Шикирли Китай, Шекерли Китай (, до 2024 г. Суворово) е селище от градски тип в Южна Украйна, Измаилски район на Одеска област. Заема площ от 5,53 км2.
География Шикирли Китай е разположено в равнинен район, на северозападния бряг на езерото Катлабуг, на 36 километра северозападно от Измаил.
История В Русия 1819-1857 Днешното село Шикирли Китай е основано през 1819 година от преселници от българските земи на юг от Дунава, но се приема, че такива заселници в Шикирли Китай е имало и по-рано. Самото име на селото е топоним, останал от ногайските пастири, изселени към 1807-1809 година.Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 14-15, Шабашов, Андрей и Сергей Гизер. Названия болгарских населенных пунктов ногайского произхождения, в: Българите от Молдова и Украйна – език, литература, история, култура и образование. Международна научно-практическа конференция, София 2009, с. 100-101. Според професор Николай Русев първите български жители на селото пристигат в Шикирли Китай по време на Руско-турската война 1787-1791 г. Въз основа на диалектоложки и фолклорни данни се смята, че тези заселници произхождат от долината на река Тунджа.Николай Русев: Българите в Молодова имат свой университет, Стандарт, 20 декември 2004
В Указ на руския император Александър І от 29 декември 1819 година, регламентиращ статута на българските колонии, Шикирлы Китай е посочено като селище в Измаилски окръг.Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 515-518. Църквата в селото, „Св. св. Константин и Елена“ е изградена през 1821 година. През 1835 година в Шикирликитай са регистрирани 110 семейства с 631 жители (339 мъже и 292 жени). 14 от семействата (74 души) са нови преселници, установили се в селото след Руско-турската война от 1828-1829 г.Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 266, 274.
В 1852 година Шикирликитай, което е част от Горнобуджакския окръг, наброява 1042 жители.Новаков, С. З., пос. съч., с. 528.
В Молдова (Румъния) 1857-1878 Според Парижкия мирен договор от 1856 година южната част на Бесарабия, включително Шикирли Китай, е включена в състава на Молдовското княжество (от 1861 г. – Румъния). Новата граница е прокарана в началото на 1857 година.
В 1858 година молдовските власти разрешават да се открие в селото начално българско училище,Сюпюр, Елена. Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX век, София 1982, с. 23, 217. в което до 1863 година преподава Никола Козлев, следван от Тодор Божилов (БужиловСюпюр, Елена. Българските училища в Румъния през ХIХ век 1858 - 1877. Документи., София, 1999, с. 193, 218.) (1863-1866), Иван Караджа (1866-1869), Йон Ушурел (1869-1870), Христо Брусалийски (1870-1871) от Болград, Васил Титов (1871-1872), Иван Плакунов от Болград (1872-1878), Василиса Фитова (1871-1878).Челак, Екатерина. Училищното дело и културно-просветният живот на българските преселници в Бесарабия (1856-1878), София 1999, с. 230. Според други данни Н. Козлев е учител в Шикерли Китай до 1860 година – вижте От учебната 1868-1869 година румънските власти полагат усилия за румънизация на училището и за измествате на българския език. През 1869 година българският учител преподава само по два часа дневно.Челак, Е., пос. съч., с. 90. Според статистика, изготвена от просветните власти, през 1869 година селото има 177 семейства, едно училище с 48 ученици - момчета. През 1871 година в Шикирликитай функционира и девическо училище, основано и издържано от местната община.Сюпюр, Елена. Българските училища в Румъния през ХIХ век 1858 - 1877. Документи, София, 1999, с. 326, 373-374. През учебната 1872/1873 година броят на учениците в селото е 93 - 70 момчета и 23 момичета.
През 1861-1862 година жители на Шикирли Китай се включват в преселническото движение на бесарабските българи от Румъния в Русия и основават едноименно село в Таврия, по-късно преименувано на Софиевка.Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 34.
В Русия 1878-1918 В периода 1878-1918 година селото отново е в пределите на Русия. В началото на ХХ век Шикирликитай има 432 къщи и 2932 жители, притежаващи 8766 десетини земя.Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.
В Кралство Румъния През 1918-1940 и 1941-1944 година Шикирли Китай е в границите на Кралство Румъния. Според преброяването от 1930 година общият брой на жителите е 4267 души, от които 4095 българи (95,97%), 78 румънци (1,83%), 27 руснаци (0,63%), 26 поляци, 6 гагаузи, 5 гърци, 3 евреи и 1 сърбин.
През 1941-1944 година, по време на румънското управление на Бесарабия през Втората световна война година селото е преименувано на Крал Михай І (Regele Mihai I).
В СССР 1940-1991 От края на юни 1940 до юни 1991 година Шикирли Китай е в състава на Съветския съюз. През януари 1941 година е създаден първият колхоз – „А. В. Суворов“. През същата година селото е преименувано на Суворово и е определно за център на район – функция, която изпълнява до 1959 година.„Суворово“ в: „История городов и сел Украинской ССР“, Том „Одесская область“, стр. 462-463. През 1941 година съветската власт провежда първите изселвания на „експлоататори“, които засягат 11 по-състоятелни семейства.Бесарабските българи за себе си. Съставители Петър-Емил Митев и Николай Червенков, София 1996, с. 167 (спомени на Афанасий Стоянов).
От 1944 до 1991 година Суворово отново е част от СССР. В годините след 1944 година е завършена колективизацията, изселени са някои местни жители. В 1944 година е създаден Суворовският районен индустриален комбинат, в който функционират варов и тухлен цех, ковачница за изработка и ремонт на метални изделия за населението. През следващата година са открити химичен, дърводелски цех за производство на мебели, както и цех за металообработване, който обслужва селското стопанство и произвежда стоки за широка употреба. В 1946 година в комбината работят 51 души, а през 1952 - 132. Пред 1952 година е въведен в експлоатация завод за керемиди, в който за една година са произведени 4049 бр. керемиди. През 1944 година е поставено началото на производство на обувки, а през 1947 година - на текстилно производство.Татарко Ірина. Розвиток промисловостi в болгарських селах Ізмаїльської областi УРСР та пiвдня МРСР в 1944–1954 рр. Бесарабските българи: история, култура и език : (25-годишнина на групата «Етнология на българите» в Центъра по етнология на Института за културно наследство, АНМ и 20-годишнина на Научното дружество на българистите в Република Мол- дова). Кишинев, 2014. С. 223–226.
През 1959 година Суворският район е премахнат и селото е включено в състава на Измаилски район. В 1961 година Суворово получава статут на селище от градски тип.
В Украйна От 1991 година е в състава на независима Украйна и е преименувано на Суворове, а през 2024 година селището отново е преименувано в Катлабуг.
Население Населението му възлиза на 4835 души (2001). Гъстотата е 874 души/км2. По-голяма част от жителите са българи.
Демографско развитие: 1852 – 1042 души 1930 – 4267 души; 1970 – 6400 души; 2001 – 4835 души.
Езици Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:
Роден език Численост Дял (в %)Общо 4835 100.00Български 3435 71.04Руски 747 15.44Украински 383 7.92Молдовски 173 3.57Цигански 47 0.97Гагаузки 22 0.45Беларуски 13 0.26Немски 1 0.02Румънски 1 0.02Други 13 0.26
Личности Николай Русев – историк
Бележки
Категория:Селища от градски тип в Одеска област Категория:Селища в Измаилски район Категория:Български селища в Украйна