Първа армия

Първа армия е българска военна част формирана за действие основно в западно направление, Поморавския военен театър и защита при нападение от Сърбия. Воюва в Балканските войни, Първата и Втората световна война.

Формиране На 17 септември 1912 г. с указ на цар Фердинанд I са мобилизирани българските въоръжени сили, с което са образувани трите български полеви армии. Функционира в София. Първа армия влиза в подчинение на началника на 1-ва военноинспекционна област, като в състава ѝ влизат по 2 бригади от 1-ва пехотна софийска дивизия, 10-а сборна дивизия и една бригада от Хасковския отряд с придадените им артилерийски и пионерни части и административни служби.Тодоров, т. 1, с. 75 След примирието на 29 ноември 1912 г. армията е в Дерменкьой.

Балкански войни (1912 – 1913) Командване и състав Щаб на армията Командващ армията – генерал-лейтенант Васил Кутинчев Началник на щаба на армията – от Генералния щаб, полковник Асен Пападопов Началник на Оперативното отделение – от Генералния щаб, подполковник Юрдан Наумов Началник на артилерията – полковник Димитър Перниклийски Началник на инженерните войски – полковник Александър Цветанов Началник на санитарната част – санитарен полковник д-р Максим Ребен Началник на военно-съдебната част - Председател на военния съд – подполковник Михаил Георгиев Прокурор – подполковник Димитър Тополов Началник на тиловото управление – полковник Димитър Неделкович Интендант – полковник Иван Пенев Началник на съобщенията и етапите – полковник Тодор Бояджиев Началник на ветеринарната секция – санитарен подполковник ветеринар д-р Близнаков Дивизии и полкове 1-ва пехотна софийска дивизия – генерал-майор Стефан Тошев 3-та пехотна балканска дивизия – генерал-майор Иван Сарафов 10-а пехотна сборна дивизия – генерал-майор Стою Брадистилов Командир на 9-и конен полк – полковник Константин Михайлов

На 18 май 1913 г. командването на 1-ва армия и 3-та армия се обединяват.ДВИА, ф. 48, История на фондообразувателя През май 1913 г. от състава на армията излизат 1-ва пехотна софийска дивизия, 6-а пехотна бдинска дивизия и 10-а сборна дивизия, като на тяхно място влизат 1-ва и 2-ра бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия, 1-ва и 2-ра бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия, 65-и и 66-и пехотни полкове от Отделната бригада и 4-ти ескадрон от 4-ти конен полк.Тодоров, т. 1, с. 75 На 1 юни армията се намира в гр. Фердинанд, като получава заповед да започне подготовка за война със Сърбия, а на 19 юни е в Белоградчик, от където започва настъплението ѝ към Сърбия със задача да овладее Княжевац. На 15 юли 1913 г. армията се връща в София и е демобилизирана.

Първа световна война (1915 – 1918) В навечерието на Първата световна война (1915 – 1918) към септември 1915 г. в състава на армията влизат 1-ва пехотна софийска дивизия, 9-а пехотна плевенска дивизия, 8-а пехотна тунджанска дивизия, 6-а пехотна бдинска дивизия, 1-ва конна бригада, 2-ри конен полк, 1-ви гаубичен полк, 1-ви софийски тежък артилерийски полк, 3-ти видински тежък артилерийски полк и армейски служби. Армията е мобилизирана на 9 септември за участие във войната.Тодоров, т. 1, с. 75

Командване и състав Щаб на армията Командващ армията – генерал-лейтенант Климент Бояджиев (1915 – 1916), генерал-лейтенант Димитър Гешов (1916 – 1918) Началник на Щаба на армията – от Генералния щаб, полковник Стефан Азманов (1915 – 1916), генерал-майор Стефан Попов (1918) Началник на Оперативното отделение – от Генералния щаб, подполковник Атанас Каишев Началник на артилерията – артилерийски инженер полковник Христо Кушев (1915 – 1916), генерал-майор Иван Марков (1916 – 1918) Началник на инженерните войски – военен инженер полковник Петко Цъклев (1916 – 1918) Началник на Санитарната част – санитарен полковник д-р Никола Казълмъшев Началник на Военно-съдебната част – полковник Михаил Георгиев Началник на Щаба на Тиловото управление – от Генералния щаб, полковник Руси Радков Интендант на армията – полковник Христо Марков Началник на съобщенията и етапите – полковник Евстатий Моллов Прикомандирован при Щаба на армията – полковник Константин Станчов Дивизии и бригади 1-ва пехотна софийска дивизия 6-а пехотна бдинска дивизия 8-а пехотна тунджанска дивизия 9-а пехотна плевенска дивизия 1-ва конна бригада Гранични дружини 1-ва гранична дружина – майор Георги Кузманов 2-ра гранична дружина – капитан Петър Стефчев 19-а гранична дружина – майор Киро Жечев 20-а гранична дружина – капитан Крум Денизов

През 1918 г. към армията се формира картечно училище. На 15 октомври 1918 г. армията е демобилизирана в София.Тодоров, т. 1, с. 75

Втора световна война (1941 – 1945) На страната на Оста

През 1940 и 1941 година Царство България при управлението на Борис III се съюзява с Третия Райх, възвръща си южна Добруджа, заема Тракия и по-голямата част от Македония. Българската армия е разделена на четири или пет армии, включително първия армия и около 30 дивизии. През пролетта на 1942 година Адолф Хитлер изисква от Борис III активно включване на България във войната. Царят го убеждава да не включва българската армия в боевете със съюзниците като поема задължението да контролира окупирана Сърбия. С тези задачи е натоварена Първа армия и тя е дислоцирана в Сърбия срещу партизаните от местната съпротива.

На страната на Съюзниците В началото на септември 1944 година бързо напредващата червена армия достига северната граница на България. Българите продължават да се бият с партизаните в Македония, но също така обръщат оръжията си срещу германците. В края на месеца първа армия, заедно с втора и четвърта армии са заети с пълномащабна битка срещу немците по българо-югославската граница. На левия им фланг им помагат югославски партизани, а на десния руската армия. По това време първа армия се състои от дивизии с численост 10 000 души.

На 21 ноември 1944 с командир генерал-лейтенант Владимир Стойчев и помощник-командир генерал-майор Щерю Атанасов се формира 1-ва българска армия. Тя участва във Втората фаза на войната на България срещу Третия райх 1944 – 1945 г. на фронта в Югославия, Унгария и източна Австрия успешно провеждаща Сремска операция, Дравска операция, Мурска операция разгромявайки хитлеристките войски. След войната започва демобилизацията и от 4 юли 1945 г. Първа българска армия е демобилизирана окончателно на 31 декември 1945 г.Тодоров, т. 1, с. 75

От 1950 г. армията се намира в София. В годините на Студената война е реформирана и 1-ва армия с щаб в София покрива основно югозападното направление, противостояща на гръцката армия (с 3-та армия с щаб в Сливен противостояща на турската армия и 2-ра армия с щаб в Пловдив предвидена да поддържа 1-ва и 3-та армии). През серията от реформи, последвали разпускането на Варшавския договор и края на Студената война 1-ва армия е реформирана в 1-ви армейски корпус, впоследствие в Командване Запад, включващо основно 9-а механизирана бригада (в Горна баня) и мобилизационни подразделения. С приемането на План 2004 и План 2015 за организационно изграждане на силите на Българска армия са разпуснати първо командването, по-късно 9-а механизирана бригада е реформирана в бригадно командване с два механизирани батальона (в Горна баня и Благоевград), а в крайна сметка е разформировано и бригадното командване като последно съединение наследник на 1-ва българска армия.

Състав към 1988 Първа мотострелкова дивизия – СливницаСъстав на първа армия Трета мотострелкова дивизия – Благоевград Двадесет и първа мотострелкова дивизия – Пазарджик Девета танкова бригада – Горна баня 46-а ракетна бригада – Самоков Пети армейски артилерийски полк – Самоков 35-и армейски противотанков артилерийски полк – Самораново 1-ви армейски зенитен артилерийски полк 88-и армейски инженерен полк – Кюстендил 4-ти армейски свързочен полк – София 38-и армейски батальон за ЯХБЗ – Мусачево 1-ви батальон за кабелни връзки – София 1-ви отделен батальон за радиоелектронна борба – София 1-ви парашутно-разузнавателен батальон – Горна Баня

Наименования Първа армия (септември 1912 – 1996) Първи армейски корпус (1996 – 2003) Командване „Запад“ (2003 – 31 декември 2006)

Командване Генерал-майор (ген.л-т от 2 август 1912) Васил Кутинчев (1912 – 1913) Генерал-лейтенант Климент Бояджиев (октомври 1915 – 11 септември 1916) Генерал-майор (ген.л-т от 20 май 1917) Димитър Гешов (11 септември 1916 – декември 1917) Генерал-майор (ген.л-т от 15 август 1917)Стефан Нерезов (30 юли/16 октомври 1918 – 1920) Полковник Рашко Атанасов (1931) Генерал-лейтенант Константин Соларов (от 1931) Генерал-лейтенант Никола Михов (11 август 1941 – 11 април 1942) Генерал-майор (ген.л-т от 6 май 1944) Никола Наков (11 април 1942 – 13 септември 1944) Полковник (ген.м-р от 3 октомври 1944, ген.л-т от 18 октомври 1944) Владимир Стойчев (13 септември 1944 – 21 ноември 1945) Генерал-майор Тодор Тошев (юни 1945 – 25 ноември 1949) Генерал-лейтенант Петър Панчевски (октомври 1949 – 1950) Генерал-майор (ген.л-т от 1954) Дико Диков (9 февруари 1950 – 1956) Генерал-полковник Гено Генов до 1964 Генерал-майор Велко Палин (1964 – 1966) Генерал-лейтенант Стоян Събев Генерал-майор Попов Генерал-лейтенант Борис Карамфилов (1971/2 – 1980) Генерал-лейтенант Любчо Тошков (1981 – 1987) Генерал-майор (ген.л-т от 8 септември 1988) Любен Петров (1987 – 1990) Генерал-майор Захарин Илиев (1991?) Генерал-майор Петко Прокопиев Генерал-майор Любомир Василев (до 2 септември 1994) Генерал-майор Стефан Дервишев (2 септември 1994 - 20 септември 1995) Генерал-майор Иван Томов (20 септември 1995 – 10 август 1997) Генерал-майор Цанко Доленски (1997 – 7 юли 2000) Генерал-майор Кирил Василев (7 юли 2000 – 6 юни 2002) Бригаден генерал Йордан Йорданов (6 юни 2002 – 9 май 2003) Бригаден генерал Златко Златев (9 май 2003 – 1 юни 2006)

Заместник-командващи Званията са към датата на заемане на длъжността: полковник (ген.-майор от 1969) Кольо Цонев – 1969? генерал-майор Ангел Ангелов (до 1994?) генерал-майор Цанко Доленски – 12 септември 1995 – 19 август 1996 г. (от 26 юни 1996, заместник-командир по бойната подготовка) генерал-майор Иван Добрев – 1 септември 1996 – 24 август 1998 г.

Началници на щаба Званията са към датата на заемане на длъжността: полковник Тодор Марков – 9 октомври 1916 – юли 1917 полковник Георги Дилчовски – 1943 – ? полковник Иван Тодоров Бояджиев-1944? полковник Петър Хаджииванов 1945 полковник Георги Дилчовски 1945 генерал-майор Славчо Трънски към 15 февруари 1946 полковник Иван Тодоров Бояджиев 1946 полковник Иван Тодоров Дерменджиев 1950 – 1952, изпълняващ длъжността полковник Велко Палин от 1952 полковник Христо Радонов към 1960 полковник Петко Прокопиев – 1987 – 1991 полковник (ген.-майор от 1992) Иван Томов (септември 1991 – 20 септември 1995) генерал-майор Драган Драганов – 90-те години

Началници на артилерията Званията са към датата на заемане на длъжността Полковник Иван Христов Цонев 1948; 1950 Полковник Стоян Попов 4 септември 1953 до 5 септември 1955 г. Полковник Найден Боримечков 30 септември 1974 до 29 септември 1978 г. Полковник Илия Ленков 30 септември 1978 – 14 септември 1980 г. Полковник Илия Ленков 15 септември 1980 – 29 септември 1983 г. (командващ)

Вижте също Белградска операция Първа българска армия Втора армия Трета армия Четвърта армия Пета армия

Бележки

Източници

Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1 Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница Gosztony, Peter. Stalins Fremde Heere. Bonn: Bernard & Graefe Verlag, 1991. ISBN 3-7637-5889-5.

Ready, J. Lee. World War Two Nation by Nation. London: Arms and Armour Press, 1995. Thomas, Nigel, and, Mikulan, Krunoslav. Axis Forces in Yugoslavia 1941 – 45. Oxford and New York: Osprey, 1995. ISBN 1-85532-473-3.

Категория:Български армии Категория:Македонски фронт през Първата световна война