Софѝ Марсо̀ (, родена като Софѝ Мопю̀ (Sophie Maupu)) е френска актриса, кинорежисьор и певица. Тя е първата носителка на наградата „Сезар“ за „Най-обещаваща актриса“.Sophie Marceau, IMDb.com. Наградена е с Орден за изкуство и литература, офицерска степен през 2003 г.

Биография и кариера Софи е родена на 17 ноември 1966 г. в Париж. Баща ѝ е бил шофьор, а майка ѝ – продавачка.

През 1980 г. 13-годишната Софи участва във филма „Купонът“, препоръчана от агенцията за юноши-модели, в която участва. Филмът има грандиозен успех, и скоро е снето негово продължение – „Купонът 2“ (1982), за което Софи получава премията „Сезар“ в номинацията „Най-добър дебют и най-многообещаваща актриса“.

На 16 години тя вече играе заедно с Жерар Депардьо и Катрин Деньов.

През 1982 г. Марсо сключва договор с най-голямата кинокомпания на Франция, „Gaumont“, но скоро разваля договора. Компанията иска неустойка от милион френски франка, които актрисата изплаща с почти всичките си спестявания. Помага ѝ полският режисьор Анджей Жулавски, с когото се е запознала неотдавна. Скоро двамата заминават за Полша.

През 1984 г. Марсо играе в „Луда любов“, първият ѝ филм под режисурата на Жулавски. Следват още два филма, с които тя става една от най-популярните и уважавани актриси в своята страна. Първата англоезична роля на Софи е във филма на Мел Гибсън „Смело сърце“.

През 1985 г. Софи записва своя първи пълен музикален албум – Certitude.

В новите си филми Марсо постепенно се избавя от имиджа на тийнейджър, споделяйки славата с най-знаменити звезди: Филип Ноаре, Жерар Депардьо, Катрин Деньов, Жан-Пол Белмондо.

На театралната сцена Софи дебютира през 1991 г. в „Евридика“ на Жан Ануи. През пролетта на 1995 г. Марсо режисира своя първи късометражен филм – „Разсъмване наопаки“, с продължителност 8 минути. След седем години актрисата снима още един филм по собствен сценарий, но вече пълнометражен – филмът „Говори ми за любов“.

През 1995 г. Софи се снима във филма на Антониони „Отвъд облаците“ заедно с Джон Малкович. През 1997 г. тя играе Ана Каренина в едноименната екранизация на романа на Лев Толстой.

Софи Марсо се снима и в рекламни клипове. Тя се появява на повече от 300 корици на списания по целия свят включително Вог, Ел, Мадам Фигаро, Пари Мач, L'Officiel, Lui, Tatler, Glamour, Premiere и Marie Claire. Избрана е за „лице на фирмата“ на множество луксозни марки като козметичните компании „Guerlain“ и „Диор“, по-късно – на бижутерийната „Chaumet“ и автомобилната „Ситроен“.

През 2015 г. Софи Марсо взема участие на кинофестивала в Кан като на член на журито на основния конкурс. Жури 2015: Пълнометражни филми на Festival de Cannes 2015

През март 2016 г. тя официално разкрива, че е отказала Ордена на Почетния легион – най-високият френски орден за заслуги.

Личен живот През 1982 г. Софи започва роман с полския режисьор Анджей Жулавски, който е с 26 години по-възрастен от нея. Скоро сключват брак, на 24 юли 1995 г. им се ражда син, Венсан. През 1996 г. Марсо публикува полуавтобиографичния роман „Лъжкиня“ (Menteuse), в който признава: „Започнах твърде рано полов живот, което ме направи истерична и ранима, така че всички мои романи, като правило, завършваха печално. Само Анджей можа да ми даде спокойствие и щастие, да ми подари най-добри роли в киното и чудото на майчинството.“

През 2001 г., след 17-годишна връзка, Софи се развежда с Жулавски заради американския продуцент Джим Лемли. През 2002 г. Софи ражда от него дъщеря, Жулиета.

От 2007 г. актрисата живее съвместно с актьора Кристоф Ламбер, а от 2012 г. са в брак Марсо и Ламберт: Горец любит и без брака , bz-berlin.de.. През 2014 г. двойката оповестява своята „приятелска раздяла“.Софи Марсо и Кристофер Ламберт расстались, spletnik.ru.

От 2014 до 2016 г. неин придружител е собственикът на ресторант и главен готвач Сирил Линяк, с когото е във връзка около 10 месеца през 2016 г. Sophie Marceau et Cyril Lignac en couple, Paris Match, 28 janvier 2016.Exclu Voici – Sophie Marceau et Cyril Lignac : tout est fini entre eux – Voici, Voici.fr, 23 novembre 2016.

Софи Марсо е обучен класически виолончелист, както се вижда във филма „Изгубени и намерени“ от 1999 г. Тя е двуезична (френски и английски). Sophie Marceau at Cours Florent (retrieved 14 April 2021)

Днес, наред с киното, Марсо играе в театъра, рисува портрети на любимите си писатели, сред които Лев Толстой и Франц Кафка, а също и натюрморти и акварели. Софи редовно посещава кинофестивала в Кан. Тя е отличен плувец (тренирала е с шампионите на Франция), обича Йохан Себастиан Бах и Густав Малер. Марсо сътрудничи на организации за опазване на околната среда.

Филмография Актриса година Филм Оригинално заглавие Роля Режисьор 1980 Купонът La Boum Вик Беретон Клод Пиното 1982 Купонът 2 La Boum 2 Вик Беретон Клод Пиното 1984 Щастливият Великден Joyeuses Paques Жули Жорж Лотнер Форт Саган Fort Saganne Маделен дьо Сен-илет 1985 Полиция Police Нория Луда любов L'amour braque Мари 1986 Надолу към ада Descente aux enfers Лола Колбер 1988 Студентката L'Étudiante Валентина Езкуера Клод Пиното Шуаните Chouans Селин 1989 Моите нощи са по-красиви от вашите дни Mes nuits sont plus belles que vos jours Бланш 1990 Тихоокеанска градинка Pacific Palisades Бернадет 1991 За Саша Pour Sacha Лора 1993 Фанфан Fanfan & Alexandre Фанфан Александър Жарден 1994 Дъщерята на Д'Артанян La fille de d'Artagnan Елоиз Д'Артанян 1995 Отвъд облаците Al di là delle nuvole Момичето в Портофино Смело сърце Braveheart Изабела Френска Мел Гибсън 1997 Маркизата Marquise Маркиза дьо Парк Ана Каренина Anna Karenina Ана Каренина 1999 Само един свят не стига The World Is Not Enough Електра Кинг Майкъл Ептед Сън в лятна нощ A Midsummer Night's Dream Хиполита Изгубени и намерени Lost & Found Лила Дюбоа 2000 Вярност La fidélité Клелия 2001 Белфегор: Фантомът на Лувъра Belphégor – Le fantôme du Louvre Лиса Жан-Пол Саломе 2003 Алекс и Ема Alex & Emma Полина Делакроа 2004 До довечера À ce soir Нели Лор Дютийол 2005 Антъни Цимер Anthony Zimmer Киара Манцони Жером Сал 2007 Загубена в Довил La Disparue de Deauville Лучия/Виктория Софи Марсо 2008 Жени в сянка Les femmes de l'ombre Луиз Десфонтен 2009 ЛОЛ LOL Ана Лиза Азуeлос 2010 Възрастта на разума L'Âge de raison Маргарет Ян Самуел 2014 Eдна среща Une rencontre Илза Санторини 2016 Таулард La Taularde Матилда Лерой Удрей Еструго 2021 Всичко мина добре Tout s'est bien passé Емануел Бернхайм Франсоа Озон 2022 Жена на нашето време Une femme de notre temp Джулиан Вербеке Жан-Пол Сивейрак

Режисьор 1995 – Разсъмване наопаки / L’aube a l’envers 2002 – Говори ми за любов / Parlez-moi d’amour 2007 – Загубена в Довил / La Disparue de Deauville 2018 – Г-жа Милс, толкова перфектна съседка / Mme Mills, une voisine si parfaite

Участия в театъра 1991 – Евридика / Eurydice 1993 – Пигмалион / Pygmalion от Джордж Бърнард Шоу 2011 – Душевна история / Une histoire d'âme от Ингмар Бергман, режисирана от Бенедикт Аколас: Театър „Ронд-Пойнт“ (Шампс-Елисе), Театър „Селестин“ (Лион), Национален театър в Ница, Театър „Лориент“ (Национален драматичен център в Бретан), Театър „Тенис корт“ (Екс ан Прованс). Адаптиран към телевизионен филм под същото заглавие през 2015 г. Fiche du téléfilm , sur le site d'Arte.

Библиография 1996: Menteuse, éditions Stock, полуавтобиографичен роман.. 2023: La Souterraine, Seghers, treize histoires et sept poèmes qui se répondent.

Източници

Външни препратки

Категория:Френски актриси Категория:Френски театрални актьори и актриси Категория:Деца актьори Категория:Френски романистки Категория:Носители на награда „Сезар“ Категория:Родени в Париж