Фа́ду (произнасяно неправилно фадо, , от фатум – съдба) е жанр в традиционната португалска градска инструментална и вокална музика, същността на който често се изразява с непреводимата дума „саудаде“ (), съчетаваща в себе си понятия като самота, носталгия, копнеж по непостижимото и любовна мъка.
Възникване Фаду се оформя окончателно в началото на 19 век в резултат от смесването на характерна гръцка (например лаика), романска и арабска музика при известно влияние и от бразилската колония. Играе важна роля в националната самоидентификация на португалците, тъй като прокарва ясна граница между ярките и живи испански ритми, отговарящи на по-буйния и рязък испански характер, и меката, меланхолична душа на португалския народ.
Изпълнение В популярния си вид се изпълнява в малки гостилнички (), наричани дом за фаду () от всеки, който умее и пожелае, в съпровод на две китари: обикновена акустична китара и португалска китара (с шест двойки струни).
Има два основни центъра на фаду: Лисабон и Коимбра. Коимбренският стил е неразривно свързан с местната академична традиция, затова фадуто там е известно още и като „студентско“. Друга характерна негова черта е, че се изпълнява предимно от мъже.
Известни изпълнители Като Кралица на фадуто (в лисабонската му разновидност) е почитана класическата вече негова изпълнителка Амалия Родригеш. Родената в Мозамбик певица Мариза популяризира жанра и в други страни по света.
Певци Ана Мура Амалия Родригеш Дулсе Понтеш Карлуш ду Карму Криштина Бранку Мариза Мизия
Китаристи Антониу Шаиню Карлуш Паредеш
Външни препратки - работещи към 2 февруари 2008 г. Portal do Fado Terreiro do Fado Verdes Anos – Grupo de fados de Coimbra „Фадо – ридание и копнеж“ – статия за филма на Карлос Саура „Фадо“ Статия за Мариза в meloman-bg.com Фадо – неизпята мъка, статия на Вера Киркова
Категория:Шедьоври на световното наследство Категория:Португалска музика Категория:Народна музика