Жван или Джван () е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
География
Селото е разположено на 690 m надморска височина, на десния бряг на река Църна, като лежи на самия път от общинския център Демир Хисар за Кичево, под рудник за желязна руда. Между селата Слоещица и Жван е разположен манастирът „Свети Никола Топлички“. Землището на Жван е 9,1 km2, от които обработваемите площи са 248,9 ha, пасищата заемат 154,2 ha, а горите 456,4 ha.
Селото има две махали Жван и Отрап.
История Според народната етимология името на селото произхожда от намиралия се в него хан.
Според Пане Перуновски селото е записано в турски дефтери като Джван-хане. В XV век селото има 61 семейства, а в началото на XVII – 21 къщи. В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 8 ханета (домакинства) в Джван дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 49.
Първоначално селото е между църквите „Света Петка“ и „Свети Димитър“, на левия бряг на Църна. „Свети Димитър“ е построена в 1624 година, а гробищната „Света Петка“ е от XVII век.
В XIX век Жван е чисто българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Жванъ има 340 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Жван е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 41 къщи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сванско е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 70 къщи.
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Джванъ има 60 български къщи.
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Джван има 360 българи екзархисти.
До 1906 година селото е чифлигарско. С помощта на ВМОРО местни жители избиват бегове и други представители на властта или на земевладелците, които ги притесняват. Към 1906 година собственичка на земята е жената на бег от Битоля. През тази година селяните откупуват земята си от нея за 1400 лири, като си я разделят по равно.Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ”, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI, с. 97. Според данни на главния стружки учител Яким Деребанов през 1906 година селото притежава 1200 дюнюма орна земя. То има 56 къщи и 327 жители. 35 души са на гурбет - в България, Румъния и Сърбия.Стойчева, Станислава. Гурбетчийството като фактор в развитието на българското население в Битолско и Преспа в началото на 20 век, Македонски преглед, година ХХХ, кн. 4. София, Македонски научен институт, 2007. с. 51-52, 66.
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Жван са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Ангел Ат. Анев от Битоля е български кмет на Жван от 5 септември 1941 година до 25 ноември 1942 година. След това кметове са Борис Ив. Немиров от Силистра (29 декември 1942 - 18 януари 1943) и Константин П. Гелев от Лерин (24 април 1943 - 9 септември 1944).
През 1961 година Жван има 904 жители, които през 1994 намаляват на 506,Жван на сайта на Община Демир Хисар а според преброяването от 2002 година селото има 428 жители, всички северномакедонци.
Националност Всичко македонци 428 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Край селото има и малка църква „Свети Архангел Михаил“.
Личности Родени в Жван Божин Павловски (р. 1942), писател от Северна Македония Весна Дамчевска-Илиевска (р. 1961), политик от Северна Македония Йонче Найдов Найдов, български революционер от ВМОРО Коста Христов Бавчанджийски, български революционер от ВМОРО Мирче Кръстев Близнаков, български революционер от ВМОРО Мицко Йошев (1884 - ?), български революционер от ВМОРО Никола Йонов Кузманов, български революционер от ВМОРО Никола Стоянов Калапов, български революционер от ВМОРО Раде Силян (р. 1950), писател от Северна Македония Соня Талевска (р. 1961), политик от Северна Македония Тале Грозданов Грозданов, български революционер от ВМОРО Трайко Петров Дамчев, български революционер от ВМОРО, четник на Стефан Алабаков в 1915 година Христо Стойков (1866 – 1906), български революционер от ВМОРО
Починали в Жван Христо Стойков (1866 – 1906), български революционер от ВМОРО
Бележки
Категория:Села в община Демир Хисар