Атанас Петров Шопов е български църковен деятел, изтъкнат дипломат, учен, публицист и преводач.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 491.
Биография
Роден е в Панагюрище през 1855 година. Завършва местното класно училище и учи във Военномедицинското училище в Цариград, където е и служител на Българската екзархия. След Априлското въстание от 1876 година прекъсва учението си. Като екзархийски представител посещава засегнатите въстанически селища в ІV революционен окръг, като публикува във вестник „Стара планина“ подробно изложение на турските зверства. Дейността му предизвиква гнева на османските власти. Принуден е да емигрира в Русия. Взема участие в Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) като преводач и разузнавач към командването на руската армия. Награден е с лента за храброст на Александрийския кръст.
След Освобождението завършва право в Санкт Петербург, а след това специализира и в Парижката Сорбона. Става член на софийския апелативен съд, а по-късно работи като главен секретар на Българската екзархия в Цариград (1884 – 1897), български търговски агент (1897 – 1908) и генерален консул в Солун (1909 – 1913).
През 1884 година е избран за редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). В 1885 година издава книгата „Македония във време на хилядагодишнината на Св. Методия“, в която описва развитието на българското църковно и просвтено дело в областта.Офейков. Македония във време на хилядагодишнината на Св. Методия, Пловдив, Печатница на Ед. Дионне, 1885.
В 1887 и 1891 година предприема пътувания из Тракия и Македония и след тях издава следните трудовете: „Народността и езикът на македонците“ (1888) и „Из живота и положението на българите във вилаетите“ (1893). Негови съчинения са и „Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 г. Дневници на един бунтовник“ (1881), „Из новата история на българите в Турция“ (1895), „Македония от етнографско, историческо и езиково гледище“, „Сръбските претенции над Скопската епархия“ (1895), „Истината върху конституционния режим на младотурците“ и други. Редактира и сътрудничи на редица периодични издания. Пише статии по педагогически въпроси, публикува стихотворения, превежда от гръцки и френски език.А. Шопов, Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995Щрихи от живота и дейността на Атанас Шопов (1855 – 1922). Пазарджик, 1998
Писмо от Шопов до княжеския дипломатически агент в Цариград Иван Ст. Гешов, с приложени заплашителни телеграма и писма от прочутите дебърски разбойници Хасан Калош и Тахир Тола, изпратени до българите в Галичник, 6 март 1903 г.
В периода 1897–1913 година Шопов оглавява българското консулство в Солун. През този период той организира придобиването за нуждите на консулството на Осман Али бей вила.
След края на Първата световна война е избран от Министерския съвет заедно с Тодор Павлов да участват в комисия по изработването на мемор върху националните искания на България.
Шопов умира през 1922 година.
Памет На Атанас Шопов е наречена улица в квартал „Малинова долина“ в София ().
Бележки
Категория:Академици на БАН Категория:Български юристи Категория:Български публицисти Категория:Български дипломати Категория:Консули на България Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878) Категория:Главни секретари на Българската екзархия Категория:Български пътеписци Категория:Консули в Солун Категория:Родени в Панагюрище Категория:Починали в София