Жан Рикарду (), роден през 1932, е френски писател и теоретик на литературната наука.
Биография и творчество В своите литературни есета Рикарду разглежда творчеството на Гюстав Флобер, Марсел Пруст, Пол Валери, Борхес, Новалис, Едгар Алън По, Мишел Бютор, Филип Солерс, Ален Роб-Грийе. Литераторът изследва проблемите на новия роман, неговата архитектоникаАрхитектоника – хармонично съчетаване на отделните части на романа, според дефиниция от , отношението и връзката между реалност и литературен текст и ролята на метафората при неговото изграждане. Според Рикарду задачите на новия роман не се състоят само в развитието на интригата и описание на събтията. За Рикарду литературното творчество „не е писмен разказ за приключения, а приключение на самото писане“.
Произведения Романи L'observatoire de Cannes (1961) La prise de Constantinople (1965) Les lieux-dits, petit guide d'un voyage dans le livre (1969)
Разкази „Révolutions minuscules“ (1971) „La cathédrale de Sens“ (1988)
За него Lynn A. Higgins, Parables of Theory. Jean Ricardou's Metafiction. Summa Publications In., Birmingham, Alabama, 1984. Michel Sirvent, Jean Ricardou (de Tel Quel au Nouveau Roman textuel), collection monographique en littérature française contemporaine 36, Amsterdam/New York, Rodopi, 2001. Préface de Michaël Bishop. 154 p.
Бележки
Категория:Френски писатели Категория:Френски романисти Категория:Френски литературни теоретици Категория:Хора от Прованс-Алпи-Лазурен бряг