Анастасия Николаевна Романова () е велика княгиня, четвъртата и най-малка дъщеря на императора на Русия Николай II Романов и на императрица Александра Фьодоровна. Тя е разстреляна заедно с останалите членове на семейството в подземието на Ипатиевата къща в Екатеринбург на 17 юли 1918 г.
Масовият гроб близо до Екатеринбург, където са намерени останките на царя, съпругата му и трите им дъщери е открит през 1991 г., а останките на Алексей Николаевич и тези на Анастасия или на по-голямата ѝ сестра Мария са открити през 2007 г.
След нейната смърт се пускат слухове, че е жива и около 30 жени твърдят, че са спасилата се по чудо княгиня, но всички те са разобличени в лъжа.
Тя е канонизирана заедно с родителите си, сестрите и брат си в Катедралата на светите новомъченици на Русия като страстомъченица на юбилейния Архиерейски събор на Руската православна църква през август 2000 г. По-рано, през 1981 г., те също са канонизирани от Руската православна църква зад граница. Възпоменанието е на 4 юли по Юлианския календар.
Биография Ранни години
Родена е в Петерхоф на 18 юни (5 юни по стар стил) 1901 г. Когато се ражда, царят вече има три дъщери – Олга, Татяна и Мария. Липсата на мъжки наследник на трона нажежава политическата обстановка:Massie (1967), с. 153 според Акта за наследяване на трона, приет от Павел I, жена може да се изкачи на трона само след изчезването на всички мъжки линии на управляващата династия (полусалическо унаследяване), следователно по-малкият брат на Николай II, Михаил Александрович, се смята за наследник, което не устройва мнозина, на първо място самата императрица Александра Фьодоровна. В опит да измоли Бог за син, по това време тя все повече се потапя в мистицизъм. Със съдействието на черногорските принцеси Милица Николаевна и Анастасия Николаевна в двора пристига известният Филип Низие, французин по националност, който се обявява за хипнотизатор и специалист по нервни болести. Той предсказва раждането на син на Александра Фьодоровна, но се ражда момиче – Анастасия. Никола пише в дневника си: „Около 3 часа Аликс започна да изпитва силна болка. В 4 часа станах, отидох в стаята си и се облякох. Точно в 6 сутринта се роди дъщеря ни Анастасия. Всичко стана бързо при отлични условия и, слава Богу, без усложнения. Благодарение на факта, че всичко започна и приключи, докато всички още спяха, и двамата имахме усещане за спокойствие и уединение! След това седнах да пиша телеграми и да уведомявам роднини във всички краища на света. За щастие Аликс се чувства добре. Бебето тежи 11½ фунта и е високо 55 см“. Записът в дневника на императора противоречи на твърденията на някои изследователи, които смятат, че Николай, разочарован от раждането на дъщеря, дълго време не се осмелява да посети новороденото и съпругата му.Massie (1967), с. 153
Великата княгиня е кръстена на черногорската принцеса Анастасия Николаевна, близка приятелка на императрицата. Маргарет Игер, автор на мемоарите „Шест години в руския императорски двор“, припомня, че Анастасия е кръстена в чест на помилването и възстановяването от страна на императора на студенти от университета в Санкт Петербург, участвали в неотдавнашни вълнения, като самото име „Анастасия” означава „върнат към живот” и образът на тази светица обикновено съдържа вериги, разкъсани наполовина.
Детство
Пълната титла на Анастасия Николаевна е Нейно императорско височество велика херцогиня на Русия Анастасия Николаевна, но тя не се използва; в официалната реч я наричат по име и презиме, а у дома – „малка, Настаска, Настя, дебеланка“ – заради нейния нисък ръст (156 см) и кръгла фигура, и „швибзик” – заради нейната мобилност и неизчерпаемост в измислянето на лудории и шеги.Kurth (1983), с. 309
Според мемоарите на съвременници децата на императора не са били разглезени от лукс. Анастасия споделя стая с по-голямата си сестра Мария. Стените на стаята са сиви, таванът е украсен с изображения на пеперуди. По стените има икони и снимки. Мебелите са в бели и зелени тонове, обзавеждането е семпло, почти спартанско – диван с бродирани възглавници и армейско легло, на което великата херцогиня спи през цялата година. Това легло се мести из стаята, за да попадне в по-осветена и топла част на стаята през зимата, а през лятото понякога дори се измъква на балкона, за да може човек да си почине от задуха и жегата. Те го вземат със себе си на почивка в Ливадийския дворец и великата княгиня спи на него по време на сибирското си изгнание. Една голяма съседна стая, разделена наполовина със завеса, служи на великите херцогини като общ будоар и баня. Животът им е доста монотонен. Закуска в 9 часа, втора закуска в 13:00 или 12:30 часа в неделя. В 18 часа има чай, в 20 часа има обща вечеря, а храната е съвсем проста и непретенциозна. Вечер момичетата решават шаради и бродират, докато баща им им чете на глас.
Рано сутринта взимат студена вана, вечер – топла, към която са добавени няколко капки парфюм, като Анастасия предпочита парфюм „Франсоа Коти“ с мирис на теменужки. Тази традиция е запазена от времето на Екатерина I. Когато момичетата са малки, слугите носят кофи с вода до банята; когато порастват, това е тяхно задължение. Има две бани – първата е голяма, останала от царуването на Николай I (според оцелялата традиция всеки, който се мие в нея, оставя своя автограф отстрани), а другата е по-малка и е предназначена за деца.
Неделята е особено очаквана – на този ден великите херцогини присъстват на детски балове при леля си Олга Александровна. Вечерта е особено интересна, когато на Анастасия е позволено да танцува с младите офицери.
Подобно на другите деца на императора, Анастасия се обучава у дома. Обучението започва на 8-годишна възраст и учебната програма включва френски, английски и немски език, история, география, Божи закон, природни науки, рисуване, граматика, аритметика, танци и музика. Анастасия не е известна с усърдието си в ученето; тя мрази граматиката, пише с ужасяващи грешки и с детска спонтанност, наричана аритметика „пикня“. Учителят по английски Сидни Гибс си спомня, че веднъж се е опитала да го подкупи с букет цветя, за да подобри оценката ѝ, и след неговия отказ е дала тези цветя на учителя по руски език Петър Петров.
Семейството живее главно в Александровския дворец в Царское село, заемайки само част от няколко десетки зали. Понякога се премества в Зимния дворец, въпреки факта, че е много голям и студен, а Татяна и Анастасия често се разболяват там.
В средата на юни семейството ходи на екскурзии с императорската яхта „Щандарт“, обикновено покрай финландските шхери, като от време на време спира на островите за кратки екскурзии. Семейството се влюбва в малък залив, наречен Залив на щандарта. Там те си правят пикници или играят тенис на игрището, което императорът изгражда със собствените си ръце. Почиват и в Ливадийския дворец. Плуват в топлото море, строят крепости и кули от пясък и понякога отиват в града, за да се возят с каляска по улиците или да минат по магазините. Не е възможно да го направят в Санкт Петербург, тъй като всяка поява на кралското семейство на публично място създава тълпа и вълнение.
Понякога посещават полски имения, които принадлежат на кралското семейство, където Николай обича да ловува.
Роля на Распутин
Григорий Распутин – руски селянин и скитник, или свещен човек е представен на императрица Александра Фьодоровна на 1 ноември 1905 г. Тя разчита на съветите му, а той счита, че молитвите му спасяват многократно страдащия царевич Алексей, болен от хемофилия. Болестта се пази в тайна, така че появата в двора на човек, който почти веднага придобива значително влияние там, предизвиква спекулации и слухове. Под влиянието на майка си петте деца свикват напълно да се доверяват на „светия старец“ и да споделят с него своите преживявания и мисли.
През есента на 1907 г. лелята на Анастасия, Олга Александровна от Русия, е придружена от царя, за да се срещне с Распутин. Анастасия, сестрите ѝ и брат ѝ Алексей са с дългите си бели нощници. „Всички деца като че ли го харесват“, спомня си Олга Александровна. „Бяха съвсем спокойни с него“.
Една от гувернантките, София Ивановна Тютчева, е ужасена през 1910 г., че на Распутин е разрешен достъп до детската стая, когато четирите момичета са по нощници, и иска това да му бъде забранено. Николай моли Распутин да избягва да ходи в детските стаи в бъдеще. Децата осъзнават напрежението и се страхуват, че майка им ще бъде разгневена от действията на Тютчева. Накрая последната е уволнена. По всяка вероятност „светият старец“ не си е позволявал волности, но из Санкт Петербург се разпространяват толкова мръсни слухове, че братята и сестрите на императора вдигат оръжие срещу Распутин, а Ксения Александровна изпраща на брат си особено остро писмо, обвинявайки Распутин в хлистоверство и протестирайки срещу това, че този „лъжлив старец“ има неограничен достъп до деца. Анекдотични писма и карикатури се предават от ръка на ръка, изобразяващи връзката му с императрицата, момичетата и Анна Вирубова.Christopher, Kurth, Radzinsky (1995), с. 115 За да потуши скандала, за голямо неудоволствие на императрицата, Николай е принуден временно да изведе Распутин от двореца и той тръгва на поклонение до светите места.Christopher, Kurth, Radzinsky (1995), с. 116 През пролетта на 1910 г. Мария Вишнакова, кралска гувернантка, твърди, че Распутин я е изнасилил. Тя казва, че императрицата отказва да повярва, и настоява, че „всичко, което Распутин прави, е свято“.Moss, Vladimir (2005). The Mystery of Redemption . St. Michael's Press; Посетен на 21 февруари 2007 г. Но слуховете продължават и по-късно се мълви, че Распутин е съблазнил не само царицата, но и четирите ѝ дъщери.Mager, Hugo. Elizabeth: Grand Duchess of Russia, Carroll and Graf Publishers, Inc., 1998 Клюките са подхранвани от пламенни, но въпреки това невинни писма, написани на Распутин от царицата и четирите ѝ дъщери, разпространени от Распутин в обществото.
Въпреки слуховете връзката на императорското семейство с Распутин продължава до убийството му на 17 декември 1916 г.Maylunas, Andrei, Mironenko, et al. (1997), с. 489 А. Мордвинов припомня, че след убийството на Распутин четирите велики херцогини изглеждат тихи и забележимо потиснати, и седят сгушени една до друга на дивана в една от спалните, сякаш осъзнавайки, че Русия е стигнала до движение, което скоро ще стане неконтролируемо.Maylunas and Mironenko (1997), с. 507 На гърдите на Распутин е поставена икона, подписана от императора, императрицата и всичките им пет деца. Заедно с цялото императорско семейство на 21 декември 1916 г. Анастасия присъства на панихидата. Решено е да се построи параклис над гроба на „светия старец“, но поради последвалите събития този план не е осъществен.Maylunas and Mironenko (1997), с. 511 След като са убити от болшевиките, става ясно, че Анастасия и сестрите ѝ носят амулети със снимката на Распутин и негова молитва.Robert K. Massie, The Romanovs: The Final Chapter с. 8
Първа световна война и Февруарска революция
По спомени на съвременници, следвайки майка си и по-големите си сестри, Анастасия ридае горчиво в деня на обявяването на Първата световна война.
В деня на 14-десетия си рожден ден, според традицията, всяка от дъщерите на императора става почетен командир на един от руските полкове. През 1901 г., след рождението ѝ, името на св. Анастасия Узорешителница получава Каспийският 148-ми пехотен полк в чест на принцесата. Той започва да празнува своя полков празник на 22 декември. Полковата църква е издигната в Петерхоф от архитекта Михаил Вержбицки. На 14 години Анастасия става негов почетен командир (полковник), за което Николай прави съответен запис в дневника си. Отсега нататък полкът става официално известен като 148-ми Каспийски пехотен полк на Нейно Императорско Височество Велика княгиня Анастасия.