Градешница (; ) е село в община Битоля на Северна Македония.
География Селото се намира на 700 m надморска височина на склонове на планината Баба в областта Пелагония, на 17 km южно от Битоля, близо до границата с Гърция.
История
Селото е в близост до крепостта Кале, съществувала в праисторическия, античния и средновековния период. Вероятно с нея е свързано и името на селото, произлизащо от Градище. В османски дефтер от 1468 година селото е записано като Црешево или Градешница, каза Манастир в санджак Паша със 130 християнски семейства, които произвеждат лен, копринена буба, вино и други земеделски продукти. По-късно в регистрите от 1568 г., селото Црешево или Градешница има 113 християнски семейства и едно мюсюлманско.
В селото има средновековна църква „Света Богородица Пречиста“, църква от 1860 година „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) и манастир „Свети Теодор“. Други малки църкви са „Свети Атанасий“, „Свети Никола“, „Свети Архангел Михаил“, „Света Богородица Пречиста“, „Света Петка“, „Свети Димитър“ и „Света Неделя“.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Градешница има 540 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Градешница е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 80 къщи.
Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Градешница има 424 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Градешница е доброволец в Македоно-одринското опълчение. След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
През Първата световна война по време на боевете за река Черна в селото е образувано българско военно гробище. По това време Градешница е част от Драгошка община в Битолска селска околия и има 577 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 4
В 1961 година селото има 444 жители. През втората половина на XX век жителите на селото масово се изселват, предимно в Битоля и отвъдокеанските земи.
Според преброяването от 2002 година селото има 190 жители самоопределили се както следва:
Националност Всичко северномакедонци 17 албанци 172 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 1
Личности Родени в Градешница Йосиф Петров Дафков () (1872 - 1944), свещар в църквата Свети Димитър в Битоля, след 1918 година в Лерин Миле Коте, мухтар на селото, арестуван през август 1903 година, обвинен в „подтикване на селското население към нарушаване на порядъка и вършене на разбойничество“, осъден на 15 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Павле Диме, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „помагане на българския комитет“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Петър Димитриевски (1926 – 2005), югославски партизанин, генерал-лейтенант от ЮНА Филип Трайче, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „помагане в размяната на преписките на българските бунтовници“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година
Починали в Градешница Васил Атанасов Кисьов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 20 Панчо Лазаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война Стефан Найденов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война Тодор Д. Мудов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 30, 31
Бележки
Категория:Села в община Битоля