Христо Димитров Бръзицов е български журналист и писател. Известен е и под псевдонимите Язека, Войдан, Бурян и други.
Биография Роден е в Цариград в семейството на видния дойранчанин Димитър Бръзицов. Учи дипломация в Свободния университет за политически и стопански науки в София (днес УНСС). Занимава се с журналистика и пише за вестниците „Кво да е“, „Македония“ (1932), „Българан“ (1932), „Камбана“ (1934), „Нови дни“ (1934), „Щурец“ (1936), „Нашенец“ (1941). Редактира списанията „Родна лира“, „Смях и сълзи“, „Нива“, „Аз знам всичко“. Бръзицов пише и проза – очерци, репортажи, фейлетони, интервюта. Работи в звенарския вестник „Изгрев“. След негативен коментар по повод поредните братоубийства между македонски дейци, протогеровисти и михайловисти, по улиците на София по него е стреляно предупредително, след което е извикан на разговор с Иван Михайлов в Пиринска Македония, който му заявява:
Работи 15 години във вестник „Мир“, като през 1938 г. става главен редактор на мястото на Борис Вазов. В 1941 година оглавява проправителствения вестник „Днес“. Самият той заявява:
След Деветосептемврийския преврат през октомври 1944 година е арестуван. През 1945 година е изправен пред Народния съд, осъден е на доживотен затвор и прекарва осем години в затвора.
През 1957 година книгата му „Как ми се мярна Европа. Пътеписи и наблюдения“ (1939) е включена в Списъка на вредната литература.
През 1928 година се омъжва за оперната певица Катя Спиридонова. Имат две деца: Димитър и Александър, който е композитор на поп и джаз музика.100 години от рождението на Христо Д. Бръзицов, ideinakriza.blogspot.com.Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 392.
Памет На Христо Бързицов е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София ().
Творчество „Усмивки. Хумористични разкази“ (София, 1918, 31 с., илюстрации – Райко Алексиев) „Мъже и жени. Хумористични типове“ (София, 1920, 288 с., илюстрации – Стоян Венев) „По света (Пътешественически роман). Европа, Азия, Африка, Америка“ (София, 1922, 160 с., илюстрации – Минчо Никифоров) „Хумористична история на българите“ (София, 1928, 71 с.) „Смешникът на Симеон (Разказ)“ (София, 1929, 32 с.) „Руян (Разказ)“ (София, 1930, 31 с.) „В плен на дявола (Сатиро-хумористичен роман)“ (София, 1930, 112 с.) „Дневникът на един баща“ (София, 1936, 31 с.) „Как ми се мерна Европа. Пътеписи и наблюдения на един съвременник“ (София, 1939, 272 с.) „Женски дяволи. Съвременни разкази и драски“ (София, 1943, 32 с.) „Когато те говореха. Кратки интервюта с български писатели, артисти и композитори“ (т. I–II, София, 1942 – 1943) „Мои познайници. Хумористични разкази“ (София, 1943, 288 с.) „Някога в Цариград“ (1965, 1966 – второ допълнено издание) „Бащин край“, (Варна, 1968) „Во Прилепа града“ (Варна, 1968) „Някога в София“ (1970) „Спомени на едно момче“ (1971) „Екзарх Йосиф I“ (1973) „Български книгоиздатели“ (1976) „При големи хора по халат и чехли“ (1976) „Далечни спомени за близки хора“ (1979) „София разказва“ (1979) „3000 нощи в затвора“ (1992 посмъртно)
Родословие
Бележки
Външни препратки Цветанка Атанасова, „Христо Бръзицов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН Бръзицов, Христо. Един час при…, т. ІІ, София 1943 От и за Христо Бръзицов в Своден каталог НАБИС (Национален каталог на академичните библиотеки в България) „Далечни спомени за близки хора“, Варна, 1979 г. в „Библиотека Струмски“
Категория:Български журналисти от Македония Категория:Български писатели от Македония Категория:Възпитаници на УНСС Категория:Подсъдими по процеса на Шести състав на Народния съд Категория:Осъдени от Народния съд Категория:По произход от Дойран Категория:Родени в Истанбул Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Христо