Замъкът на Сфорците (, Кастело Сфорцеско; , Кастел Сфурсеск) е монументален укрепен комплекс в Милано, Северна Италия, издигат през XV век от херцог Франческо Сфорца върху основите на по-старото средновековно укрепление „Порта Джовия“ (Porta Giovia или Zobia) от XIV век. Мястото има още по-древни корени – в римския период тук се е намирал Castrum Portae Jovis, една от четирите крепости на античния Mediolanum.
През XVI–XVII век замъкът се превръща в ключова европейска военна цитадела. Между 1890 и 1905 г. архитектът Лука Белтрами извършва мащабна реставрация, която възстановява историческия му облик и го утвърждава като символ на Милано.Guida Milano, Touring Club Italiano, 1985, p. 436.
Днес комплексът е сред най-големите замъци в Европа и е седалище на водещи музеи и културни институции, представлявайки емблематичен паметник на многовековната история на града.
История
Първоначално укрепление Укрепление на мястото на днешния Замък на Сфорците започва да се изгражда през втората половина на XIV век от династията Висконти, която управлява Милано от 1277 г. След смъртта на архиепископ Джовани Висконти през 1354 г. властта преминава към племенниците му Матео II, Галеацо II и Бернабò.
Между 1360–1370 г. Галеацо II Висконти строи укреплението, известно като Замък на Порта Джовия (Castello di Porta Giovia), разположено над градските стени и включващо едноименната градска порта.Guida Milano, Touring Club Italiano, 1985, p. 436. Името произхожда от римската Porta Jovia, свързана с прякора „Йовий“ на император Диоклециан.
В същия район в римско време се е намирал Castrum Portae Jovis – една от четирите крепости на античния Mediolanum След превръщането на Милано в столица на Западната Римска империя (286 г.) укреплението служи като Castra Praetoria – казарма на преторианската гвардия, а околният район е посветен на Марс и използван за военни учения.Alessandro Colombo, I trentasei stendardi di Milano comunale (PDF), Milano, Famiglia Meneghina, 1935, с. 51. URL посетен на 10 април 2022 г.
Висконти и Сфорца
След построяването от Галеацо II Висконти Замъкът на Порта Джовия е значително разширен от Джан Галеацо, Джовани Мария и Филипо Мария Висконти. При Филипо Мария дворът е преместен за постоянно от Херцогския дворец в замъка, който става официална резиденция на династията. Комплексът достига най-големите си размери: квадратен план около 180 м, четири масивни квадратни кули и стени с дебелина до 7 м.Guida Milano, Touring Club Italiano, 1985, pp. 438, 440. Двете основни части са разделени от „мъртвия ров“, свързан едва по-късно при Филипо Мария. Този етап бележи трансформацията на замъка от отбранително съоръжение в династична крепост, символ на властта и престижа на Висконти в късносредновековен Милано.
След смъртта на Филипо Мария Висконти през 1447 г. без наследници династията Висконти изчезва от политическата сцена на Милано. Миланските благородници обявяват Златната Амвросианска република и частично разрушават Замъка на Порта Джовия като символично отхвърляне на сеньориалната власт и опит за установяване на нов политически ред. Въпреки разрушенията са запазени археологически следи от крепостта на Висконти, сред които сивата каменна основа от гнайс, видима в „мъртвия ров“, както и фрагменти от външните стени на двора Рокета и Херцогския двор.
През 1450 г., след разпадането на Златната Амвросианска република, Франческо Сфорца, капитан на наемници и съпруг на Бианка Мария Висконти, завладява Милано и започва мащабна реконструкция на Замъка на Порта Джовия, за да го превърне в своя официална резиденция. Като владетел без собствен хералдически знак той приема biscione – змията на Висконти – като емблема на новата династия."Il ducato di Milano in età spagnola", I.S.A.L. Осъзнавайки неприязънта към старото укрепление, Сфорца представя възстановяването като естетически и стратегически проект, насочен към разкрасяване на града и укрепване на неговата отбрана.
През пролетта на 1450 г. Франческо I Сфорца назначава Джовани да Милано за комисар на строителните работи и Маркалеоне да Ногароло за комисар по провизиите. Строежът започва на 1 юли 1450 г., а в рамките на пет месеца са завършени ключови елементи от външните укрепления: двата участъка на Гирландата към Порта Комазина и Порта Верчелина, стените към парка и двете кръгли кули Кармине и Санто Спирито, носещи имената на изчезналата църква „Санта Мария дел Кармине и Санто Спирито“.Beltrami, Il Castello di Milano, cap. II, pp. 66-67
През февруари 1451 г. са изградени мостовете и изравнени двата площада, върху които по-късно се оформят равелините – спомагателни отбранителни съоръжения, ориентирани към града и към парка.
В хода на реконструкцията Франческо Сфорца се сблъсква с финансови трудности, породени от подценяване на разходите. За да осигури средства, той въвежда данък превоз за всички градове в херцогството, плащан в натура или пари, но често събиран частично или със закъснение.
Допълнителни проблеми възникват при доставката на материали: дървесината идва от горите край Кузаго – от Мергоцо, транспортирана по сложен маршрут през река Точе, езерото Маджоре, река Тичино и Навильо Гранде, общо над 110 км. През лятото на 1451 г. чумна епидемия допълнително забавя строителството.Beltrami, Il Castello di Milano, cap. II, pp. 72-75 Въпреки това през октомври е завършена Торе Кастелана – укрепената част на двора Рокета, а новият кастелан Фоскио Атендоло официално встъпва в длъжност.Beltrami, Il Castello di Milano, cap. II, p. 87
През 1452 г. Франческо Сфорца възлага на архитектите Филарете и Якопо да Кортона изграждането и украсата на централната кула на замъка, днес известна като Кула на Филарете (Torre del Filarete). Проектът среща затруднения поради разногласия между Филарете и миланските инженери, свързани с неговото настояване за декоративни елементи от теракота и мрамор, което забавя строежа.Beltrami, Il Castello di Milano, cap. II, pp. 108-114 Същата година са оформени и рововете, допълващи отбранителната система. По-късно Филарете и Да Кортона са заменени от военния архитект Бартоломео Гадио, който поема техническото ръководство.
След смъртта на Франческо Сфорца замъкът преминава към неговия син Галеацо Мария, който продължава строителните и художествени дейности с архитекта Бенедето Ферини. Започва мащабна кампания за стенописи в залите на Херцогския двор, изпълнявана от водещите художници на херцогството. Най-значимият пример е Херцогският параклис, изписан от Бонифачо Бембо.
През 1468 г. Галеацо Мария се установява в замъка заедно със съпругата си Бона Савойска, роднина на френския крал Луи XI. В следващите години са завършени дворът Рокета – квадратен укрепен комплекс, Херцогският двор с изографисани резиденциални зали и Херцогският параклис. В този период замъкът придобива облика на монументален дворцов ансамбъл с широк плацдарм, заобиколен от постройки, и херцогски апартаменти, ориентирани към парка.
През 1477 г., по време на регентството на Бона Савойска, вдовица на Галеацо Мария Сфорца и майка на малолетния Джан Галеацо е изградена централна кула, която и днес носи нейното име – Кулата на Бона Савойска (Torre di Bona di Savoia). Тя е сред най-разпознаваемите елементи на комплекса и се отличава с мраморния герб на Бона Савойска, подчертаващ нейния произход и историческа роля.
С възкачването на Лудовико 'Мавъра' през 1494 г. Замъкът на Сфорците се превръща в седалище на един от най-богатите и блестящи ренесансови дворове в Европа. Управлението му бележи върха на художественото покровителство в Милано, с мащабни проекти и участие на водещи творци. Леонардо да Винчи украсява зали в Херцогския апартамент, включително Sala delle Asse, в сътрудничество с Бернардино Дзенале и Бернардино Бутиноне.Guida Milano, Touring Club Italiano, 1985, p. 438. Донато Браманте вероятно проектира мост към „покрития път“, а множество художници работят върху Sala della Balla, където са изобразени емблемите на Франческо I Сфорца.
През 1490 г. Брамантино получава поръчка за декорацията на Залата на съкровището, а през 1498 г. Леонардо да Винчи създава своята емблематична композиция в Sala delle Asse, едно от малкото запазени свидетелства за неговата работа в замъка. Сред загубените произведения е колосалният Конен паметник на Франческо Сфорца, разрушен от френски войници преди завършването му.
Художествените дейности прекъсват през 1497 г. след смъртта при раждане на Беатриче д’Есте и с приближаването на френските войски към Милано.
От Сфорца в ръцете на испанците и на Хабсбургите
През 1499 г. Миланското херцогство попада под френски контрол, което поставя началото на тридесетгодишен период на политическа нестабилност и военни конфликти между Франция, Свещената Римска империя и династията Сфорца. Замъкът на Сфорците е многократно повреждан от обстрел и бойни действия. В рамките на укрепителните работи към комплекса е добавен удължен бастион („теналя“), вероятно проектиран от Чезаре Чезариано. През 1521 г. Кулата на Филарете, използвана като склад за боеприпаси, се срутва след неволна експлозия, причинявайки тежки щети и гибелта на тогавашния кастелан.
След възстановяването на властта от Франческо II Сфорца замъкът е частично реновиран, макар и без възстановяване на входната кула. На 3 май 1534 г. той е място на тържествената сватба между херцога и Кристина Датска – последното значимо събитие, при което комплексът функционира като представителна херцогска резиденция. След смъртта на Франческо II Сфорца през 1535 г. и края на Миланското херцогство замъкът преминава под испански контрол. През 1536 г., съгласно условията на Конвенцията от Болоня, граф Масимилиано Стампа – действащ кастелан и довереник на покойния херцог – официално предава комплекса на краля на Испания Карл V, който по това време е и император на Свещената Римска империя. Още през февруари 1531 г. капитан Джовани ди Меркадо предоставя замъка на Стампа под клетва, че той ще го предаде единствено на императора и неговите законни наследници.Luca Beltrami, Le costruzioni spagnuole intorno al castello di Milano dal 1548, alla fine del secolo XVII, in Del Mayno, Luchino (a cura di), Vicende militari del Castello di Milano dal 1706 al 1848, Milano, Ulrico Hoepli, 1894, с. 11. URL посетен на 10 април 2022 г.
Продажбата на Замъка на Сфорците през 1536 г. бележи края на продължителния период на политическа нестабилност след падането на Лудовико 'Мавъра'. В рамките на 36 години над Милано се сменят девет управления: гасконците на Луи XII (1500), германски и швейцарски войски под командването на Асканио Мария Сфорца, френски сили след превземането на Новара, швейцарски наемници, водени от кардинала на Сион Матео Шинер (1515) в името на Свещената лига, и отново французите при Франсоа I (1515). През 1525 г. пристигат испанските войски на Фернандо Франческо д’Авалос, маркиз на Пескара, които напускат замъка шест години по-късно, преди той да бъде окончателно възстановен под краткото управление на последните представители на Сфорца – Масимилиано и Франческо II..
С установяването на испанска власт замъкът губи ролята си на херцогска резиденция, поета от Херцогския дворец, и се превръща в стратегическа цитадела, седалище на испански военни части. Гарнизонът, ръководен от испански кастелан, достига между 1000 и 3000 души, което го прави един от най-големите в Европа.Guida Milano, Touring Club Italiano, 1985, p. 438.