Арда (антично име – Артеск (ос)История на България – том: Втора българска държава. Издателство на Българската академия на науките – София, 1982., средновековно име – Flum d'Arte [Флум д'Арте, река Арте]Geoffroi de Villehardouin. La conquête de Constantinople – част 440 (с.263) – ст.фр. редакция), е река в Южна България, област Смолян, област Кърджали и област Хасково и Североизточна Гърция (под името , [Ардас]), десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 272 km, от които на българска територия – 241,3 km, която ѝ отрежда 9-о място сред реките на България. Река Арда е най-голямата река в Родопите и вторият по големина приток на река Марица след река Тунджа. Река Арда отводнява източните части на Западните Родопи и почти изцяло Източните Родопи. Предполагаемото идентифициране на река Арда с речните имена: Харпесос, Арнесос, не намира потвърждение.Янакиева, Светлана. Харпесос – В:Енциклопедия „Древна Тракия и Траките“. Център по тракология „Проф. Александър Фол“.
Географска характеристика Извор, течение, устие Извор Река Арда води началото си от карстовия извор Ардабаши, разположен в северното подножие на Ардин връх (1730 m), на 1455 m н.в. Изворът се намира на 900 m североизточно от върха и на 1,5 km южно от село Горна Арда, община Смолян и е маркиран с указателна табела.
Горно течение Началото на реката представлява планински поток, течащ между гористи склонове с голям наклон – до село Горна Арда на север, а след това до село Арда на североизток. Долината ѝ в този участък е със стръмни склонове, с наклон от 30°-35°, а надлъжният ѝ наклон е много голям – около 189‰.
След село Арда, където има малко долинно разширение, реката завива на север, при село Могилица – на североизток, а от село Кошница до Рудозем – на изток-югоизток, като долината ѝ е със стръмни склонове с наклон до 40°, а широчината ѝ е 100 – 150 m. При село Смилян има второ долинно разширение – до 300 m, след което долината ѝ отново се стеснява, става почти каньоновидна, а наклонът на склоновете ѝ надминава 40°. Речното корито е широко 25 – 30 m, а дъното е чакълесто-песъчливо. Преди град Рудозем се появяват и първите характерни за нея планински меандри.
При Рудозем има поредното долинно разширение, след което реката завива на североизток, а след село Средногорци – на изток-североизток. В този си участък долината ѝ запазва същия си характер със стръмни (до 35°) десни склонове и по-полегати (15°-20°) леви. Тука вече се появяват с пълна сила характерните ѝ меандри. По склоновете на долината във вътрешната страна на меандрите има големи скални участъци. Склоновете са почти голи, на места покрити в основата си със сипеи вследствие на многобройните стръмни дерета, спускащи се от двете страни на реката.
При село Бял извор, където има ново долинно разширение, Арда завива на североизток и до вливането си в язовир „Кърджали“ запазва тази посока, като тук броят на планинските ѝ меандри още повече се увеличава. В този участък от горното си течение реката тече в дълбок, скалист и мъчнопроходим пролом, особено в района на Дяволския мост (Шейтан кюпрю). Десните ѝ склонове са залесени с широколистни гори, а левите са голи и опороени от сипеи и срутища. Наклонът им достига до 45°, а коритото е с ширина от 50 – 60 m.
В целия този участък от село Средногорци до язовир „Кърджали“ реката тече между югоизточните разклонения на Преспанския дял в Западните Родопи и северозападните склонове на рида Жълти дял в Източните Родопи.
Средно течение При село Аврамово реката завива на югоизток и навлиза в първия (язовир „Кърджали“) от трите големи язовира, изградени по средното ѝ течение. В този участък наклонът на реката е много по-малък (3 – 4‰) в сравнение с горното си течение. След като изтече от стената на язовир „Кърджали“ Арда навлиза в най-голямото си долинно разширение (до 1,2 km), където е разположен град Кърджали, и водите ѝ веднага навлизат в следващия язовир от каскадата – „Студен кладенец“. Тук по северния бряг на язовира следват нови, но по-малки долинни разширения – Широкополско и Гняздовско, а отдясно, от юг, в язовира се влива в нея най-големият ѝ приток – река Върбица.
Преди напускането на язовир „Студен кладенец“ долината ѝ отново става каньоновидна и тук в най-тясната част е изградена стената на язовира. След това, до следващия язовир „Ивайловград“, на протежение от около 25 km се редуват няколко долинни разширения и проломи: Рабовско долинно разширение, пролом в района на село Котлари, Долнополско долинно разширение, теснините Черната скала и Момина скала и накрая преди язовира – малкото Маджаровско долинно разширение.
След град Маджарово водите на Арда навлизат в последния, най-долния от трите язовира – язовир „Ивайловград“, като тук водното огледало на язовира ту се стеснява, ту се разширява в зависимост от участъците, през които преминава реката. Последователно се редуват проломът Кован кая, Бориславското долинно разширение (последното по течението на реката) и Камилдолският пролом (последен по течението ѝ). В най-тясната част на пролома е изградена стената на язовир „Ивайловград“.
Долно течение
С изтичането на водите ѝ от язовир „Ивайловград“ започва долното течение на реката. Шест километра след язовирната стена Арда напуска България, завива на изток-североизток и навлиза в Гърция. На гръцка територия реката тече на протежение от 32 km в широка и плитка долина, сред обширни обработваеми земи. Коритото ѝ е широко (на места до 400 m), осеяно с множество временни и постоянни островчета, а течението ѝ е бавно и мудно поради малкия надлъжен наклон – около 2‰.
Устие Река Арда се влива отдясно в река Марица на турска територия, на 32 m н.в., на 1,6 km североизточно от гръцкото село Кастаниес и на 1,8 km западно от турското Караагач, недалеч от град Одрин. Ширината на устието ѝ е 140 m, над него е изграден мост на жп линията София – Истанбул.
Водосборен басейн, граници, притоци Водосборен басейн Цялата площ на водосборния басейн на Арда възлиза на 5795 km², което е 10,9% от водосборния басейн на река Марица. На българска територия площта му възлиза на 5201 km² или 89,7%, и обхваща около 90% от област Кърджали (без най-североизточните и най-югоизточните ѝ части), около 40% от област Смолян (югоизточната част), югоизточната част на област Хасково (части от общините Ивайловград, Любимец и Стамболово и цялата община Маджарово) и много малка част от област Пловдив (югоизточната част от община Асеновград).
Граници на водосборния басейн Границата на водосборния басейн на Арда започва от десния бряг на устието ѝ, изкачва се по най-източните разклонения на Източните Родопи и достига до българо-гръцката граница южно от село Драбишна, община Ивайловград. Оттам продължава на северозапад по билото на рида Сърта и на югозапад по билото на рида Ирантепе до село Чал (община Крумовград), където завива на юг и по билото на рида достига до българо-гръцката граница в рида Мъгленик, южно от село Черничево, в района на Джанаваров връх. В този описан участък водосборният басейн на Арда граничи на югоизток и юг с водосборните басейни на Луда река (десен приток на Марица) и няколко малки десни притоци на Марица.
След това вододелът продължава на запад и северозапад по билата на ридовете Мъгленик и Гюмюрджински снежник и Ардински дял, като следи границата между двете държави и достига до връх Средния връх (1950 m), южно от село Мугла. В този участък водосборният басейн на Арда граничи с водосборните басейни на реките Филиури и Сушица, вливащи се директно в Бяло (Егейско море и реките Аркудорема и Дяволска, леви притоци на река Места на гръцка територия.
На северозапад и север водосборният басейн на Арда граничи с водосборните басейни на реките Въча, Чепеларска, Мечка, Каялийка, Харманлийска, Бисерска и още няколко малки реки, всички десни притоци на Марица. Вододелът започва от Средния връх, продължава на североизток през връх Голям Перелик (най-високата точка във водосборния басейн на реката) и по билото на Преспанския дял достига до връх Сини връх (1537 m, южно от село Тополово. От там завива на изток, а при седловината Китката на югоизток. Продължава в същата посока по билото на рида Чуката, а след това на изток по билото на рида Гората и достига до левия бряг на устието на Арда.
Притоци
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток → Бориковска река → Черешовска река → Мичевица ← Сивинска река → Орешовска река ← Вълчандере ← Елховска река → Малка река ← Маданска река → Черна → Малката река ← Буковска река → Дола ← Оваджик → Малка Арда ← Ардинска река (Егридере) → Давидковска река → Яйлидере → Боровица (Чамдере, влива се в язовир „Кърджали“) → Коджадере (влива се в язовир „Кърджали“) ← Машкулядере (влива се в язовир „Кърджали“) ← Амаглардере (влива се в язовир „Кърджали“) ← Ашадере (влива се в язовир „Кърджали“) → Гюлюдере → Циганско дере → Бююкдере ← Кьошдере ← Саралъдере → Зимзеленска река (влива се в язовир „Студен кладенец“) → Балабандере (влива се в язовир „Студен кладенец“) ← Върбица (най-голям приток, влива се в язовир „Студен кладенец“) ← Джерал (влива се в язовир „Студен кладенец“) ← Гашакдере (влива се в язовир „Студен кладенец“) → Къзлардере (влива се в язовир „Студен кладенец“) ← Донголардере (влива се в язовир „Студен кладенец“) ← Големица (Бююкдере, влива се в язовир „Студен кладенец“) ← Дериндере (влива се в язовир „Студен кладенец“) → Перперек (влива се в язовир „Студен кладенец“) ← Марадере (влива се в язовир „Студен кладенец“) → Акбалъкдере (влива се в язовир „Студен кладенец“) → Даракчидере (влива се в язовир „Студен кладенец“) → Канлъбююкдере (влива се в язовир „Студен кладенец“) → Дермендере (влива се в язовир „Студен кладенец“) ← Куртдере → Санърдере ← Крумовица ← Коджадере ← Дишликдере → Бююкдере ← Диймендере → Селското дере → Тополовска река ← Кулиджийска река ← Гюргенско дере → Къшпаклъдере → Олудере (влива се в язовир „Ивайловград“) → Средна река (влива се в язовир „Ивайловград“) → Урумдере (влива се в язовир „Ивайловград“) → Хамазачко дере (влива се в язовир „Ивайловград“) → Дълбоката река (влива се в язовир „Ивайловград“) ← Куйдере (влива се в язовир „Ивайловград“) → Гюргендере (влива се в язовир „Ивайловград“) ← Марешница (влива се в язовир „Ивайловград“) ← Мъжарица (влива се в язовир „Ивайловград“) → Големия дол (влива се в язовир „Ивайловград“) → Бостандере ← Балъклъдере ← Гайдахорска река → Айля (в Гърция) ← Сенирдере (в Гърция) → Калива (в Гърция) → Айваликдере (в Гърция) ← Атеренска река (Армира, в България и Гърция) → Сипур (в Гърция) → Карабунар (в Гърция)
Хидроложки показатели Река Арда има дъждовно-снежно подхранване, но е силно подложена на средиземноморското влияние. Нейният водосборен басейн е единствен в страната, разположен успоредно на бреговата беломорска линия и отстои на 40 до 60 km от нея. Поради тази причина максималният отток на реката е през зимния сезон – декември-февруари, а минималният – през август и септември. Среден годишен отток при станция „Камилски дол“ 77 m³/s, като Арда е третата по водоносност река в България след Марица и Струма и представлява 13,43% от целия речен отток на страната, който е с обем от 2507 млн. m³ годишно. среден отточен модул – 14 l/s/km² (най-голям в България); водообезпеченост – 7583 m³/год. на 1 жител във водосборния басейн (най-голям в България, поради малката гъстота на населението в басейна); среден наклон на течението – 5,8%; коефициент на извитост (меандриране) – 1,9 (един от най-големите в България); гъстота на речната мрежа – 1,32 km/km².
Средният наклон за притоците на Арда е в границите между 11‰ (река Върбица) и 78‰ (Черешовска река). Гъстотата на речната мрежа варира от 0,71 km/km² (Кулиджийска река) и 3,41 km/km² (река Оваджик), като само 3 реки притежават гъстота под единица, 14 реки над единица, а останалите между 2 и 3. Коефициентът на извитост (меандриране) варира от 1,2 (Малка река) до 2,4 (река Върбица).
Селища