Ангорският договор е спогодба за приятелство и сътрудничество между България и Турция, подписана на 18 октомври 1925 г. в Анкара (тогава Ангора).Жоржета Назърска, Преименуване на населени места и местности в Шуменския регион (1878-1944) / Материали от Втората нац. конф. по история, археология и културен туризъм / Университетско издателство „Епископ Константин Преславски", Шумен 2011, ISВN: 978-954-577-588-8 / стр.577 В продължение на десетилетия тя остава основа за двустранните отношения на България със създадената през 1923 година Турска република. Договорът е подписан от Симеон Радев, като извънреден пратеник и пълномощен министър на България във Вашингтон, и от Тевфик Кямил Бей, като държавен подсекретар при министерството на външните работи в Ангора.
Тракийските бежанци остро осъждат българското правителство за подписаната спогодба, която вместо да защити законните им права да се завърнат в имотите си, сочени най-общо като 34 000 къщи, близо 2 000 000 декара ниви и лозя, и 213 000 декара гори и пасища10 млрд. искат от Турция наследниците на тракийските бежанци, предвижда парично обезщететие за обсебената тяхна недвижима собственост в Одринска Тракия.
Източници
Външни препратки Шишманов, Димитър, „Необикновената история на малоазийските българи“, „Пони“ София, 2001 г. „Ньойският договор и Ангорският договор“, Тракийско дружество „Антим Първи“, гр. Бургас Текст на договора – на английски език Текст на договора – на български език
Категория:Българо-турски договори Категория:История на България (1918 – 1945) Категория:История на Анкара Категория:Източна Тракия Категория:1925 година Категория:История на Тракия