Пиянешкият говор е български диалект, представител на преходната група югозападни говори.Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 160 Говори се в българската част на областта Пиянец. Граничи с кюстендилския, благоевградския и дупнишкия говор, като по своите характеристики се разглежда като преходен между тях.
Характерни особености Групи шт и жд като застъпници на прасляванските *tj и *dj. Застъпник на стб. е гласната а – сàбота (събота), рàка (ръка). Застъпник на стб. са o и а: бòчва (бъчва), пèток (петък), дàска (дъска), кàсно (късно). Пълна липса на съгласна х: леп (хляб), алвà (халва), чу (чух). Наличие на преходи в⇒ф: флèзе (влезе), фърбà (върба). Глаголите от I и II спрежение окончават на -а в 1 л. ед. ч.: да вѝда (да видя), да вѝкна (да викна). Членуването за м. р. ед. ч. се различава, в зависимост от предходната съгласна: след твърда съгласна -o: човèко (човекът), денò (денят), вòло (волът). след мека съгласна -е: кòне (конят), мажè (мъжът), нòже (ножът). Наличие на агломеративно падежно окончание -те при личните имена от м. р., завършващи на -е и -о: Петрè—Петрèте, Станчò—Станчòте, Станчòте го ỳбаво натепàа (хубаво го набиха Станчо).
Вижте също Дупнишки говор Кюстендилски говор Благоевградски говор
Източници
Категория:Македонски диалекти Категория:Югозападни говори