Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество през 1878 година, вследствие на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.
Свикано е на основание чл. 4 от Берлинския договор между Великите сили и Османската империяЦураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, С., 2008 г., с. 416 – 417 ISBN 954-528-790-X.
Участват 230 народни представителиИма различия в броя на народните избраници според източниците. Толкова (229) депутати са според Ръкописните протоколи на УНС и според първото печатно издание на протоколите. „Дневници на Учредителното събрание от 1879 г.“, Търново, 1879 г. Типография на Л. Каравелов и Н.К. Жейнов. По-нови изследвания посочват числото 230 за по-правилно (М.Палангурски. Учредителите). от земите на бъдещото Княжество България и Сергей Лукиянов - специален представител на княз Дондуков-Корсаков в работата на събранието и автор на проекта за българска конституция. Не са допуснати до участие представители на българите от останалите под Османска власт земи - Тракия и Македония.
От българските депутати 117 взимат участие "по право" - това са председатели на висшето духовенство, председатели на окръжни съдилища и други институции; 89 депутати са избрани от населението и 24 са назначени пряко от княз Дондуков-Корсаков като представители на различни общности в България и на няколко обществени организации – Рилския манастир, Одеското българско настоятелство, Виенското българско общество „Напредък“, Българското книжовно дружество и Кишиневското българско общество.Избирателен закон за избиране на народни представители за Търновското учредително народно събрание, одобрен от княз Александър Дондуков-Корсаков на 24 август 1878 г. // „Алманах на Българската конституция“. София, 1911 г., с. 107.
Задачата на Учредителното събрание е да изработи основния закон на Княжество България. Открито е на 10 февруари 1879 г. от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. По същото време в Пловдив заседава Комисия от европейски представители, която трябва да изработи основен закон за управление – Органически устав за областта Източна РумелияОбластта Източна Румелия според Берлинския договор обхваща териториите между Стара планина и Родопите без Софийския санджак., поставена под пряката политическа власт на султана.
История Свикване В изпълнение клаузите на предварителния Санстефански мирен договор и на Берлинския договор от 1878 г., Учредителното българско народно събрание (УНС) заседава от 10 февруари до 16 април 1879 г. в старата българска столица Търново. То е свикано по разпореждане на императорския руски комисар княз Ал. Дондуков-Корсаков с цел да изработи и утвърди бъдещото държавно устройство на новоосвободеното Княжество БългарияКняжество България според Берлинския договор от 1878 г. обхваща Северна България и Софийския санджак.. Рамката на това устройство е вече очертана в Берлин: автономно трибутарно княжество, намиращо се под върховната власт на султана. Формата на държавно управление е посочена като конституционна наследствена монархия, начело с князЧл. 1 и чл. 3 от Берлинския договор, 1878 г. в „Протоколите на Берлинский конгрес“. Преведени и издадени от Т. Икономов. София, 1885 г., с. 227 – 229. .
Методът по който се формира това събрание - приблизително 2/3 назначени по звание и длъжност и 1/3 чрез избори от населението е предложен от княз Дондуков. Той е и сходен с начина на формиране на органите на местно самоуправление, въведени през Танзимата и съставяни в българските земи в продължение на десетилетие - изборни членове и членове по право въз основа на заеманата от тях длъжност. Начинът на избор на представителите е съгласуван с представителите на европейските велики сили. За това свидетелства в кореспонденцията си до Британското външно министерство (англ. Foreign Office) английският дипломат Уйлям Палгрейв.
Член 4 от Берлинския договор предвижда събрание на първенците (или нотабили - от англ. Assembly of Notables of Bulgaria). Палгрейв посочва и виждането на княз Дондуков относно кои спадат към първенците:Той [княз Дондуков] смята, че с думите „български първенци“ се означават главно 1) висшите духовници в Княжеството; 2) председателите на градските и общинските съвети или събрания в провинциалните райони; 3) видните учители, които, смея тук да отбележа [У. Палгрейв], са все българи до един; 4) едрите земевладелци или „чорбаджии“, в цялата страна; 5) всеки образован и с добра репутация човек, когото съседите му биха преценили за подходящ да бъде избран за „първенец“,...Княз Дондуков е искал да има справедливо (пропорционално) представителство на различните етнически и религиозни групи от населението в бъдещото княжество. Чрез назначените пряко от него делегати броят на мюсюлманите турци е доведен до 13 включително един мюфтия, като изрично е настоявал Варненска губерния да бъде представена от поне петима турци. Гръцката общност населяваща предимно черноморските градове е представена от гръцкия митрополит във Варна Кирил, кмета на Балчик Янаки Комнино и избрания от Варна депутат Щерю Анастасиади. Еврейската общност се представлява от софийския равин.
Откъснатите българи в Северна Добруджа, оставените в робство в Македония и Одринска Тракия нямат право на делегати. Въпреки това от там пристигат избраници в Търново, някои от които записани като представители на окръзи от КняжествотоВасил Диамандиев от Охрид не е допуснат като делегат. Йосиф Ковачев от Щип е назначен лично от руския имперски комисар, като училищен инспектор на Софийската губерния. Константин Поменов от Прилеп участва в работата на Събранието като делегат на Виенското дружество „Напредък“. Стефан Стамболов получава доверието на българите от Македония, но не участва в Учредителното събрание като официален депутат..
Народните представители в Учредителното събрание не са случайни хора: значителна част от тях са с висше образование, получено в Русия и Западна Европа, 2/3 от всички депутати владеят френски, а половината – френски и друг език, около 70 души са активни участници в националноосвободителното движение преди ОсвобождениетоМаркова, З., Ел. Стателова. „Учредителното събрание в Търново“. // Исторически преглед, № 3, 1979 г., с. 48 – 49. Като професионално занимание най-много са представителите на възрожденската интелигенция: учители, прависти, духовници, публицисти, издатели, лекари, но има и търговци, занаятчии, селяниМаркова, З., Ел. Стателова. „Учредителното събрание в Търново“. // Исторически преглед, № 3, 1979 г., с. 49. Налага се изводът, че въпреки дългото османско владичество българският народ е в състояние да излъчи достойни и способни представители, които показват далновидност в непозната за тях дейност – парламентарната, и стават първите строители на съвременна България.
Първите заседания на народните представители са неофициални и се провеждат в църквата „Св. Никола“ в Търново преди самото откриване на Учредителното събрание. На тях присъстват и дошлите 45 народни избраници от Македония, Източна Румелия и Одринско. Основната и единствена точка, по която са разгорещените дебати, е „общонародният въпрос“, т.е., разделянето на земите, населени с българи, от Великите сили и организирането на действен протест срещу тази неправда. Внушителна група от участниците е на мнение, че Учредителното събрание не трябва да се открива, защото така българите официално ще признаят несправедливите клаузи на Берлинския договор.Радев, С. „Строителите на съвременна България“. София, 1910 г., с. 20. Неофициално тази позиция се поддържа и от някои кръгове във Временното руско управление, включително от неговия ръководител княз Дондуков, който се надява чрез разпускане на събранието да удължи руската окупация след определения от Берлинския договор срок, но тези намерения са осуетени от твърдата позиция на руското правителство и от съпротивата на много от по-умерените народни представители.
Представители на европейските велики сили, Русия и Турция Заседанията в Търново се наблюдават и от представители на държавите подписали Берлинския договор:
Германия – Густав Брюнинг (нем. Friedrich Carl Gustav Brüning) - представител на Германската Империя, Франция – Жул Шефер (фр. Eugène-Frédéric-Jules Schefer) - генерален консул на Франция в България, Англия – Уйлям Палгрейв (англ. William Gifford Palgrave) - генерален консул на Англия в България, Италия – Доменико Бруненджи (ит. Domenico Brunenghi) - генерален консул на Италия в България, Австро-Унгария – барон Цвиденек (нем. Julius von Zwiedinek-Südenhorst) - специален делегат в Княжество България (октомври 1878 – май 1879), Русия – Александър Давидов - генерален консул на Русия в България, Турция – Пертеф Ефенди (тур. Pertev Efendi) - Oсмански императорски комисар.
Техните подписи (с изключение на този на Пертеф Ефенди) са положени под протокола от откриването на Събранието.
Идват и журналисти от европейски вестници. Представителят на Англия Уйлям Пелгрейв съобщава за кореспонденти на Таймс (Тhe Times) и Стандарт (The Standard).
Откриване Учредителното народно събрание е открито тържествено на 10 февруари 1879 г. от императорския руски комисар в страната княз Александър Дондуков-Корсаков в сградата на бившия турски конак в Търново (напълно унищожена в пожар на 18 декември 1906 г. и после възстановена), дело на прочутия майстор Кольо Фичето, в присъствието на представители на всички държави, подписали Берлинския договор и много гости. Важното в речта на Дондуков е свободата на действие, която се предоставя на българските депутати в тяхната работа:
Ненамесата във вътрешното конституционно устройство на Княжеството е правилен ход на Русия като най-сигурно средство за укрепване влиянието ѝ сред българите. В първите заседания депутатите обсъждат процедурни въпроси, гласуват благодарствени адреси до руския император за освобождението на българския народ, изработват и правилник за вътрешния ред на събранието. За председател на УНС е избран бившият екзарх Антим I, а за подпредседатели Петко Каравелов и Тодор Икономов.
Задачи Главната задача на първите народни избраници е разглеждане и гласуване на конституция на Българското Княжество. Проектът за конституция, предложен за обсъждане в Учредителното събрание, е по първоначален руски проект, изработен от комисия под ръководството на началника на съдебния отдел при Временното руско управление в страната Сергей Лукиянов. За основа на „Органическия устав“, както се нарича документът тогава, са приети действащите вече конституции на съседните държави Сърбия и Румъния. Взето е предвид и мнението на българската страна – през есента на 1878 г., когато комисията по проекта работи, Лукиянов се обръща към редица видни български общественици и чрез приложен въпросник изисква писменото им мнение за бъдещото държавно устройство на България.Сред помолените да дадат писмен отговор са Марин Дринов, Тодор Икономов, Драган Цанков, Марко Балабанов, Тодор Кесяков, митрополит Натанаил и др. Някои от изказаните становища са включени в проекта.
В началото на ноември 1878 г. изработеният проект на „Органическия устав“ е изпратен в Русия за преработка и одобрение. Допълнения в него се внасят от руското министерство на външните работи и от военния министър на Русия Дмитрий Милютин. На 27 декември 1878 г. документът е върнат в София.„История на България“. том 7. София, 1991 г., с. 60. Съставителите на проекта са отдали дължимото на установените демократични традиции на българския народ и настъпилите промени в обществото след Освободителната война. В него присъстват редица либерални моменти: намалени права на княза, издигната е ролята на народното събрание, предложено е всеобщо и пряко народно гласуване и пр.