Ливада или Голема Ливада (; , Ливадия или Μεγάλα Λιβάδια, Мегала Ливадия или Μεγάλο Λιβάδι, Мегало Ливади, ) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония. Селото традиционно е с арумънско население.

География Селото е разположено на 27 km северозападно от град Гумендже (Гумениса) на плато в центъра на планината Паяк (Пайко), на надморска височина от около 1200 m.

История В Османската империя Ливада е голямо арумънско селище, основано през XVIII век от власи бежанци от Епир, притиснати от албанския натиск. Първите заселници се установяват на платото около 1760 година. В 1769 година следват нови преселнически вълни отново от Грамоща, но и от Москополе, разрушен в същата година за пръв път от албанците. Миграционната вълна се засилва при управлението на Али паша Янински (1788 – 1820). Между 1812 и 1816 година на платото се установяват семейства от Периволи, а след 1856 година се заселват и бежанци от Самарина. Половината землище на Ливада преди заселването на арумъните е принадлежала на Баровица, а половината на Лесково.

Тези първи заселници първоначално живеят разпръснато. В началото на XVIII век се основава село Малка Ливада, а между 1830 и 1840 година са построени първите каменни къщи в Голема Ливада. Отделните махали на селото носят имената на старите селища – Мисякани, Грамущанли, Пириволате.Ντίνος Κιούσης. Μεγάλο Λιβάδι - Κιλκίς, Καθημερινή . Жителите на Ливада традиционно продължават да се занимават с номадско скотовъдство и макар да са обградени от влахомъгленски села, те запазват арумънския си език и различния начин на живот, носия и нрави.

Голема и Малка Ливада се превръщат във важни икономически центрове в района, като власите поддържат търговия с Енидже Вардар, Гевгели и Солун. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ливава (Livava), Мъгленска епархия, живеят 3300 гърци. В селото се появява Румънска пропаганда и е отворено румънско училище. Част от жителите на Ливада остават в лоното на елинизма и поддържат гръцките андартски чети, воюващи с българската ВМОРО.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ливадия е село в Ениджевардарска каза, в което живеят 2100 власи християни. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ливада (Livada) има 3480 власи и в селото има влашко училище. По данни на Българската екзархия в 1910 година Голѣма Ливада има 400 семейства, 1760 жители власи и една черква.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ливада е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Първото гръцко преброяване показва 3823 жители в Голема Ливада, но според други сведения двете села Голема и Малка Ливада имат над 5500 жители. Селата пострадват силно през Първата световна война, когато са на практика разрушени и жителите им за две години (1916 – 1918) са разпръснати. Упадъкът на селото се засилва и от появилата се грипна епидемия. Преброяването от 1920 година показва само 215 жители в Голема Ливада, но то е правено през декември, когато местните скотовъдци зимуват със стадата си в Тесалия и на Халкидика. Заселването на бежанци от Мала Азия, бедността и продължаващата румънска пропаганда засилват изселническите вълни – над 1/3 от жителите на Ливада емигрират в Румъния и се установяват в Добруджа. В 1925 година официално в Румъния се изселват 100 семейства, заселени в добруджанските села Арабаджилар и Асъкьой. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Голема Ливада има 850 къщи власи християни. Други данни показват, че от 400 влашки семейства към 1912 година до 1928 година се изселват 200 семейства. В 1940 година в Голема и Малка Ливада са регистрирани общо 1493 жители.

По време на Втората световна война на 4 май 1943 година германските окупационни части заедно с местни българи разграбват и опожаряват двете села. Ливада пострадва силно и в последвалата Гражданската война. Жителите на Ливада се разселват в над 40 селища. Във Воденско Свети Илия, Калиница, Колибите, Свети Георги, Врежот, Долно Власи, Голо село, Бабяни, Обор, Къшлар, Въдрища, Ново Въдрища, Спирлитово и Енидже Вардар. От Кукушко – Гумендже, Боймица, Ашиклар, Ругуновец, Баялци, Драгомирци, Казаново, Кокардза, Кара Ахматли и Кукуш. В Солунско – Доганджиево, Коняри, Ени махала, Градобор, Ново село, Даутбал, Додулари, Харманкьой (Евосмос), Менемени, Юренджик, Лембед, Илиджиево, Пейзаново, Ексохи, Хортач, Пилеа, Седес, Агия Триада, Агиос Василиос, Балевец и Солун.

След войната малко семейства остават сред руините на двете села. Те продължават да се занимават с традиционното номадско скотовъдство и отглеждане на картофи. В 1970 година развалините на Голема Ливада са премахнати и са построени 80 малки нови къщи, които към началото на XXI век вече са 120.

Най-много ливадчани има в Солун, Боймица и Енидже Вардар. В 1964 година е основано Фолклорното дружество на Голяма Ливада със седалище в Солун, в 1994 дружеството „Пенде Врисес“ на власите от Ливада в Боймица, а в 1995 година са основани още две дружества – Дружеството на влисите от Седес и Триади „Агиос Николаос“ и дружеството „Агио Пневма“ на власите от Ливада, Кокинопло и Клисура в Лембет.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Ливада на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Синистра Σινίστρα Зервокорифи Ζερβοκορυφήвръх на ЮИ от Ливада Мегалос Перос Μεγ. Περός Исома Ίσωμα връх Микрос Перос Μικρός Περός Исома Ίσωμαвръх на ЮЮЗ от Ливада (1222 m) Паприте Πάπριτε Фтерес Φτέρεςвръх на ЮЗ от Ливада (1355 m) Грамада Γκαρμάντα Петрорема Πετρόρεμαрека на Ю от Ливада Гроб Γκρόπ Тафос Τάφοςвръх на Ю от Ливада (1457,8 m) Карабунар Καρά Μπουνάρ Мавропигадо Μαυροπήγαδοместност на ЮЗ от Ливада Чаири Τσαΐρια Ливадия Λιβάδιαместност на ЮЗ от Ливада Горица Γκουρούτσικα Корифи Κορυφήвръх на ЮИ от Ливада Франгово Φράγκοβα Франгохора Φραγκοχώραместност на ЮИ от Ливада Ируска Ίρούσκα Самари Σαμάριвръх на З от Ливада (1382 m) Хасан тепе Χασάν Τεπέ Антирас Άντήραςвъзвишение на З от Ливада Мусов гроб Γκρόπα Μούσιο Мнима Μνήμαвръх на СЗ от Ливада Сехово Σέχοβον Анеморахи Άνεμόραχηвръх на ИСИ от Ливада Бикорлива Μπικορλίβα Ливади Λιβάδιместност на СИ от Ливада Гува Γκούβα Лака Λάκκαизвор на И от Ливада, Ю под връх Сехово

Личности

Родени в Ливада Анастасиос Белис, гръцки андартски капитан Аристидис Тикас (Αριστείδης Τίκας), гръцки андартски деец, четник, първоначално е водач на четата на Михаил Мораитис в Паяк, по-късно е водач на капитан Йоанис Авгерис, на Гоно Йотов, на Лукас Папалукас и на Николаос Несиос, част е от четата на Константинос Гарефис при сражението с Лука Иванов и Кара Ташо, сътрудничи и с капитаните Христос Карапанос и Малеас, в 1912 година е отвлечен за откуп от българи, които убиват сестра му и мъжа ѝ, взима участие в Балканските войни под командването на Карапанос и Целебис Атанасиос Тикас (Αθανάσιος Τίκας), гръцки андартски деец, агент от II ред Василе Барба (1918 – 2007), германски учен Георги Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56 Георги Щерьо, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25 Георгиос Такирис (Γεώργιος Τακίρης), гръцки андартски деец, четник на капитан Несиос Георгиос Хадзивретас (Γεώργιος Χατζηβρέττας), гръцки андартски деец, агент от II ред Димитирос Белис (Δημήτριος Μπέλλης), гръцки андартски деец, сътрудник на Ламброс Коромилас като информатор Думитру Лимона (1912 – 1977), румънски архивист-палеограф Константинос Балас (Κωνσταντίνος Μπάλας), гръцки андартски деец, агент от III ред Коста Гули (1916 – 1985), румънски поет Михаил Балас (Μιχαήλ Μπάλας), гръцки андартски деец, агент от III ред Михаил Бациос (Μιχαήλ Μπάτσιος), гръцки андартски деец, агент от III ред, снабдява четата на капитан Кодрос с храна и оръжие, в 1904 година става водач на четата на капитан Гарефис, след нареждане на гръцкото консулство в Солун, след смъртта на Гарефис минава под командването на капитан Несиос и капитан Георгакис, заради дейността си лежи 1 година в затвор в Солун Михаил Папаниколау (Μιχαήλ Παπανικολάου), гръцки андартски деец, агент от III ред Михаил Хандури (Mihail Handuri), войвода на влашка чета на ВМОРО Наке (Янко) Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30 Нешо Ташов, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев Никола Митрев, македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров Николаос Давелис, гръцки андартски деец Николаос Несиос, гръцки андартски деец Николаос Сараманис (Μιχαήλ Σαραμάνης), гръцки андартски деец, сътрудник на Астериос Тикас, българи убиват родителите му и брат му Митре Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана Стерьо Наум, гръцки андартски капитан Султана Майтек (1928 – 2016), румънска художничка Ташо Гиздаров (1884 – 1933), български революционер от ВМРО Щерьо Юнана (? – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО

Починали в Ливада Васе Суми (1879 – 1907), български революционер, войвода на ВМОРО Михаил Мораитис (1856 – 1905), гръцки андартски капитан Спирос Франгопулос (1879 – 1905), гръцки андартски деец

Бележки

Категория:Села в дем Пеония Категория:Арумънски селища Категория:Паяк