Република (Rubinstein, Nicolai. „Machiavelli and Florentine Republican Experience.“ in Machiavelli and Republicanism Cambridge University Press, 1993. – „дело на народа, държавно дело, обществени дела“) представлява форма на държавно управление (както и всяка страна, управлявана по този начин), при която върховната власт се осъществява посредством избрани от населението органиMontesquieu, The Spirit of the Laws (1748), Bk. II, ch. 1. и начело не стои монарх. С течение на времето терминът се развива и под република започва да се разбира именно форма на държавно управление, която е противоположна на монархията.„Monarchy“ New Dictionary of the History of Ideas. Ed. Maryanne Cline Horowitz. Vol. 5. Detroit: Charles Scribner's Sons, 2005.Finer, Samuel. The History of Government from the Earliest Times. Oxford University Press, 1999. pg. 950. В републиката държавният глава, който се нарича президент се избира за определен мандат и няма елемент на унаследяване. Правителството на една република има определени от конституцията (висшият писан закон) и другите закони на страната правомощия и задължения. Много от днес съществуващите държави са републики и имат именно такова управление. Всички граждани на една република са длъжни да спазват законите независимо от социалното си положение.
Републиката предполага избор на лица, които извършват управлението на държавата. Демокрацията, един пример за която е атинската демокрация, е директно участие на демоса (народа) в управлението. Идеята за демокрация не се припокрива задължително с тази за република. Републиканската форма на управление може да включва ограничена форма на демокрация, при която пълните ѝ права се държат само от определена група хора. В някои случаи републиката се проявява и като диктатура. Гай Юлий Цезар е избран за консул на Рим, но Сенатът го провъзгласява за диктатор. Републиката може да е и тоталитарен режим – Хитлер е законно избран канцлер на Германия, но държавата приема тоталитарен характер. Държавите от бившия социалистически лагер са също форма на диктатура. Друг важен орган в републиката е парламентът.
Най-популярната древна република е Римската република, която продължава от 509 до 44 година пр.н.е. В днешни дни държавен глава обикновено е един-единствен човек, президентът. Изключения са Швейцария, която се ръководи от 7-членен съвет, и Сан Марино, където постът се поделя от двама души. В Босна и Херцеговина има колективно тричленно председателство.
Произход на понятието От латинската дума rēs pūblica, изписвана и като rēspūblica, със значения буквално „делата на обществото“, също и „народовластие“, и съставена от своя страна от res – „нещо, дело“, и pūblica – „обществен“; pūblica от своя страна е формата в женски род на publicus – „това, което принадлежи на людете, Държавата, общност“, съкратено от populicus, от populus – „народ, общност от люде, людете“.
Републиката в политическата теория В по-разширеното си съвременно значение републиката се свързва с провеждането на политика, която поставя акцента върху демократичното управление, политическото участие и политическата активност.
Републиканизмът представлява традиция в политическата теория, която е близка именно до това разбиране за републиката и се застъпва за републиката като форма на държавно управление. Държавното управление в републиката се стреми към запазване на политическата стабилност и защита на общото благо.
Според републиканизма публичната власт е резултат на общите действия, на участието на всички граждани. Затова се придава особено значение на активната роля в политическите процеси на различните елементи в държавата. Гражданите в републиката трябва да са публично ангажирани, да притежават гражданско съзнание и да се включват активно в живота на страната. Партиите трябва да се включват в политическия процес и защитата на републиката. При различни обстоятелства може да се променя конкретното проявление на тези отговорности, но гражданската активност и ротацията на политическите длъжности остават възлови, като често към това се включва и военното обучение на гражданите.
Произход на термина В Средновековието, в Северна Италия голям брой градове-държави имат управления на основата на община или синьория. В Късното Средновековие, писатели като Джовани Вилани, започват да размишляват върху характера на тези държави и различията им с по-често срещаните монархии. Те използват термини като libertas populi, свободни хора, за да опишат държавите. Терминологията се променя през 15 век с подновения интерес към творбите на Древна Гърция и Рим, и авторите повече предпочитат да използват класическата терминология. За да опишат немонархическите държави, писателите, най-вече Леонардо Бруни, възприемат латинската дума res publica.Rubinstein, Nicolai. „Machiavelli and Florentine Republican Experience.“ in Machiavelli and Republicanism Cambridge University Press, 1993.
Докато Бруни и Макиавели използват думата за означаване на страни от Северна Италия, които не са били монархии, терминът res publica има и други значения в оригинал на латински – може буквално да се преведе като „обществени дела“. „Republic“ New Dictionary of the History of Ideas. Ed. Maryanne Cline Horowitz. Vol. 5. Detroit: Charles Scribner's Sons, 2005. pg. 2099 Терминът е най-често използван от писателите в Древен Рим по отношение на държавата и управлението ѝ, дори и по време на периода на Римската империя.
Днес терминът република все още най-често означава система на управление, която произтича от хората, а не е основана на някаква друга причина като наследственост или божествено право. Това е основната дефиниция на републиката в повечето контексти.
Този двустранно разделение на видовете управление се различава от класическите източници, а и от по-ранните собствени произведения на Макиавели, който разделя управленията на три вида: монархия, аристокрация и демокрация. Както Макиавели пише, различията между аристокрацията, управлявана от избран елит и демокрацията, управлявана от съвет, назначаван от хората, са станали твърде обременителни. По времето, когато Макиавели започва работата си по Принцът, той решава да се позове както на аристокрации, така и на демокрации като републики.William R. Everdell. The End of Kings: A History of Republics and Republicans. University of Chicago Press, 2000.
Допълнителни значения на термина идват от гръцката дума politeia. Цицерон, наред с други латински писатели, превежда politeia като res publica, което на свой ред е преведено от учените през Ренесанса като република. Терминът politeia днес обикновено се превежда като „форма на управление“, „държавно устройство“ или „режим“. Продължителна употреба на този архаичен превод е заглавието на основната работа на Платон по изучаването на политиката. На гръцки език, творбата е озаглавена Politeia и на български е известна като „Държавата“, а на английски – като „Републиката“.
История
В днешно време повечето страни по света са републики. Макар че републиката се счита за съвременна форма на властта и синоним на демокрация, това мнение е грешно, тъй като е основано на това, че в миналото е имало повече държавни образувания с монархическа форма на управление, в които властта се е предавала по наследство.
В миналото републиките са били доста разнообразни, така че е трудно да се обхванат всички с едно точно определение. Във всеки случай, необходимо е точно да се разграничи републиканския строй от първобитното анархическо състояние при родовия бит, където няма никаква организирана власт, и следователно няма и държава. Тези човешки общности, които възникват при ранните култури и могат да се нарекат държави, представляват смесица от елементи на монархия и република. Такива, например, са държавите, описани в „Илиада“ и „Одисея“, такава е древноеврейската държава през първите столетия след спасението от Египет, такъв е Рим в първите столетия от историческото си съществуване, и т.н. Обикновено, подобни държави се считат за монархии, но в действителност властта на народното събрание е толкова голяма, че има влияние при избора на държавния лидер, който първоначално даже не предава властта си по наследство, а ролята на монарха, с изключение при военно време, е силно ограничена. От подобни неопределени държавни форми се образуват монархиите в древния Изток, а в Гърция и Рим – републики.
Античните републики (гръцките и римската) са два вида, толкова отличаващи се една от друга, че създателят на първата научна класификация на държавите, Аристотел, ги поставя отделно като самостоятелни държавни форми, наред с третата, монархията. Тези две форми са аристокрацията и демокрацията; наред с тях самостоятелно значение има олигархията, според Аристотел – изродена форма на аристокрацията. Римските писатели по държавно право (Полибий) също не прокарват граници между република и монархия, като във всекидневния език думата република означава просто държавата.
В демократичните републики суверенитетът принадлежи на народа, т.е. на всички свободни възрастни граждани от мъжки пол, ползващи се с правата на гражданството; върховната законодателна и контролираща власт е в ръцете на всенародно събрание, което избира всички важни длъжностни лица в държавата; фактически при такива условия властта често отива при най-изкусните оратори, умеещи да увличат тълпата (т.н. демагози). При аристокрациите и олигархиите властта принадлежи само на привилегированите съсловия. Съвършено чисти форми на демократична или аристократична република няма; съществуват държави с преобладаване на единия или другия елемент, между които, в цялата история на гръцките и римската република, се води ожесточена борба – отначало преобладават аристокрациите, после демократичния елемент започва да придобива все по-голямо значение. Републиканският строй на античността се характеризира със следните три черти, които рязко го отличават от републиките от Новото и Най-новото време: Всички антични републики се крепят върху робството; политическите и даже гражданските права принадлежат само на свободните граждани. По средата между робите и свободните са чужденците. Интересите на държавата стоят по-високо от правата на отделната личност. Дори и в най-свободните и демократични републики, личната свобода е силно ограничена, притежанието от държавата на човешката личност е извънредно голямо – като член на народното събрание, отделният човек има законодателна и избирателна власт, но сам по себе не се ползва с никакви неотменими права. Античните републики са непосредствени (в противоположност на днешните представителни), тоест държавните дела се решават на събранията на всички граждани.
След края на античните републики, в Европа се установяват строго монархически режими, но през Средновековието отново възникват голям брой републики, като например, швейцарските общини, свободните градове в Германия (Хамбург, Бремен, Любек), Запорожката Сеч в Приднепровието и др. Към тях могат са се причислят италианските държави, дори Венеция и Генуа, в които, в лицето на дожовете, е избиран пожизнено глава на изпълнителната власт; там напълно властва аристокрацията. Демократични републики са само някои швейцарски общини или кантони (Цюрих и др.). От всички тези републики, до днес са съхранили републиканското си устройство само швейцарските кантони, обединени в Швейцарската конфедерация, и една незначителна по територия и значение република – Сан Марино (от 301 г.). Градът държава Дубровник, основан през XIV век, съхранява суверенитета си до 1808 г.
На територията на съвременна Русия дълго време съществуват Новгородската и Псковската република, както и Ветската земя, в която основен орган на властта е вечето, а нейното съществуване продължава чак до присъединяването на земите към Москва.