Романи, романес, цигански или ромски език (на цигански: romani ćhib, романи чхиб) е майчин език на част от циганите и е част от групата индоарийски езици. Езикът няма единна стандартизирана (книжовна) версия. Многобройните му диалекти са повлияни от преобладаващите езици на страните, в които се говорят. До голяма степен диалектите са взаиморазбираеми, особено тези от една и съща диалектна група.
Класификация Корените на циганския език са в Индия: езикът има граматичните характеристики на индийските езици и споделя с тях голяма част от основната лексика, например, части от тялото или ежедневие. По-точно, циганският език споделя основната лексика с езици като хинди, панджабски и марвари, докато неговата граматика е най-близо до тази на източните индоарийски езици като бенгалски.
Разновидностите на циганския език могат да се класифицират по различни начини. Езиковедът Ярон Матрас различава балкански диалекти от първи тип (на Балканите, както и в Крим, Иран и Азербайджан), балкански диалекти от втори тип, или типа zis (в източната част на Балканите), южни влашки диалекти, северни влашки диалекти, южноцентрални диалекти (главно в Унгария и Австрия), северноцентрални диалекти (най-вече Словакия и Чехия), северозападни диалекти (диалектите на синтите в Германия и Франция, както и на финландските цигани) и североизточни диалекти (Полша, прибалтийските страни и Русия). Иберските и повечето британски диалекти са отмрели и съществуват само като жаргонни разновидности на преобладаващите езици с цигански думи, но явно са били по-подобни на северозападните такива. Специфични са и словенските и южноиталианските разновидности. Лингвистичният сайт Ethnologue го разделя на влашки (първоначално в Румъния, но сега разпространен на много места извън нея), балкански (на Балканите южно от Румъния), карпатски (най-вече в Словакия и Чехия), балтийски (в Русия, Полша и балтийския регион), синтски (в Германия и Франция), финландски и уелски. Според Ярон Матрас, диалектите в югоизточна Европа (балкански и влашки) са в общи линии взаимно разбираеми, както и диалектите в централна Европа (карпатски) и тези в североизточна Европа (полски, балтийски и руски). По-специфични и недостъпни за външни хора са тези в Германия и Франция (синтски), във Финландия и в южна Италия. В България преобладават балканските диалекти от първи тип (например софийският ерлийски), а също широко разпространени са и тези от втори тип (например сливенският дръндарски). На места се срещат и южни влашки диалекти. В международен план на много места в централна и Северна Европа има значителни общности, говорещи северния влашки диалект на калдерашите, тъй като тяхната миграция през последните два века го е разпространила далеч извън традиционното им местоживеене в Румъния. Затова калдерашкият и въобще северните влашки диалекти сравнително често се използват от международните ромски организации. Носителите на тези диалекти обаче са далеч по-малобройни в България.Boretzky, Norbert und Birgit Igla. 2004. Kommentierter Dialektatlas des Romani. Wiesbaden: Harrassowitz Verlag 2004. Teil 1: Vergleich der Dialekte. Вж. особено стр.109 за БългарияПампоров, Алексей. Ромското всекидневие в България. Стр.68Игла, Биргит и Десислава Драганова. 2006. Ромски диалекти в България. В: Списание Andral, 2006, брой 43 – 44.
История Не е ясно кога точно циганите са напуснали Индия, но езиковите факти сочат, че те са прекарали известно време на персийска и изобщо иранска територия. Съдейки по липсата на арабски заемки от този период в циганския, това трябва да е станало преди арабското завоевание и ислямизацията на Иран около 7 век. Има данни, че е имало контакт и с арменския език, който се е простирал по-далеч на юг от Кавказ, отколкото в днешно време. От около XI век са първите съобщения за цигани във Византийската империя. Там циганите прекарват дълъг период, като циганският език е значително повлиян от говоримия средновековен гръцки на Византия (вероятно в малоазийската част). Отново, отсъствието на тюркски и арабски заемки от този период говори, че циганите са се разселили извън империята преди падането ѝ под османска власт. Към XIV век източниците показват, че циганите вече са се разселили от Византия из останалата част от югоизточна Европа, като при това те възприемат и много славянски заемки. Това е последният период, чието въздействие се наблюдава във всички засвидетелствани цигански диалекти. При по-нататъшното разселване на циганите различните диалекти вече поотделно биват повлияни от езиците на съответните страни, в които се говорят (например влашките диалекти са повлияни от румънския; циганите, останали на Балканите след османското завоевание, възприемат много турско-арабски заемки – често заедно с приемането на исляма – но това не важи за онези групи, които са напуснали тези територии преди завоеванието). До XV век цигани достигат централна Европа, а към XVI те вече са достигнали Скандинавия и Шотландия.Norbert Boretzky and Birgit Igla. Kommentierter Dialektatlas des Romani. Wiesbaden: Harrassowitz Verlag 2004. Teil 1: Vergleich der Dialekte.
Както и другите индоарийски езици, в развитието си циганският силно редуцира старата падежна система на староиндийския (санскрит). Също подобно на много индоарийски езици, той развива вторични падежни наставки от послесловия, които се добавят към старите падежни форми. Обичайно за индоиранските езици развитие се вижда и във факта, че староиндийската синтетична форма за минало време е заменена от перифрастична конструкция с минало страдателно причастие; на свой ред и тази конструкция е станала вторично синтетична. От друга страна, в други отношения циганският се развива по необичаен за своята група начин поради влиянието на езиците, с които контактува извън Индия. В частност, вместо типичните за индоарийските езици послелози той е развил предлози, които произхождат от наречия за място; словоредът му е SVO (подлог – глагол – допълнение), докато в Индия преобладава SOV (подлог – допълнение – глагол); той притежава определителен член, което също е необичайно за индоарийските езици; вместо очаквания инфинитив използва подчинителна конструкция. Много от тези особености вероятно се дължат на влиянието на народния гръцки език (макар че употребата на предлози и словоредът могат да са резултат и от по-ранно иранско влияние) и характеризират циганския език като член на Балканския езиков съюз.ROMLEX: What is Romani?
Географско разпределение Брой говорещи:ROMBASE: Didactically edited information on Roma. Speakers and Numbers. Estimations according to Bakker, Peter and Hristo Kyuchukov (eds.) 2000. What is the Romani Language, Hatfield: University of Hertfordshire Press.
: 1 030 000 : 312 000 : 405 000 : 380 000 : 300 000 : 280 000 : 260 000 Македония: 53 879Macedonian Census 2002, Macedonian Statistical Office, Skopje, Macedonia. : 215 000 : 160 000 : 140 000: 113 000 : 90 000 : 85 000 : 56 000 : 42 000 : 40 000 : 30 000 : 28 000 : 27 000 : 20 000 : 18 500: 10 000 : 9500 : 8000 : 4000 : 4000 : 3000 : 7000 : 1500 : 1100 : 1000 : 1000
Кратко описание Следното описание се базира на софийския ерлийски говор (оттук нататък СЕ), който е сред най-изучените говори в България и е от по-често използваните писмено. Близки до него говори от „ерлийски тип“ са разпространени на много места в страната. От друга страна, срещат се и много диалекти, които силно се отличават от него, а на европейско ниво диалектни групи, които са сравнително отдалечени една от друга, могат дори да бъдат взаимно неразбираеми. Като цяло, описанието по-долу може да даде приблизителна представа за общата структура на циганския език като такъв, т.е. за чертите, които са присъщи на повечето диалекти и са били свойствени на общия цигански „праезик“ преди обособяването на диалектите. Въпреки това много от детайлите в описанието на СЕ в никакъв случай не могат да се прехвърлят едно към едно към някой друг диалект, а още по-малко към „циганския изобщо“. Разбира се, това важи в частност за конструкциите, възникнали под влиянието на българския език. Основният източник е „Ромска граматика /въз основа на ерлийския ромски говор в София/“ от Кирил Костов и Димитър Илиев (2004).Костов, Кирил и Димитър Илиев. 2004. Ромска граматика /въз основа на ерлийския ромски говор в София. Изд. Тилиа
Фонетика Гласните в СЕ са . Произнасят се както на български, като ǎ отговаря на бълг. междинна задна незакръглена гласна „ъ“ и се среща главно в заемки от български и турски. В СЕ няма редукция (потъмняване) в неударени срички и членни морфеми като в българския.
Съгласните звукове в циганския език са по-многобройни, като системата се отличава с наличието на ред беззвучни придихателни преградни и преградно-проходни съгласни, които могат да се наподобят на български като „кх“, „тх“, „пх“ и „чх“.
Преградните съгласни биват заднонебни (k, kh , g), зъбновенечни (t, th , d) и двубърнени (p, ph , b).
Преградно-проходните биват преднонебно-венечни (č , čh , dž ) и зъбновенечни (c [t͡s]); те се изговарят приблизително като бълг. „ч“, „чх“, „дж“ и „ц“. В СЕ čh понякога звучи като „чш“ вместо „чх“. ž (бълг. „ж“) се среща само в заемки, а някои носители на СЕ го изговарят и вместо „дж“.
Проходни шумни са съгласните x (заднонебна като бълг. „х“), š (преднонебно-венечна като бълг. „ш“), s, z, и v. Освен това в заемки се среща и f, а в някои думи се изговаря съгласната h (гласилкова като английското h).
От сонорните съгласни носови са n и m, преднонебно е j (като бълг. „й“) а плавни са r и l. Типично за циганския език е ретрофлексното ř („р“ изговорено с връхчето на езика, извито към твърдото небце), което обаче проявява тенденция да съвпада с обикновеното r, поради което в СЕ е запазено едва в няколко думи. В други цигански диалекти ř е заменено с двойно r или със звучното мъжечно проходно (френско) r .
За СЕ присъщо фонологично явление е веларизацията („смекчаване“ със задното меко небце) на съчетанията *tj и *dj до kj и gj .
Ударението в думите от изконен произход в циганския език най-често пада на последната сричка. Някои окончания обаче не вземат ударение, така че то пада върху сричката преди тях: такива са наставките на косвените падежи (напр. -tar) и окончанието за минало несвършено време -as. Срещат се и наставки, които винаги носят ударение (-in- в глаголи в СЕ) или карат ударението да пада върху първата сричка (-iba в съществителни в СЕ). В повелително наклонение в СЕ ударението е върху първата сричка. Заемките запазват ударението, което имат в езика-източник.
Граматика Именно склонение Циганският език различава мъжки и женски граматически род, като неодушевени предмети могат да принадлежат и към двата рода. Съществителните имена от изконен произход обикновено окончават на -o или на съгласна, ако са от мъжки род, а на -i или на съгласна, ако са от женски род. В множествено число съществителните от мъжки род, окончаващи на -o, го заменят с окончанието -e, тези окончаващи на съгласна получават окончанието -a, а тези от женски род – окончанието -(j)a. Например: čhavo „[циганско] момче“ (м.р., ед.ч.) – čhave (мн.ч.), manuš „човек“ (м.р., ед.ч.) – manuša (мн.ч.); buti „работа“ (ж.р. ед.ч.) – bukja (мн.ч.), phen „сестра“ (ж.р. ед.ч.) – phenja (мн.ч.). Заемките могат да завършват на много различни окончания като например в мъжки род -os (мн.ч. на -ovja), -i (мн.ч. на -ja), -is/es/as (мн.ч. на -ides/edes/ades), а в женски род -a (мн.ч. на -es).
Циганският език различава ред падежи, които могат да се разделят на основни (по-стари) и производни (по-нови).