Иван Давидков Иванов е български поет, белетрист и есеист.
Биография Роден е в монтанското село Живовци на 9 март 1926 г. Учи в Берковица и Фердинанд (днес град Монтана), завършва славянска филология в Софийския държавен университет през 1951 г. Член на Съюза на българските писателиЧленове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 9 юни 2026 г. от 1949 г. Работи във вестник „Септемврийче“, кинематографията, детско-юношеската редакция на радио „София“. В последните 18 години от живота си е главен редактор в издателство „Български писател“ (1968-1986). Автор е на стихосбирки за деца и юноши, на сборници с лирика, на романи, на сборници с есеистика.
През 1958-1959 г. е в Украйна и Беларус по линия на културна спогодба, изучава украински и беларуски език и се запознава с видни представители на украинската и беларуската литература.
Превежда произведения предимно на украински и беларуски творци: Володимир Сосюра, Ярослав Смеляков, Михаил Дудин, Самуил Маршак, Платон Воронко и други.
Носител на националната награда „Петко Р. Славейков“ (1988).
Иван Давидков е и талантлив живописец. Негови платна са излагани на изложби във Варна, Монтана и София приживе и след кончината му.
Умира в София на 6 август 1990 г.
Библиография Трамвай (1950 г.) Украинецът с бялата хармоника (1951 г.) У дома (1956 г.) Огърлица (1959 г.) Съзвездието на светулките (1961 г.) Ден с чучулигови криле (1967 г.) Мостове от облаци (1969 г.) Пътеките на зорницата (1972 г.) Светлина от скрежа (1957 г.) Крила и корени (1963 г.) Тракийски могили (1968 г.) Озарение (1970 г.) Каменоломна (1972 г.) Танц на кипариси (1975 г.) Молитви за длетото и камъка (1977 г.) Владетелят на нощните слънца (1981 г.) Око на птица (1982 г.), Корида (1984 г.) Отлитането на скорците (1987 г.) Морето (1988 г.) Къпането на нимфите (1990 г.) Може би сбогом (1992 г.) Далечните бродове (1967 г.) Къшей хляб за пътника (1971 г.), издадена на словашки език 1974 г. Вечерен разговор с дъжда (1973 г.) Бял кон до прозореца (1975 г.) Сбогом, Акрополис! (1976 г.) Билет за Бретан (1977 г.) Балада за самотните мореплаватели (1979 г.), издадена на полски език 1982 г. Рифовете на далечните звезди (1981 г.) Зимните сънища на лъвовете (1983 г.) Лодката на Харон (1987 г.) Полетът на стрелата (1985 г.) Нощно виолончело (1989 г.) Кафенето на клоуните (1995 г.).
На други езици на английски език: „Fires of the sunflower“ (1988 г.) на беларуски език: „Крокi вернасцi“ (1970 г.) на руски език: „Прощай, Акрополъ“ (1978 г.) на украински език: „Лiрика“ (1960 г.) на френски език: „Les ques lointains“ (1989 г.) на чешки език: „Muj pomijiky obraz“ (1986 г.)
Източници
Външни препратки От и за Иван Давидков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Снимки на Иван Давидков на сайта на Кеворк Кеворкян Иван Давидков в Литературен свят Иван Давидков в Литернет
„Пейзажи от различни брегове“ (стихотворения), „Литература плюс култура“ „Стихове“, в. „Литературен форум“, бр. 11 (452), 20 март 2001 г.
За него Вътьо Раковски, „Иван Давидков и нашият приятел дъждът“, в. „Литературен форум“, бр. 11 (452), 20 март 2001 г.
Категория:Български поети Категория:Български детски писатели Категория:Български романисти Категория:Български есеисти Категория:Български художници Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Родени в област Монтана Категория:Починали в София Категория:Починали на 6 август