Ращак () е село в община Гази Баба на Северна Македония.
География Селото е разположено в областта Църногория, североизточно от Скопие в подножието на Скопска Църна гора.
История
В края на XIX век Ращак е село в Скопска каза на Османската империя. Църквата „Свето Възнесение Господне“ („Свети Спас“) е построена в 1861 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ращакъ живеят 230 българи християни и 270 арнаути мохамедани.
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ращак има 368 българи екзархисти и функционира българско училище.
При избухването на Балканската война 3 души от Ращак са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Растак (Rastak) като албанско село.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ращак като смесено българо-албанско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
Според преброяването от 2002 година Ращак има 367 жители.
Националност Всичко северномакедонци 362 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 2 бошняци 0 други 3
Личности Родени в Ращак Коста Поптръпчев, български свещеникЛюбенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 426. Петър Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Костов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44 и на Ной Димитров„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56 Трайко Попов, комунист, деец на ВМРО
Бележки
Категория:Села в община Гази Баба