Парагвай (; ) е голяма река в Южна Америка, протичаща през Бразилия, Боливия, Парагвай и Аржентина, десен приток на Парана. Дължината ѝ е 2695 km, а площта на водосборния басейн – 1 120 154 km² (43,36% от водосборния басейн на Парана). «Большая Советская Энциклопедия» – Парагвай (река), т. 19, стр. 168
Извор, течение, устие Река Парагвай води началото си под името Амолар, а след това Парагуайзиньо, на 537 m н.в., от южния склон на платото Мато Гросо, в южната част на бразилския щат Мато Гросо. По цялото си протежение тече в южна посока, като в горното си течение в един малък участък (между езерата Убераба и Гайба) и преди устието на река Тукавака е гранична река между Бразилия и Боливия, в средното (между устията на реките Тукавака и Апа) – между Бразилия и Парагвай и в долното (между устието на Рио Пилкомайо и устието си) – между Парагвай и Аржентина. След устието на десния си приток Сантана, вече под името Парагвай преодолява крайните южни участъци на платото Мато Гросо и пресича от север на юг обширната и заблатена падина Пантанал. Тук реката образува няколко големи езерни разширения (езерата Убераба, Гайба, Мандьоре и др.), разделя се на ръкави (Набилеки и др.) и силно меандрира. В този участък ширината ѝ достига 350 – 600 m. От устието на левия си приток Апа тече през най-ниската, най-влажната и заблатена част на равнината Гран Чако, където също се дели на ръкави, протоци и образува множество временни пясъчни острови, плитчини и езера-старици. Тук ширината ѝ достига 1 – 1,5 km, а дълбочината 10 – 20 m. При аржентинския град Пасо де ла Патрия (в провинция Кориентес), на границата между Парагвай и Аржентина, на 47 m н.в. се влива отдясно в река Парана.
Притоци В горното и средно течение притоците на Парагвай са предимно къси, а в долното нейните десни притоци Рио Пилкомайо и Рио Бермехо са много дълги и водят началото си от Боливийските Анди. Основни притоци: леви – Куяба (980 km), Такуари (842 km), Миранда (490 km), Апа (380 km), Акидабан (250 km), Ипане (282 km), Жежуи Гуасу (263 km), Тебикуари (360 km); десни – Сепотуба, Кабасал, Жауру (390 km), Кориша Гранди, Тукавака, Мело, Гонсалес, Сан Карлос, Рио Верде, Сиете Пунтас, Монте Линдо, Рио Пилкомайо (2426 km), Монте Линдо Гранде, Пилага, Риачо Саладо, Рио Бермехо (1450 km).
Хидрология По време на сухия сезон (юли и август) много от реките в басейнът ѝ пресъхват и само най-големите ѝ притоци внасят своите води в нея. През пролетта и особено през лятото, в сезона на дъждовете (от октомври до април), всичките реки във водосборният ѝ басейн стават пълноводни и широко се разливат, като заливат обширни пространства. Високите води на нейните притоци достигат до нея чак през май и юни и Парагвай се превръща в широка и пълноводна река. Поради тази причина в долното си течение тя е пълноводна почни целогодишно. Средният годишен отток при град Асунсион (столицата на Парагвай) е 2940 m³/s, а в устието – около 4000 m³/s.
Стопанско значение Река Парагвай се явява главната транспортна артерия на държавата Парагвай. Регулярното удълбаване на коритото ѝ позволява на морски съдове да се изкачват до Асунсион, на речни кораби с газене до 2 m – до парагвайския град Консепсион, а на по-малки речни съдове – до бразилския град Корумба.
Източници
Категория:Реки в Аржентина Категория:Реки в Бразилия Категория:Реки в Боливия Категория:Реки в Парагвай Категория:Реки в Аржентина Категория:Гранични реки