В електромагнетизма магнитна проницаемост е физична величина, характеризираща степента на намагнитване на материал, което се изменя линейно (в определени граници и при определени условия) спрямо приложеното магнитно поле. Магнитната проницаемост се означава с гръцката буква μ. Терминът е представен за първи път през септември 1885 от Оливър Хевисайд. В системата SI магнитната проницаемост се измерва в хенри на метър (H/m) или в нютон на квадратен ампер (N/A2). Величината е известна като магнитна константа или магнитна проницаемост на вакуума и има точно определена стойност: = 4π×10−7 H/m. Магнитната проницаемост може да се изрази като отношение на магнитната индукция (плътността на магнитния поток) , (T) и интензитета на магнитното поле , (A/m):
Относителна магнитна проницаемост, означена с μr, е отношението на магнитната проницаемост на определена материална среда към магнитната константа μ0:
Спрямо относителната магнитна проницаемост може да се дефинира величината магнитна възприемчивост:
където е безразмерна величина, понякога наричана обемна възприемчивост.
Магнитна възприемчивост и магнитна проницаемост на избрани материали Материална среда Възприемчивост Проницаемост x10-6-метал 20 000 25 000 N/A2 при 0,002 TПермалой 8000 10 000 N/A2 при 0,002 TТрансформаторна стомана със спец. съпротивление ρ = 0,01 µΩ·m 4000 5000 N/A2 при 0,002 TСтомана 700 875 N/A2 при 0,002 TНикел 100 125 N/A2 при 0,002 TМагнитно мек ферит със спец. съпротивл. ρ = 0,1 Ωm 5000 N/A2 < 0,1 mTМагнитно мек ферит със спец. съпротивл. ρ = 10 Ωm 2500 N/A2 < 0,1 mTПлатина2,65 × 10−4 1,2569701 N/A2Алуминий2,22 × 10−5 1,2566650 N/A2Водород8 × 10−9 или 2,2 × 10−9 1,2566371 N/A2Вакуум0 1,2566371 N/A2Сапфир−2,1 × 10−7 1,2566368 N/A2Мед−6,4 × 10−6 или −9,2 × 10−6 1,2566290 N/A2Вода−8 × 10−6 1,2566270 N/A2
Магнитната проницаемост се изменя с магнитното поле. Посочените по-горе стойности са приблизителни и са в сила само за дадените стойности на магнитното поле. Също така те се отнасят за постоянно магнитно поле (нулева честота). Магнитната проницаемост зависи и от честотата в случая на променливо поле. В този случай магнитната проницаемост може да бъде и комплексно число. Трябва да се отбележи, че величината има точна и постоянна стойност, независеща от стойностите на честотата или интензитета на магнитното поле. В сила е и зависимостта:
където е скоростта на светлината във вакуум: 299 792 458 m/s (също константа), а е диелектричната проницаемост на вакуума (константа).
+ Диамагнетици Вещество Бисмут0,99983Злато0,99986Живак0,99997Сребро0,99998Олово0,999983Мед0,999991Вода0,999991
+ Немагнитна среда Вещество Вакуум1,000000
+ Парамагнетици Вещество Въздух1,0000004Алуминий1,00002Магнезий1,000012Паладий1,0008Волфрам1,00008Титан1,0002Платина1,0003
+ Феромагнетици Вещество Кобалт250Никел600Силициева стомана350099,8 % чисто желязо5000-метал (75% Ni, 5% Cu, 2% Cr)100 00099,96 % чисто желязо280 000Супермалой (79% Ni, 5% Mo)1 000 000
Източници
Литература Фархи С., С. Папазов. Теоретична електротехника, ч.1, Техника, С., 1990. Генов Л., Теоретични основи на електротехниката, София, Техника, 1991.
Категория:Електромагнетизъм Категория:Физични величини Категория:Безразмерни величини Категория:Магнетизъм