Доспей

Доспѐй е село в Западна България, община Самоков, Софийска област.

Отстои на около 3 – 4 км югозападно от град Самоков.

География Разположение Селото е разположено в подножието на Шишманов рид от северния дял на Рила (Лакатишка Рила).

Надморската височина при църквата „Св. Св. Петър и Павел“ в селото е около 990 м.

Водни течения През Доспей протича водещата началото си от многобройните извори северно от местността Букова усойка и връх Вировете малка река Пърчов дол (наричана и Доспейска река), десен приток на река Палакария, в която се влива при село Райово Притоците на река Палакария.

Население Числеността на населението на село Доспей по данните от преброяваниятаПреброяване на населението от 1934 г. насам се променя както следва:Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Доспей, общ. Самоков, обл. София Справка към 29.11.2024.

1934 г. – 1124 жители 1946 г. – 1265 жители 1956 г. – 1268 жители 1965 г. – 1115 жители 1975 г. – 1226 жители 1985 г. – 1138 жители 1992 г. – 863 жители 2001 г. – 758 жители 2011 г. – 613 жители 2021 г. – 579 жители 2023 г.По данни в служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г. – 586 жители

История Данните за историята на село Доспей изхождат предимно от предания Тук са ползвани данните от книгата на Иван Ненов „Самоковският препис на „История славянобългарска“ в главата, озаглавена „Още за миналото на с. Доспей“..

Давност Село Доспей е едно от най-старите селища в Самоковско. Още след Освобождението стари хора са разказвали, а местният учител и краеведКраевед – човек, изучаващ географските, историческите, културните, природните, обществените, икономическите и други неизвестни дотогава фактори за интересуваща го част от територията на страната. Христо Марков е записал и публикувал, че селото е с хиляда години по-старо от Самоков. През 1936 г. Христо Марков публикува „Принос към историята на село Доспей“, където разказва случай, че в началото на 19 век при копаенето основите на къща майсторите изкопали гърнета, помислили, че в тях има скрито иманеИмане – пари, злато, ценности, заровени в земята; съкровище. и ги счупили. Оказало се, че в тях имало пепел – гърнетата били урни, характерни за погребалните обичаи на древните траки.

Археологическите разкопки в околностите на Доспей разкриват останки от антично и късноантично селище, както и на средновековни строежи. Местността е известна като Шишманово кале и има съществено място в историята на град Самоков.

Името За произхода на името на село Доспей няма единно становище – той е предмет на предположения и спорове.

Според преданието, някога селото се казвало Влайчево. Влайчо (владетелят) имал и самоко̀в. Неговият самоко̀в дал основата на град Са̀моков. Легендата разказва, че името „Влайчево“ е сменено с „Доспей“, защото Досьо, един от тримата братя – Досьо, Продан и Мальо, се потурчил и станал бей (пей). Продан бил убит, а Мальо загинал в битка, в защита на Рилския манастир и в негова памет днес един от рилските върхове носи името му – Мальовица.

Ако се приеме за достоверна легендата в частта за името на селото, то би трябвало да си остане Дозбей – според фонетичните особености на говора.

Христо Марков приема, че името идва от съществителното „доспехи“, но има и по-приемливо допускане, че името идва от старобългарския глагол „доспети“ – доспеион, доспеиши, със значение успѐ, достигна, стигна, смогна. Ако селото носеше името от Досьо, станал „бей“, едва ли самите турци щяха да предпочитат да го записват като село ДоспиСело Доспи, от императорските хасове, спадащо към Беркофче (Берковица). Днешният град Берковица също е бил център на каза в Софийския санджак, но очевидно писарят е допуснал грешка за местоположението. Тълкуванието е на Иван Ненов в книгата му.

Учителят Христо Семерджиев нарича в книгата си „Самоков и околността му“, издадена в София през 1913 г., Шишмановото кале „крепостта Доспат“, откъдето идва и друго предположение – че името на селото е дошло от названието „Доспат“.

Има и вероятност характерното име на селото да произлиза от гръцкото „деспот“ или от „деспойна“ („деспинида“, т. е. „девственица“) – прозвище на Света Богородица (сравни женския метох в близкия Самоков, който носи същото име).

Поминък В миналото

Ето как описва част от миналото на село Доспей в книгата си „Искровете“Под името „Искровете“ е познат районът на селата Говедарци, Маджаре, Мала църква и Бели Искър в община Самоков в подножието на Рила планина. големият познавач на Рила, писателят Асен Христофоров:

На югозапад от Доспей, по височините около река Лакатица, е имало доспейски егрециЕгрек – лятна кошара за добитък, обикновено за овце.. Обитателите им са се заселвали на едно място, вдясно от река Черни Искър, при вливането в него на реките Лакатица отляво и Грековица – отдясно, и с времето от преселници от Доспей се създало там село Доспей махала. То е просъществувало самостоятелно до 1965 г., когато е било закрито и присъединено към село Говедарци с Указ 881 на Президиума на Народното събрание от 25 ноември 1965 г. (Обн., ДВ, бр. 94 от 30 ноември 1965 г.)Справка в Националния регистър на населените места за село Доспей махала..

В далечното минало освен с животновъдство (предимно овцевъдство) и земеделие – споменава се и пчеларство, една част от населението се е занимавала с добив на желязна руда и с преработката ѝ в маданите. И днес цялото поле от Доспей до Самоков носи името „Рудеж“ („Рудежо“).

КираджийствотоКираджийство – занятие или поминък на лице, което в миналото срещу заплащане превозвало със собствена кола или кон стоки или пътници; превозвач. също е било развито.

Село Доспей има съществен дял в земеделската дейност – с която Самоков и околните му села са широко известни в страната – производството на картофи. В средата и към края на 20 век изразът „самоковско Бѝнте"“Бѝнте" е холандски сорт картофи, внедрен в Самоковско. е бил нещо като визитна картичка на тази част от територията.

Настояще

Развива се дърводобив, преработка на дървесина и търговия с дървен материал.

Обществени институции Село Доспей към 2022 г. е център на кметство Доспей.Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област София, кметство Доспей

В село Доспей към 2022 г. има: Черква „Свети апостоли Петър и Павел“ - храмът е построен през 1928. Храмът е ремонтиран през 1998 година и през 2019 година. Читалище „Отец Паисий“ – действащо, регистрирано под номер 2218 в Министерство на културата на България; при него има певческа група за автентичен фолклор, танцова група за народни танци, както и библиотека с 13000 тома.Детайлна информация за читалище „Отец Паисий -1910“, село Доспей, община Самоков, област СофияИнформационна карта за 2023 г., читалище „Отец Паисий – 1910“, село Доспей, община Самоков, област СофияGuide – Bulgaria.com; Читалище „Отец Паисий“ пощенска станция.

Природни забележителности На юг-югозапад от селото се намира защитената местност „Букова усойна“ – вековна букова гора с площ 16,2 ha.Регистър на защитените територии и защитените зони в България. БУКОВА УСОЙНА (Код в регистъра: 22). Защитена местност. Област: София, Община: Самоков, Населено място: с. Доспей. Справка към 01.12.2024.

Редовни събития На Петровден се събира цялото село за традиционния събор. Раздава се курбан – обикновено в двора на църквата „Св. св. Петър и Павел“, разпъват се търговски сергии, организират се концертни изпълнения и други. Съборът в Доспей

Личности Родени в Доспей

Христо Димитров (ок. 1750 – 1819), български иконописец, основоположник на Самоковската художествена школа.

Други

Бележки и източници

Външни препратки Община Самоков. Географска карта. Рила. Географска карта. Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-34-072-1. Актуалност 1982 г. Издание 1986 г.

Категория:Села в Софийска област Категория:Населени места в община Самоков