Кучевище или Кучевища (; ) е село в Северна Македония, на 15 km северно от Скопие.
География Селото е разположено в областта Църногория — югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, община Чучер. Надморска височина от 530 до 620 m. Край селото е разположен Кучевищкият манастир „Свети Архангели Михаил и Гавриил“.
История Средновековие В селото има голяма средновековна църква „Въведение на Света Богородица“, наричана „Свети Спас“, със стенописи от три периода – XIV до XVIII век. Тя е построена и зографисана между 1321 и 1331 г. със средствата на братята Радослав, Асен и Владимир, представители на местен феодален род.
В Османската империя В края на XIX век Кучевища е българско село в Скопска каза на Османската империя.
В 1881 година селото е нападнато и обрано от албански башибозук.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кучевища е село, населявано от 1200 жители българи християни.
Цялото християнско население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 200 сръбски патриаршистки къщи.Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив. Според секретен доклад на българското консулство в Скопие селото е населено със сръбски бежанци в периода 1689-1739 година. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кучевища има 1440 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Кучевище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Сърбия и Югославия След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. По време на българското управление във Вардарска Македония през Първата световна война Кучевище е център на община в Скопска селска община на Скопски окръг и има 1492 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 93.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кучевище (Kučevište) като сръбско село.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кучевища като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
Според преброяването от 2002 година Кучевище има 3167 жители.
Националност Всичко северномакедонци 1460 албанци 0 турци 0 роми 4 власи 15 сърби 1654 бошняци 1 други 33
Личности Родени в Кучевище Ана П. Бойкикева (1874 – ?) в 1901 година завършва висшите женски курсове на Историко-филологическия факултет на Санктпетербургския университет Златан Бойкикев (1822 – ?), български революционер Йоаникий Путов, български духовник и просветен деец митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски (1820 - 1906), висш български духовник, книжовник, участник в националноосвободителното движение, почетен член на Българското книжовно дружество Никола Владимиров Бойкикев (1863 – 1928), български съдия, в 1889 година завършва право в Женевския университет
Свързани с Кучевище Мария Бойкикева (р. 1932), българска общественичка, по произход от Кучевище Недялко Бойкикев (1894 – 1938), български комунист, по произход от Кучевище Светослав Бойкикев (1901 – 1985), български лекар, по произход от Кучевище Христо Иванов (р. 1974), български политик, по произход от Кучевище
Литература П. Миљковић-Пепек. Црквата Св. Спас во с. Кучевиште, Скопско. – В: Споменици, Т. I, с. 417—418; В. Ђурић. Византијске фреске у Југославији, Београд, 1980, с. 55—56, 206, бел. 58; Ив. Ђорђевић. Сликарство XIV века у цркви Св. Спаса у селу Кучевишту. – ЗЛУ, 17, 1981, с. 79 и сл.
Бележки
Категория:Села в община Чучер