Иванча (област Велико Търново)

Ива̀нча е село в Северна България, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново.

География Село Иванча се намира в Средната Дунавска равнина, на около 29 km северно от областния център град Велико Търново и 7 km югозападно от общинския център град Полски Тръмбеш. Разположено е по полегатия десен (южен) долинен склон на малката Елийска река, ляв приток на река Янтра. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 80 m, на юг нараства до около 120 m, а на север към реката намалява до около 60 – 65 m. Климатът е умереноконтинентален; почвите в землището са преобладаващо наносни и обикновени черноземни.Голяма енциклопедия „България“, том 6, стр. 2096, Иванча. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г..

Общинският път през село Иванча води на север до връзка с третокласния републикански път III-502 и на изток по него към Полски Тръмбеш, а на юг – до връзка с третокласния републикански път III-504 и по него на юг до село Самоводене и към Велико Търново.

Землището на село Иванча граничи със землищата на: село Страхилово на север; село Климентово на североизток и изток; село Раданово на изток (граничен участък около 135 – 140 m); село Полски Сеновец на юг; село Стефан Стамболово на югозапад; село Обединение на запад.

В землището на Иванча южно от селото има микроязовирРечник на българския език. МЍКРОЯЗОВЍР м. Малък язовир за местни, ограничени нужди..Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; язовир „Иванча“, село Иванча; към 2024 г.

Населението на село Иванча, наброявало 1881 души при преброяването към 1934 г. и 2009 към 1946 г., намалява до 756 към 1992 г. и 288 (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.) към 2023 г.Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Иванча, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново

Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Численост Дял (в %)Общо 465 100,00Българи 441 94,83Турци ... ...Цигани ... ...Други ... ...Не се самоопределят 8 1,72Не отговорили 15 3,22

История По време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) за известно време в Иванча е била настанена Главната квартира на руските войски. След Руско-турската война (1877 – 1878) по Берлинския договор 1878 г. селото – дотогава в Османската империя, попада в Княжество България. При преброяването на населението на Княжество България на 1 януари 1881 г. селото фигурира с името Иванча в окръг Търново, околия Горна Оряховица, община Иванча и има население 836 души.Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Българско Княжество – Статистическо бюро. Списък на населените места (по преброяването на 1 януари 1881 г.). София, Държавна печатница, 1885; стр. 31 (38). Окръг Търново / Околия Горна Оряховица / Община Иванча: с. Иванча, жители 836.Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ИВАНЧА — село, в България от 1878 г.; ..., Вт. (Справка към 09 май 2024.)

Иванча е старо селище. В османотурски регистри от 1430 г., 1585 г. и 1618 г. то се среща под имената Йованджа и Йованча.

Първото училище в селото е открито непосредствено след Освобождението през 1878 г. От 1890-те години то съществува като Народно основно училище „Георги Сава Раковски“. От 1914 г. то се помещава в построена от заможния селянин Ангел Терзиев двуетажна сграда в центъра на селото, а от 1929 г. – в нова училищна сграда. Последните архивни документи за училището са от 1985 г.

Читалището в село Иванча е създадено през ноември 1896 г. с наименование Иванченско селско читалище „Земеделец“, впоследствие Народно читалище „Земеделец“. Според първия устав, изработен от създателите му, целта на новосъздаденото читалище е „умственото и нравствено развитие на членовете му и на всички любители на науката, без разлика на вяра, пол и народност“. От 1952 г. към читалището е сформиран битов хор. След годишно събрание, проведено на 25 март 1943 г., наименованието се променя на Народно читалище „Просвета“. На 1 май 1973 г. е открита новата читалищна сграда.

Църквата „Свети Георги“Национален регистър на храмовете в България е построена през 1844 г. Била е вкопана в земята и затова много тъмна, поради което през 1874 г. е построена нова сграда за църква.

Кредитна кооперация „Съгласие“ в село Иванча е основана от 13 души през 1904 г. с първоначалното наименование „Взаимно спестовно земеделско дружество "Съгласие““ и започва да действа през 1908 г. Отначало тя доставя на своите членове плугове, триориРечник на българския език. Триòр м. (фр.). Машина за чистене на семена от плевели или за сортиране на семена. и други земеделски машини. Преценили ползата от дейността ѝ, и други жители на селото се включват в нея. Впоследствие тя започва да доставя хибридни семена и овощни дървета от различни разсадници. След Първата световна война дейността ѝ закратко позамира. През 1922 г. кооперацията е преименувана на Кредитна кооперация „Съгласие“ и започва с доброволен труд строежа на собствена сграда върху предоставен от общината парцел земя. През периода на световната криза 1929 г. до 1934 г. кооперацията кредитира своите членове и ги запазва от разорение, като ги и подпомага с доставяне на машини, храни и други селскостопански потреби. През 1974 г. кооперацията се влива в Районната потребителна кооперация (РПК) – Полски Тръмбеш.

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) в село Иванча е учредено през 1949 г. и става основен работодател на населението. През 1959 г. то влиза като комплексна бригада в състава на обединеното ТКЗС (ОТКЗС) „Първи май“ – село Обединение. След последващи реорганизации, стопанството в периода 1989 – 1992 г. отново е ТКЗС – Иванча, от 1992 г. е Частна земеделска кооперация (ЧЗК) „Възраждане - Иванча“, която след период в ликвидация през 1995 г. е прекратена.

През втората половина на 20 век в селото е имало футболен отбор „Вихър“ (Иванча), достигнал до тогавашната „В“ футболна група.

Обществени институции Село Иванча към 2024 г. е център на кметство Иванча.Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство ИванчаИнтегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Велико Търново, кметство Иванча

В село Иванча към 2024 г. има: действащо читалище „Просвета 1896-Иванча“;Детайлна информация за читалище „Просвета 1896-Иванча“, село Иванча, община Полски Тръмбеш, област Велико ТърновоИнформационна карта за 2023 г., читалище „Просвета 1896-Иванча“, село Иванча, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново православна църква „Свети Георги“;Българска православна църква, Структура, Епархии, Велико Търновска епархия, Храмове, Велико Търновска духовна околия, с. Иванча - "Св. Георги". пощенска станция.

Културни и природни забележителности В землището на село Иванча има археологически обекти със статут на Национална културна ценност (НКЦ): антично и средновековно селище, местност Селище, около 500 m юг-югоизточно от селото; антично селище, местност Бели локви, около 2 km югоизточно от селото; антично селище, местност Плачковец, около 2 km югозападно от селото; антично и средновековно селище, местност Кощра, около 2 km северно от селото.Общ устройствен план на община Полски Тръмбеш. Предварителен проект. Приложения > Приложение № 1. Населено място: с. Иванча (Писмо от Национален институт за недвижимо културно наследство при Министерство на културата до община Полски Тръмбеш, изх. № 0800-144 от 11.04.2013 г. с приложен списък.)

В центъра на село Иванча има Паметник на загиналите във войните, открит на 8 септември 2007 г. Изграден е в чест на жителите на селото, загинали за България. Имената им са написани върху двете плочи от черен гранит при основата на паметника.Регистър на военните паметници. Село Иванча. Паметник на загиналите във войните.

Редовни събития Празник на селото е 7 ноември.

Литература „За кооперацията в село Иванча“. Автор: Илия Великов Николов. СамиздатРечник на българския език. Самиздат. СÀМИЗДÀТ м. 1. Само ед. Специфичен неофициален и затова нецензуриран начин на разпространяване на обществено значими литературни произведения, на текстове и др., възникнал в средата на ХХ в. в бившия СССР, при който копията се изготвят от автора или читателите (без знанието и разрешението на официалните органи) обикновено в машинописен или фототипен вид, като ръкопис и др. 2. Произведения, публикувани чрез този начин на издаване и разпространение., 2015 г.

Личности Борис Денев (1883 – 1969) започва работа през 1902 г. като основен учител по рисуване в училището в Иванча. Още през втората учебна година придобива известност между учителите и колегите от близките села заради особения начин, по който преподава рисуване, четене и писане. През 1905 г. изнася рефератРЕФЕРАТ м. 1. Доклад по научен въпрос, предназначен за изнасяне пред слушатели. РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК пред търновската окръжна учителска конференция на тема „Как да учим децата да рисуват“. Рефератът е придружен с нагледни демонстрации и изложба от детски рисунки. Инспекцията възлага на Борис Денев да ръководи курсове по рисуване за основните училища в цяла България. Тогава се поставя началото на това рисуване, което днес се застъпва в основните училища. Илия Великов Николов (1927 – ) е автор на книгите „Спомени“ и продължението ѝ „За кооперацията в село Иванча“. Той произхожда от стария иванчански род Първанови. След като завършва гимназия, той е активен участник в обществено-политическия живот. И до преклонна възраст има лично участие във всички по-важни събития в селото, общината и град Велико Търново, където работи дълги години, преди да се върне в Иванча след пенсионирането си, за да участва в създаването на ЧЗК „Съгласие“.„Илия Николов от Иванча написа книга за местната кооперация“. БОРБА БГ, 24.02.2016 (Приложение Полски Тръмбеш).

Източници Бележки

Външни препратки Средна Дунавска равнина и Среден Предбалкан. Географска карта Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-016 Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-016-3. Актуалност 1979 г. Издание 1984 г. Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-028 Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-028-1. Актуалност 1984 г. Издание 1988 г.

Категория:Села в област Велико Търново Категория:Населени места в община Полски Тръмбеш