Янешево или Енешево (известно и с турската форма на името си Янеш, Янес, , Металико, катаревуса: Μεταλικόν, Металикон, до 1926 година Γιάννες, Янес) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония. На хълм северно от селото е разположена църквата „Свети Георги“.
География Селото е разположено на 180 m надморска височина, на 5 km северозападно от град Кукуш (Килкис).
История Праистория и античност Край Янешево са локализирани пет големи археологически обекта. Янешево I (Α) е античният крестонски град Брагилос на хълма Буюк тепе на 1 km южно югоизточно от селото. В подножието на хълма е разкрито праисторическото селище Янешево II (Β) с останки от стени и повърхностна керамика. Янешево III и IV (Γ и Δ) са две съседни селища на хълм западно от селото. На 50 m на север от хълма има извор. Открити са повърхностна праисторическа керамика, следи от укрепления и къщи с каменно-глинена зидария от историческо време. Янешево V (Ε) е разположено край Хаджи Юнус (Ставрохори) и представлява праисторическо селище с трапецовидна форма. Открита е повърхностна керамика от бронзовата епоха. В 1996 година археологическите обекти са обявени за защитени паметници.
В Османската империя В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Янеш е представлявано от Серко, син на Пано и Манчо, син на Киряко.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Янешево (Janechevo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) със 100 домакинства, като жителите му са 484 българи.
В 1884 година Кузман Шапкарев пише за селото:
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Янешево има 320 жители българи християни. След Илинденското въстание, през пролетта на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Енешово (Enechovo) има 320 българи екзархисти и в селото работи българско училище.
При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Янешево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Янешево (Jaнешево) има 35 къщи славяни християни. По време на Междусъюзническата война селото е запалено от гръцката армия, а българското му население е прогонено в България. На негово място са заселени няколко семейства гърци бежанци. След Първата световна война в Янешево са заселени още бежанци от Понт и Кавказ. В 1928 година Янешево е чисто бежанско селище със 145 бежански семейства и 407 жители бежанци.
Населението традиционно произвежда жито и тютюн.
Личности Родени в Янешево Вано Георгиев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Ташев и Рума Делчева Гоце Христов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 3 рота на 13 кукушка дружина Иван Манолов (1863 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина, ранен Илия Паунов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружин Кирил Георгиев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина Мицо Енешки, деец на ВМОРО, четник на Кръстьо Асенов в 1903 година, Неделко Попнеделков (1882 – 1960), български революционер и югославски общественик Петруш Димитров (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина Петър Динев (Петруш Динов, 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 1 рота на 13 кукушка дружина Тодор М. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, овчар, ІV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина Тодор Манолов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мончев
Бележки
Категория:Села в дем Кукуш