с препоръка от Алеко Василев е назначен за секретар на Щерьо Влахов. След кръвопролитията около Горноджумайските събития от 1924 година постепенно се разграничава от официалната ВМРО. През следващите години и при последвалото разцепление във ВМРО той преминава на страната на протогеровистите.
По-късно извършва криминално убийство заедно с друг активист на организацията. Срещу голяма сума събрана от хлебарите в София, те убиват главния конкурент в бранша – Страхил Костов, първият производител на хляб, въвел машинно производство. Заради това е осъден на смърт от ВМРО (обединена).Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 551 Впоследствие Джолев е заловен и осъден от властите, като лежи дълги години в затвора.Атанас Христов Джолев - наричан Насо. Същия извърши едно вулгарно криминално убийство заедно с друг свой другар, членове на ВМРО - подтикнати от един престъпен тип - Младен Стойковски, който подкупи съвестта им с голяма сума, събрана от фурнаджиите в София, за да убият конкурента - Страхил Костов, който произвеждаше машинно, много доброкачествен хляб, като го разкарваше и по домовете. ВМРО (прогресивна) му наложи да се предаде на правосъдието. Насо лежа много години в затвора, той бе осъден и от ВМРО (прогресивна) на смърт, но поради осъждането му от правосъдието и стеклите се после политически събития и присъдата се размина и поради известни заслуги в революционното движение, в което той имал заслуги. Анци Наумов. 5.ІІІ.1979 г., ЦДИА, ф.1932, оп.4, а.е. 26, л.19-33.
През 1973/74 година пише в град Струмица спомените си на български език, в които обаче ясно изразява македонското си национално самосъзнание. Спомените са пазят в българските централни държавни архиви и са публикувани в България и Северна Македония. Дава подробни сведения за обкръжението на Алеко Василев и за събитията преди и след убийството на Тодор Александров.
Бележки
Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМРО Категория:Протогеровисти Категория:Северномакедонци в България Категория:Родени в Моноспитово Категория:Ренегати от ВМОРО и ВМРО