Костадин Костадинов (политик)

Костадин Тодоров Костадинов е български политик, юрист и историк – етнограф от партия „Възраждане“, народен представител в XLVII,parliament.bg XLVIIIПрофил на Костадин Костадинов в сайта на 48-ото Народно събрание, XLIX народно събрание и L народно събрание. Два мандата и половина е бил общински съветник в община Варна (2011 – 2021). Той е основател и председател на партия „Възраждане“, която се самоопределя като националистическа. В същото време тя е определяна от различни анализатори и медии като антиевропейска, антизападна, както и проруска. Лидерът на партията е известен с проруските си изявления и честите призиви към саморазправа, включително създаване на нов народен съд. Негови опоненти твърдят, че насажда омраза към определени малцинства.Енчева, Светла, Няма страшно. Това е просто предизборна кампания, toest.bg, 12 януари 2019.Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република LiterNet, asil-levski.org, свята и чиста република – Васил Левски – Писма и документи

Биография Костадин Костадинов е роден на 1 април 1979 година във варненския квартал „Аспарухово“, но израства в квартал „Владислав Варненчик“. През 1990 г. се премества да живее във варненския квартал „Кайсиева градина“.

През 2019 г. Костадинов купува двуетажна къща край Варненското езеро, като тегли кредит на изплащане за 20 години. Къщата е разположена във вилна зона „Лазур“, в землището на село Константиново. Впоследствие Костадинов намира средства да изплати имота в рамките на 3 години.

Семейство и роднини

Роден е в семейството на заварчик и чистачка. Баща му Тодор е от добричкото село Батово, а майка му Еленка от съседното Църква.Костадин Костадинов - набор на българския комикс „Дъга“, събрал всички броеве, в-к „24 часа“, 5 януари 2023. През 2003 г. Костадинов се жени за Велина, която е родом от град Кубрат, като имат две деца – син и дъщеря. Те се развеждат през 2018 г., като година и половина след това жена му купува апартамент във Варна. През пролетта на 2022 г. те отново се събират. Велина Костадинова работи във Варненския археологически музей.

Образование

Завършва Пета гимназия, а после магистратура по балканистика през 2002 г. и по право през 2011 г. във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. През 2017 г. Костадинов защитава докторска степен по етнография в БАН с дисертация на тема „Русините в Централна Европа – история и съвременност“ с научен ръководител доц. д-р Владимир Пенчев.Публична защита на Костадин Костадинов в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. Обява за защитата на Костадинов на официалната страница на БАН от 1 септември 2017 г. Костадин Тодоров Костадинов , НАЦИД.

Професионална дейност

В периода от 2010 до 2013 г. Костадинов натрупва стаж по партийна линия във ВМРО като „Организатор“ и „Експерт стопанска дейност“. В длъжностната му характеристика за „Организатор“, каквото е работил първите 3 години, е записано, че дейността му на тази позиция включва културна дейност – продуциране на книги, филми и научни експедиции. Длъжността му „Експерт стопанска дейност“ заема две години.

През 2013 г. е назначен за директор на Регионалния исторически музей в Добрич, въпреки че няма необходимия стаж от 5 години в областта на културата. На 31 януари 2017 г. Костадинов подава искане за напускане на заеманата длъжност. Считано от 2 януари 2017 г. кметът Йордан Йорданов прекратява трудовото си правоотношение с него. Заради неспазения срок на предизвестието, кметът разпорежда да се изплати на бившия директор обезщетение. Костадинов заявява, че ще съди Общината заради нарушение на Кодекса на труда, като посочва, че е бил в болничен в този момент. През юни 2017 г. Районен съд – Добрич отхвърля предявения иск от Костадин Костадинов срещу община Добрич.

Към 2009 г. Костадинов е водещ на предаването „За България“ по Телевизия Варна. От 2012 г. до 2013 г. е автор и водещ на предаването „За българската нация“ по телевизия СКАТ. През 2015 г. води предаване „Българската слава“ по телевизия Алфа.

Научни занимания, филми и книги Занимава се с проблемите на българската диаспора в Молдова, Украйна, Гърция, Румъния, Сърбия, Македония, Албания и други държави. Автор е на няколко книги и документални филми. През 2004 г. снима авторски документален филм за българите в Албания, а през 2005 г. прави поредица от документални филми за българите извън днешните предели на България под заглавието „Един народ сме“ (за българите в Егейска Македония).„ЕДИН НАРОД СМЕ“, казват българите от Егейска Македония в едноименния филм на Костадин Костадинов LiterNet, интервю на Петър Марчев с Костадин Костадинов, 28 юли 2006. Автор е и на документалния филм „Забравена земя“, посветен на българите в Северна Добруджа, заснет през 2009 г.Костадин Костадинов представи пред варненска публика документалния си филм „Забравена земя“ БНТ, 22 май 2009.Кандидатът за евродепутат на НАПРЕД Костадин Костадинов представи филма си „Забравена земя“, сайт на Единна народна партия, 22 май 2009.

Под негово ръководство е направена подготовката и издаването на Албум-алманах „Македония“ – фототипно издание, и го представя в Народното събрание и в Европейския парламент през 2008 г.

През 2008 г. съдейства за преиздаването на книгата „Българският гарнизон в Солун“, написана от генерал-лейтенант Велизар Лазаров, първоначално издадена през 1929 г.Книгата се преиздава със съдействието на: Любомир Керанов, „Елекс Груп Холдиг“ ООД, Костадин Костадинов, ВМРО – Варна, ВМРО – Пловдив, Общинска библиотека „Искра“ – Казанлък, стр. 1, Велизар Лазаров, Българският гарнизон в Солун през 1913 г. Фондация ВМРО, Варна, 2008. Автор е на книгата „Антигръцкото движение във Варна“, издадена във Варна през 2009 г.Гръцките насилия в Македония и антигръцкото движение във Варна, СКАТ, 15 май 2009. През 2010 година публикува книгата си „Българската национална идентичност на славянското население в Македония“ и преиздава „Гробовете на Трикери“ от Владимир Сис.Костадин Костадинов – Движение „Възраждане“, Личности на сайта на движението .

През 2011 г. издава филм и книга „Третата национална катастрофа“ относно демографската криза в България.Представят книгата „Третата национална катастрофа“ в Стара Загора, dariknews.bg, 8 юни 2011. Прави и документален филм по книгата.

През 2016 г. написва „Учебник по родинознание“ за деца от 1 до 4 клас. Според личния му блог и данните на тегления учебникът е изтеглен повече от 500 000 пъти.

През 2017 г. излиза книгата „Пътеводител на старите български земи“, в която са подробно описани 100 обекта на българското културно-историческо наследство, останали в заграбените от съседите на България български земи в Сърбия, Косово, Албания, Македония, Гърция, Турция и Румъния.

През 2018 г. излиза от печат книгата „Русините в Централна Европа – история и съвременност“, която представлява докторската му дисертация. Изследването представя историята и съвремието на русините, европейски народ без държава, които той счита за част от руския народ, а същевременно разглежда и формирането на украинската нация в СССР, което приема, че е станало на политическа основа.Културни новини от 27.11.2017: Русините в Централна Европа – история и съвременност, Представяне на книгата на Костадин Костадинов в Добрич.

През 2017 г. организира издаването на книгата „За произхода на днешните гърци“ от Якоб Фалмерайер в комбинация с публикуването на „Летописът на Монемвасия“, като и в двата труда се застъпва тезата за отдавнашното изчезване на древните гърци и за по-късната поява на съвременните гърци, които нямат пряка връзка с древните.

Костадинов е инициатор и един от създателите на филм, посветен на депортацията на таврийските българи: „Премълчаната история“, онагледяваща насилственото им изселване в Съветския съюз през 1945 година. През 1943 – 1944 година, бягайки от ужасите на Втората световна война, те идват в България, но след това са принудени от комунистическите власти да я напуснат.Книга, филм и сайт разкриват трагичната съдба на таврийските българи, информационна Агенция „Добруджа“, 28 април 2015.

Костадин Костадинов е автор и на издадения през 2021 г. „Кратък наръчник по македонския въпрос“. Книгата съдържа подробна историческа, филологическа и етнологична справка за Македония.Кратък наръчник по македонския въпрос, Actualno.com, 24 януари 2021.

Политика ВМРО

През 1997 г. Костадин Костадинов става член на ВМРО-БНД. По време на следването си във Великотърновският университет е председател на Младежката организация на ВМРО-БНД, на Студентския съвет към ВТУ и главен редактор на вестник „Университет“. През 2002 г. става областен координатор на ВМРО за областите Варна, Шумен и Добрич. През 2007 г. е избран за член на националното ръководство на Организацията, а от 2009 г. е избран за заместник-председател на ВМРО-БНД. От 2007 до 2012 г. е член на Националния изпълнителен комитет на ВМРО-БНД. На 27 октомври 2012 г. се провежда Петия редовен конгрес на ВМРО-БНД, като Костадинов е кандидат за председател на партията. Подкрепят го 50 от общо 600 делегати. След това Костадинов напуска партията. Той остава общински съветник, въпреки призивите на ВМРО – Варна да подаде оставка.

На изборите за Европейския парламент в България през 2009 г. е кандидат за евродепутат от коалиция „Напред“ между ВМРО-БНД, ЗНС, „Гергьовден“ и ЕНП.

НФСБ

През март 2013 г. Костадин Костадинов става член на Национален фронт за спасение на България и е избран да бъде регионален координатор за областите Варна, Шумен и Добрич. Към септември 2013 г. вече не е член на партията. Той работи близо година като водещ на предаването „За българската нация“ по телевизия СКАТ до раздялата си с НФСБ.

Възраждане

През юни 2014 г. Костадинов обявява, че на 2 август 2014 г. в старата българска столица Плиска обмисля да създаде политическа партия на име „Възраждане“. Избира символично място и дата, когато се пада годишнина от началото на Илинденско-Преображенското въстание. Като основни приоритети на партията той посочва че ще бъдат „семейство, морал и образование“, а като основен опонент ДПС и партиите, които са участвали в коалиция с движението. На 2 август 2014 г. Костадинов събира съмишленици от цялата страна и учредява партията; на учредителното събрание е избран за неин председател.

Още на 14 август 2014 г., от името на партия „Възраждане“ Костадинов взима отношение относно случващото се в Украйна и Молдова, като изпраща писмо до външния министър Даниел Митов. В писмото той демонстрира своята загриженост към българското малцинство, поставяйки му въпроса дали има мобилизирани българи в украинската армия. Интересен факт е че има още две русофилски партии, основани със същото име в близките години по-рано: през 2004 г. се основава „Възраждане“ в Украйна, а през 2011 г. се основава „Възраждане“ в Молдова.

На местните избори през 2015 г. Костадинов е кандидат за кмет на Варна, както и за общински съветник от коалиция „Варна“ (Атака, „Възраждане“ и Нова сила). Получава 6 686 гласа (или 5,49%). Избран е за общински съветник, като коалицията печели 4 от 51 места в Общински съвет – Варна.

На президентските избори през 2016 г. Костадинов обявява своята подкрепа за кандидат-президентската двойка Татяна Дончева и Минчо Спасов от коалиция „Движение 21 – НДСВ“.

2017 – 2021

Преди парламентарните избори през 2017 г. Минчо Христов се съгласява да подкрепи Костадинов, заради заявките му да се откаже от държавна субсидия; Христов участва в изборите като кандидат от гражданската квота на партията. На парламентарните избори през 2017 г. партия „Възраждане“ получава 37 896 гласа (или 1,11%), преминава над 1% и получава държавна субсидия. След като „Възраждане“ взима държавна субсидия и не я връща на държавата, Минчо Христов се отказва от съдружието си с Костадинов.