Ха̀фез ал-А̀сад () е сирийски държавник, военен офицер и революционер, 18-и президент на Сирия от 1971 г. до смъртта си през 2000 г. Преди това е министър-председател на Сирия от 1970 до 1971 г., както и регионален секретар на регионалното командване на сирийския регионален клон на арабската социалистическа партия Баас и генерален секретар на Националното командване на партията Баас от 1970 г. до 2000 г.
Той е ключов участник в сирийския държавен преврат от 1963 г., който води сирийския регионален клон на Арабската социалистическа партия Баас на власт в страната. Новото ръководство назначава Хафез за командир на сирийските военновъздушни сили. През февруари 1966 г. той участва във втори преврат, който сваля традиционните лидери на партията Баас. Хафез е назначен за министър на отбраната от новото правителство. Четири години по-късно той инициира трети преврат, който сваля де факто лидера Салах Джадид, и назначава себе си за лидер на Сирия. Хафез налага различни промени в правителството на Баас, когато поема властта. Той подчинява държавния социализъм на смесен икономически модел и защитава частната собственост. Също така изоставя реториката за износ на „социалистическа революция“ чрез укрепване на външните отношения на Сирия със страни, които неговият предшественик смята за реакционни. Хафез застава на страната на Съветския съюз и Източния блок по време на Студената война в замяна на подкрепа срещу Израел и докато изоставя панарабската концепция за обединяване на арабския свят в една арабска нация, се опитва да нарисува Сирия като защитник на палестинците срещу Израел.
При идването си на власт организира държавата по сектантски принцип: сунитите и неалавитите стават фигуративни ръководители на политически институции, докато алавитите поемат контрола върху армията, разузнаването, бюрокрацията и апаратите за сигурност. Правомощията на Баас за вземане на решения, които преди това са колегиални, са намалени и дадени на сирийския президент. Сирийското правителство престава да бъде еднопартийна система в нормалния смисъл на думата и е превърнато в еднопартийна диктатура със силно президентство. За да се поддържа тази система, президентът и партията Баас създават култ към личността, съсредоточен върху Хафез и семейството му. Култът към личността на семейство Ал-Асад е интегриран с доктрината на Баас, за да оформи официалната идеология на държавата. Хафез нарежда намесата в Ливан през 1976 г., което води до сирийската окупация на Ливан. По време на управлението си той смазва ислямисткото въстание, водено от сирийските бунтовници от Мюсюлманското братство, чрез поредица от репресии, кулминиращи в клането в Хама през 1982 г.
След като консолидира личната си власт над сирийското правителство, той започва да търси наследник. Първият му избор е брат му Рифат, който обаче се опитва да завземе властта през 1983–1984 г., когато здравето на Хафез е под съмнение. Впоследствие Рифат е заточен, когато здравето на Хафез се възстановява. Следващият избор на наследник на Хафез е най-големият му син Басил. Басил обаче загива в автомобилна катастрофа през 1994 г. и Хафез се обръща към по-малкия си син Башар, който по това време няма политически опит. Ходът да назначи член на собственото му семейство за негов наследник е посрещнат с критики в някои кръгове на сирийската управляваща класа, но Хафез продължава с плана си и понижава служители, които се противопоставят на това наследяване. Той умира през 2000 г. и Башар го наследява като президент. При неговото управление страната изпада в гражданска война.
Биография Семейство
Хафез е роден на 6 октомври 1930 г. в град Кардаха в алавитско семейство от племето Калбия.Bengio 1998, с. 135Jessup 1998, с. 41Reich 1990, с. 52 Неговият дядо по бащина линия Сюлейман ал-Уахиш получава прозвището ал-Вахиш („див звяр“) поради силата си.Seale 1990, с. 3 Родителите на Хафез ал-Асад са На'са Шалиш и Али Сюлейман ал-Асад.Alianak 2007, с. 127–128 Баща му се жени два пъти и има единадесет деца.Seale 1990, с. 5 Хафез е деветият му син и четвъртият от втория му брак. До 1920 г. Али е уважаван на местно ниво и първоначално се противопоставя на френския мандат в Сирия, установен през 1923 г.Zahler 2009, с. 25 Въпреки това той по-късно сътрудничи на френската администрация и е назначен на официален пост.Seale 1990, с. 20. Местните жители го наричат "ал-Асад" (лъвът) заради неговите постижения и през 1927 г. той прави прякора си свое фамилно име.Alianak 2007, с. 128 През 1936 г. е един от 80-те алавитски знатни личности, които подписват писмо, адресирано до министър-председателя на Франция, в което се посочва, че „[народът] на алавитите отхвърля привързаността към Сирия и желаят да останат под френска защита“.
Образование и ранна политическа кариера Първоначално алавитите се противопоставят на обединената сирийска държава (тъй като смятат, че статутът им на религиозно малцинство ще ги застраши) и бащата на Хафез споделя това убеждение. След като французите напускат Сирия през 1946 г., много сирийци не се доверяват на алавитите поради тяхното присъединяване към Франция.Zahler 2009, с. 28 Хафез напуска родния си град и започва образованието си на 9-годишна възраст в доминираната от сунити Латакия. Той става първият в семейството си, който учи в гимназия,Amos 2010, с. 70 но в Латакия се сблъсква с антиалавитските настроениея на сунитите. Той е отличен ученик, печелейки няколко награди на около 14-годишна възраст. Живее в бедна, предимно алавитска част на Латакия и за да се вмести, се обръща към политическите партии, които приветстват алавитите. Тези партии (които също подкрепят секуларизма) са Сирийската комунистическа партия, Сирийската социална националистическа партия и Арабската партия Баас. Хафез се присъединява към Баас през 1946 г.,Zahler 2009, с. 29–31 която поддържа панарабска, социалистическа идеология.
Хафез се оказва предимство за партията, като организира студентски клетки на Баас и пренася посланието на партията в бедните части на Латакия и в алавитските села. На нея се противопоставя Мюсюлманско братство, което се съюзява с богатите и консервативни мюсюлмански семейства. В гимназията на Хафез учат ученици от богати и от бедни семейства и той се присъединява към бедните и настроени срещу системата сунитски мюсюлмански младежи от партията Баас в конфронтация с учениците от богатите семейства на Братството. Той намира много приятели сунити, някои от които по-късно стават негови политически съюзници. Като младеж Хафез става все по-известен в партиятаZahler 2009, с. 31 като организатор и вербовчик, ръководител на комисията по въпросите на учениците в своето училище от 1949 до 1951 г. и президент на Съюза на сирийските ученици. По време на политическата си активност в училище той се запознава с много хора, които по-късно ще му служат, когато става президент.
Кариера във военновъздушните сили: 1950 – 1958 г.
След като завършва гимназия, Хафез желае да стане лекар, но баща му не може да му плати обучението в Йезуитския университет „Свети Йосиф“ в Бейрут. Вместо това през 1950 г. той решава да се присъедини към сирийските въоръжени сили. Хафез влиза във Военната академия на Хомс, която предлага безплатна храна, квартира и стипендия. Той иска да лети и влиза в летателната школа в Халеб през 1950 г.Reich 1990, с. 53.Alianak 2007, с. 129 Завършва ипрез 1955 г., след което е назначен за лейтенант в сирийските военновъздушни сили.Tucker & Roberts 2008, с. 168 След завършване печели трофея за най-добър летец и малко след това е назначен във въздушната база Мезе близо до Дамаск.Seale 1990, с. 49 Той се жени за Аниса Махлуф през 1957 г., която е далечна роднина на могъщото семейство Махлуф.Zahler 2009, с. 34
През 1955 г. военните се разделят в бунт срещу президента Адиб Шишакли. Хашим ал-Атаси, ръководител на Националния блок и за кратко президент след преврата на Сами ал-Хинауи (19 декември 1949), се връща като президент и Сирия отново е под цивилно управление. След 1955 г. контролът му върху страната става все по-нестабилен. В резултат на изборите през 1955 г. той е заменен от Шукри ал-Куватли, който е бил президент преди независимостта на Сирия от Франция. Партията БААС се сближава с комунистическата партия не поради споделената идеология, а поради споделената опозиция срещу Запада.Zahler 2009, с. 32 В академията Хафез се запознава с Мустафа Тлас, неговия бъдещ министър на отбраната.Leverett 2005, с. 231
През 1955 г. Хафез е изпратен в Египет за още шест месеца обучение.Seale 1990, с. 50–51 Когато Гамал Абдел Насер национализира Суецкия канал през 1956 г., Сирия се страхува от отмъщението на Обединеното кралство и Хафез участва в мисия за противовъздушна отбрана.Zahler 2009, с. 33 Той е сред сирийските пилоти, които летят до Кайро, за да покажат ангажимента на Сирия към Египет. След като завършва курс в Египет през следващата година, той се връща в малка военновъздушна база близо до Дамаск. По време на Суецката криза той също лети на разузнавателна мисия над Северна и Източна Сирия. През 1957 г., като командир на ескадрила, е изпратен в Съветския съюз за обучение за летене на МиГ-17. Прекарва десет месеца там, през които се ражда дъщеря му, която почива като бебе, докато той е в чужбина.
През 1958 г. Сирия и Египет формират Обединената арабска република (ОАР), като се отделят от Ирак, Иран, Пакистан и Турция (които са в съответствие с Обединеното кралство). Този пакт води до отхвърляне на комунистическото влияние в полза на египетския контрол над Сирия. Всички сирийски политически партии (включително партията Баас) са разпуснати, а висшите офицери - особено тези, които подкрепят комунистите, са уволнени от сирийските въоръжени сили. Хафез обаче остава в армията и бързо се издига в йерархията.Zahler 2009, с. 32–34 След като достига чин капитан, той е прехвърлен в Египет, където продължава военното си образование при бъдещия президент на Египет Хосни Мубарак.
До държавния преврат от 1963 г.: 1958 – 1963 г.
Хафез не се задоволява с професионална военна кариера, смятайки я за врата към политиката. След създаването на ОАР лидерът на партията Баас Мишел Афлак е принуден от Насер да разпусне партията.Seale 1990, с. 98 По време на съществуването на ОАР партията Баас преживява криза,Seale 1990, с. 65 за която няколко нейни членове, предимно млади, обвиняват Афлак. За да възкресят сирийския регионален клон на партията, Мохамед Умран, Салах Джадид, Хафез и други създават Военния комитет.Seale 1990, с. 60–61 През 1957–1958 г. Хафез се издига до доминираща позиция в него, което смекчава прехвърлянето му в Египет. След като Сирия напуска ОАР през септември 1961 г., Хафез и други офицери от Баас са отстранени от армията от новото правителство в Дамаск и той получава второстепенна чиновническа длъжност в Министерството на транспорта.