Божирад Андреев Татарчев е български лекар, масонМасоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г., общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Биография Божирад Татарчев е роден на 9 декември 1870 година в Ресен, тогава в Османската империя, в семейството на Андрей Татарчев. Негови братовчеди са Христо и Михаил Татарчеви, също активни дейци на ВМОРО.
С братовчед си Христо Татарчев през 1882 г. заминава за Пловдив, където завършва известната местна българска гимназия. С помощта на Екзарх Йосиф двамата продължават обучението си в Цюрих, а по-късно и в Берлинския университет, където през 1892 година завършват медицина. Полагат държавни изпити в Цариград, които им дават право да практикуват лекарската професия в цялата Османска империя.
През 1892 – 1893 година Божирад Татарчев е екзархийски училищен лекар в Скопие. Заминава за Париж, където специализира гинекология и хирургия през 1893 – 1895 г. Продължава специализацията си в Лондон, където се усъвършенства около десет години, до 1905 г.Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, 319 – 321. Наред с учебно-професионалното си усъвършенстване той развива широка обществено-революционна дейност: представлява ВМОРО и поддържа тесни връзки със създадения през 1903 година в Лондон Балкански комитет, близък до Върховния македоно-одрински комитетЦочо Билярски, Валентин Радев, „Д-р Христо Татарчев Македонския въпрос, България, Балканите и Общността на Народите“, Унив. Изд. „Св. Климент Охридски", 1996 г.. Основна цел на двете организации е да запознават западноевропейските общества със съдбата на поробеното население в Македония и с революционната борба на ВМОРО и ВМОК. През 1903 – 1904 година след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание като представител онеправданото население произнася речи на многочислени митинги на Балканския комитет в Англия, както и на международен митинг в театър „Сара Бернар“ в Париж на 12 октомври 1903 година.
Установява се в София през 1905 г., след което подпомага американския журналист Артър Смит да влезе с чета в Македония. От 1905 до 1922 година работи като хирург в Александровската болница, а по време на Балканската и Първата световна война е военен лекар на фронта. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „Свети Александър“, V степен.ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 118-119 На Учредителния събор на македонските бежански братства, провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, е представител на Ресенското братство и е избран за подпредседател на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации. Комитетът изпраща през февруари 1919 година до Парижката мирна конференция „Мемоар“, в който се иска присъединяване на Македония към България или, ако това е невъзможно – Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. – в: Татарчев застъпва позициите на мнозинството, близко до възстановената ВМРО на Тодор Александров.Баждаров, Георги. Моите Спомени. София, 2000.
През октомври 1920 година на Втория велик събор е избран за член на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства заедно с д-р Иван Каранджулов, Никола Стоянов, Христо Станишев, Наум Томалевски, Никола Дишков, Петър Глушков, Яков Янков, Славейко Матов и Христо Попов.
Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.НБКМ-БИА C VIII 38 През 1924 година д-р Божирад Татарчев се опитва да се завърне в родния край, попаднал се под властта на Кралството на сърби, хървати и словенци. Установява се първоначално в Ресен, а после в Битоля, където успява да практикува лекарската професия в местната католическа болница. Станал изключително популярен сред сънародниците си, сръбските власти засилват натиска срещу него и през август 1926 година не го допускат да продължи лекарската практика.Бојаџиевски, Петар. Здравството во Битола низ вековите. Битола, 1992, 294 – 295. При инцидент при тежка операция загубва зрението с едното си око.
Д-р Божирад Татарчев е принуден е да се завърне в България. Назначен е като окръжен лекар в Кюстендил, където се пенсионира.Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, 322 – 324. Почива на 26 октомври 1940 година в СофияМакедонска енциклопедия, МАНУ, Скопие, 2009 г., стр.1469. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.ДАА, Фонд № 2031К, оп.1
Синът му Андрей Татарчев в 1937 година завършва право в Софийския университет.Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1936— 1937
Родословие
Бележки
Категория:Родени в Ресен Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български лекари от Македония Категория:Български масони Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Починали в София Категория:Български хирурзи Категория:Български военни лекари Категория:Български общественици от Македония Категория:Български подпоручици Категория:Български офицери от Македония Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Божирад