Бенче () е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География Селото се намира в областта Поречие, североизточно от Кичево, в източните склонове на планината Добра вода.

История Селото се споменава за пръв път под сегашното си име в обширния данъчен дефтер № 4 от 1467 – 1468 година, в който е отбелязано, че то е част от Кичевската нахия и има 60 християнски семейства, 5 неженени и 3 вдовици, като е сред по-големите села в нахията.

Църквата „Свети Архангели Михаил и Гаврил“ е от XVII век. В нея в 1988 година Михайло Георгиевски открива пет ръкописа, датиращи от XIV до XVI век, сред които Бенчевския литургичен сборник и Бенчевското четвероевангелие.

В XIX век Бенче е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бенча (Bendtcha) е посочено като село с 11 домакинства с 50 жители българи.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бенче е населявано от 200 жители българи християни.

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Бевче има 40 сръбски къщи.Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бенче има 240 българи патриаршисти сърбомани.

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Горно и Долно Бенче като български села.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.

Според преброяването от 2002 година селото има 43 жители македонци.

Личности Родени в Бенче Генадий, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата три лириДебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2. Евтимий, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две лири

Бележки

Категория:Села в община Брод