Анастасий Велбъждски (края на ХІІ век – началото на ХІІІ век) е български духовник, епископ на Велбъжд. Играе активна роля в сключването на унията с Римокатолическата църква по време на царуването на крал Калоян (1197 – 1207).
Заедно с други български епископи през есента на 1203 г. изпраща писмо до папа Инокентий III с молба да им изпрати палиум (знак за пълномощията на духовния им сан):
Анастасий Велбъждски получава специално писмо от папата, с което молбата му е удовлетворена. В отговора на папата велбъждския епископ е титулуван като Anastasio Arhiepiscopo Bellebusdiensi. В писмото си папата посочва:
Анастасий Велбъждки е споменат и в Бориловия синодик, съставен по решение на църковния събор през 1211 г. - като митрополит на Велбъжд „при благочествия цар Асен под властта на Търновската патриаршия“.
Литература Иванов, Йордан, Северна Македония. Исторически издирвания, С., 1906, 47; Борилов синодик
Бележки
Категория:Български католически духовници Категория:Митрополити на Българската православна църква Категория:Източнокатолически епископи Категория:Велбъждски епископи