Еркечкият говор е български диалект, представител на балканските говори.Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 116 Говори се предимно в две села — Голица (община Долни чифлик) и Козичино (община Поморие). Наименованието на този диалект идва от Еркеч – предишното име на село Козичино.
Характеристики Еркечкият говор се отличава от останалите балкански говори главно по своите фонетични особености. Гласните под ударение се изговарят по-дълго от другите: дубū̀тък (добитък), мл’ā̀ку (мляко), кṑн’ите (конете). Преглас ф⇒х във всички положения: хỳрна (фурна), сохрà (софра), ках’àх (кафяв), х (в), хỳбах (хубав) Застъпник на стб. и е ȇ (дълго широко е) под ударение и ạ (полуредуцирано а): зêп (зъб), крадề (крада), мêш—мạжề (мъж—мъжът), сêн—сạнề (сън—сънят).
Източници
Категория:Балкански говори