Корбец, още Горбец, Гърбец, Корабец или Горбеч (, Трикларио, катаревуса: Τρικλάριον, Трикларион, стари имена Γόρμπες, Γορμπές, Γκόρμπες), е планина в западния дял на Егейска Македония, Гърция с най-голяма височина 1750 m. Планината е разположена в южната част на дем Преспа в Гърция, по границата с Албания. Крайните югозападни части на Корбец попадат в Албания.
Име За етимологията на името съществуват две основни хипотези. Първата е от гръб - от старобългарски и производната горбляв, „гърбав“. Втората е от кораб - старобългарски , , „корабче“. Съвременното гръцко име Τρικλάριο, Трикларио е дадено на планината по сведението на Страбон за античното племе триклари, през чиито земи тече река Колудей.
Васил Кънчов пише за Корбец:
Географска характеристика Положение, граници, големина Корбец представлява масив с дължина 20 km и ширина 7 km, ориентиран на североизток-югозапад. Простира от прохода Превал (1140 m) при село Оровник до Деволската котловина на югозапад. Западна граница на планината е Малкото Преспанско езеро (853 m), а източна - долината на Рулската река до село Брезница, след което долините между селищата Брезница, Смърдеш и Билища. По тези долини минава главната съобщителна връзка между градовете Лерин и Корча.
В непосредствена близост до Корбец, на югоизток е разположена Дъмбенската планина, която в някои гръцки източници е дадена неправилно като част от Корбец. Планините са разделени от Смърдешкия проход (1075 m) и долината на Брезница със селата Смърдеш (Кристалопиги) и Брезница (Ватохори).
Проходът Превал отделя Корбец от разположената на север Баба планина. Някои източници сочат Корбец като крайното югозападно разклонение на Баба, вероятно заради слабоизразената граница между двете планини. Според други Корбец се простира още на североизток до връх Бела вода (2156 m), въпреки че главното било на Баба между върховете Пелистер и Бела вода има непрекъснат характер без дълбоко всечени седловини.
През планината минава гръцко-албанската граница - пирамиди № 20 - № 28.
Геоложки строеж Изграден е от седиментни карбонатни скали, главно бяло-сиви триаски и юрски варовици и в по-малка степен доломити. Присъстват също силикатни скали. Варовиците са силно окарстени, с множество типични повърхностни и подземни форми.Νταγκουνάκη, Κωνσταντίνα. Αξιολογηση ανθρακικΩν πετρΩματΩν τησ δυτικησ Μακεδονιασ και μελετη εφαρμογησ τουσ σε κεραμικα και υαλουσ, 2006 На север-северозапад от Брезница, на около 1400 m надморска височина е разположена пропастната пещера Даула с диаметър на отвора 9 m и дълбочина 39 m.
Върхове Най-високата точка е връх Върба (Μεγαλέξανδρος или Βάρμπα), 1750 m при село Брезница.
Други върхове в планината са:Топографска карта лист К-34-127-А Капештица серия "Генеральный штаб" 1:50,000, 1988Топографска карта лист К-34-126-Б Корча серия "Генеральный штаб" 1:50,000, 1988Топографска карта лист К-34-115-В Андартикон серия "Генеральный штаб" 1:50,000, 1988Топографска карта лист 831 Lerin серия "ТК100" 1:100,000 на Vojnogeografski institut, JNA, 1987Туристическа карта "Prespa, Vitsi, Voras Walking Map" 6.2 изд. Anavasi, 1:50,000, 2014
+ Върхове Име Име Височина Местоположение Държава Върба Μεγαλέξανδρος и Βάρμπα 1750 m при село Брезница (Ватохори) Богданица Ντίνας, Μποδάγιστα 1457 m западно от Търнава (Прасино) Боско Bosko, Μπόσκο 1289 m ИСИ от Заградец (Бузъликен), Бмежду гранични пирамиди № 21 и № 22 Бунарите Πηγάδια, Μπουνάρτες 1390 m на Ю от Лък (Микролимни) Веляк Veljak 963 m С от Битинцка Випяк Vipjak 1157 m СИ над Битинцка Висок вър, Козич Βίσκοβαρ, Κόζιτς 1550 m при гранична пирамида № 22 Върба Рога Σφήνα, Βάρμπα, Βάρμπα Ρόγκα 1134 m СЗ от Брезница (Ватохори) и на ИЮИ под връх Върба Габро Gabro 1222 m Ю от Връбник (Върник) Голини Φαλακρά, Γκόλινι 1743 m северно от Върба Градища Gradishte И над Връбник (Върник) Гремня или Гремя Gremnja 1279 m И над Трън (Трен) Два вървье Δίκορφο 1493 m над Бесвина (Сфика) Злата падина Ψυχογιού, Ζλάτα и Ζλάτα Παδένα 1492 m източно от Върба Какач Kakaçit 991 m СИ над Заградец (Бузъликен) Кала е Тре Пусевит Kala e tre pusëvit 1094 m С от Билища Калидаг Μακρύλοφος, Κάλι Ντάγ 1640 m западно от Върба Камила Γκαμήλα 1320 m срещу Търново на източния бряг на езерото Каракол Παρατηρητήριο, Καρακόλι, Καραούλι 1689 m над Дреново (Краниес) Карвач Gur i Bardhë, Παπαδήμα 1533 m при гранична пирамида № 23 Космовица Κόσμιτσα, Κοσμά 1322 m ЗСЗ над Руля (Котас) Коко глава Koko Glavë 1097 m над Билища Корбец Μαυροβούνι, Κορμπέτσι 1611 m западно от Върба Кория Korijë 1228 m над Връбник (Върник) Кошарища или Косерица Στάλος, Κοσέριστο 1050 m над Лък (Микролимни) Лапища Lapishtit 1289 m З над Връбник (Върник) Леската Λεπτοκαρυές, Λέσκατα 1560 m на Ю от Лък (Микролимни) Лиси Lisi ЮИ от Връбник (Върник) Локма Λόγχη, Λόκμα и Στέρνα 1317 m над прохода Превал Μαύρη Ράχη 1394 m над Бесвина (Сфика) Месем Mesem 1120 m СИ от Билища Осой Osojë 1148 m ЮИ над Битинцка Παπαδιάς 1426 m Писенца Καίσαρος, Πισέντσο 1067 m ЮЗ над Руля (Котас) Припор или Припур Pripor 1265 m С над Връбник (Върник) Присой или Присо Προσήλιο, Πρισόϊ 1293 m на Ю от Лък (Микролимни) Присой Προσήλιο, Πρισόϊ 1212 m при гранична пирамида № 26 Роища Φρούρια, Ράϊστα и Ρόϊστα 1144 m З от Буковик (Оксия) Рот Κακοσούλη, Ροτ 1220 m ЗЮЗ над Руля (Котас) Рук Ruk, Ρουκ 1262 m при гранична пирамида № 25 Руселица Ρουσέλιτσα 1507 m над Въмбел (Мосхохори) и Смърдеш (Кристалопиги) Села Σέλας, Μύτη Σέλλας 1352 m над Бесвина (Сфика) Скърка Skërka 1364 m СИ от Връбник (Върник) Славец Slavec 1166 m И над Битинцка Стрехими Strehimi 1210,4 m Ю от Връбник (Върник) Стърна Strenë 1274 m ЮЗ над Връбник (Върник) Траяново кале Kala e Trajanit 1189 m С над Трън (Трен) Трънско Αγκαθωτό, Τρίνισκο 1392 m на СИ от Бесвина (Сфика) Церово Τσέροβα 1380 m при гранична пирамида № 21
Климат Климатът в Преспанската област и в частност Корбец е умерено-континентален със средиземноморско влияние. Характеризира се със студени зими и по-хладни лета. Отчитат се относително по-меки зими заради микроклиматичното влияние на двете Преспански езераΦούφλιας, Ιωάννης. Διπλωματικη εργασια: «Αξιολογηση των επιφανειακων υδατων των λιμνων Πρεσπων με βαση την οδηγια 2000/60/ ΕΚ ».
В пределите на планината липсват метеорологични станции, поради което климатичните данни са оскъдни. Най-близките станции в Пустец (Албания), Ресен (Северна Македония) и Лерин (Гърция), както и дъждомерните пунктове в Герман (Αγ.Γερμανός), Граждено (Βροντερό) и Лък (Μικρολίμνη) отчитат:
Станция Пустец
Станция Лерин
Измерените температурни екстремуми за периода юли 2007 - юни 2011 г в станция Лерин са както следва: максимална температура – 40.2° C през юли 2007; минимална температура – -15.3 ° C през януари 2009. Средногодишната температура за периода е 11.9° C.
Станция Ресен
Измерените температурни екстремуми за периода 1952 - 1995 г в станция Лерин са както следва: максимална температура – 37° C през юли 1988; минимална температура – -26 ° C през януари 1968. Средногодишната температура за периода е 9.6° C.
Дъждомерен пункт Герман (Αγ.Γερμανός)
Дъждомерен пункт Граждено (Βροντερό)
Дъждомерен пункт Лък (Μικρολίμνη)
Водни ресурси Корбец е безводна планина в чиито билни части изцяло липсват реки с постоянен отток. Причина за това е геоложкия строеж и преобладаващия карстов характер на планината. Множество къси пресъхващи потоци отводняват планинското било, по-съществените от които са: Глъмбок трап при Смърдеш, Ксиропотамос при Бесвина и Брезница – всички десни притоци на Рулската река, Бела вода на север при прохода Превол (влива се в Малкото Преспанско езеро), Прой Тел в Албания до Височица и Капещица – десен приток на Девол, пак там – Селца, идеща от Връбник и други.
Селища В границите на Корбец са разположени 13 села и един град (Билища), всички с изключение на Връбник по периферията на планината. От тях половината са в Албания – Билища (Bilisht), Битинцка (Bitinckë), Височица (Vishocicë), Връбник (Vërnik), Заградец (Buzëliqen), Капещица (Kapshticë) и Трън (Tren).
В пределияте на Гърция са селата Брезница (Ватохори), Буковик (Оксия), Лък (Микролимни), Ощима (Тригоно), Руля (Котас), Смърдеш (Кристалопиги) и Търново (Прасино) и заличените села Бесвина (Сфика), Въмбел (Мосхохори) и Дреново (Краниес).
По времето на Османската империя Корбец е била заселена предимно с българи. Броят на жителите на селата и етническия им състав според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) или други източници към 1905 г. е:
Име Българи християни Албанци християни Албанци мюсюлмани всичко Бесвина 390 390 Билища 106 106 Битинцка - Брезница 620 620 Буковик 120 120 Височица смесено турско, албанско и българско - Връбник 600 600 Въмбел 650 650 Дреново 70 70 Заградец напълно албанско - Капещица 150 400 550 Лък 150 150 Ощима 384 384 Руля 500 500 Смърдеш 1780 1780 Трън напълно албанско - Търново 395 395
След войните за независимост в началото на XX век селищата търпят значителни промени както в броя на жителите си, така и в етническия си състав. Някои села се смаляват значително, а други са запуснати заради масова имиграция в България, САЩ, Канада, Австралия и други държави. По-късно в част от тях гръцката управа заселва влашки и гръцки семейства, докато селищата в Деволията запазват своя смесен българо-албански или изцяло албански характер.
Туризъм Северната-северозападната част на планината е част от защитната зона на Националия парк „Преспа“ от 1974 година.
Изкачването до първенеца на планината връх Върба става от село Брезница (Ватохори, 900) за около 3:30 часа.
Част от Европейският маршрут Е6 минава през Дреновени (Кранионас, 800 m), Габреш (Гаврос, 800 m) и Брезница (Ватохори, 900 m), прехвърля планинското било на СИ през бившето село Бесвина (Сфика, 1180 m), минава през Буковик (Оксия, 880 m) и завършва в Лък (Микролимни, 860 m). След това продължава покрай Преспанските езера.
Бележки