Макс Фриш () е швейцарски белетрист, есеист, драматург, журналист и архитект.
Биография
Роден е в Цюрих в семейството на архитект-строител. Отначало следва германистика. Но след като през 1933 г. в Германия на власт идва Хитлер, Фриш се изпълва с неудовлетворение към хуманитарните дисциплини, прекъсва следването си и става журналист на свободна практика. Пътува из Чехословакия, Унгария, Сърбия, Босна и Херцеговина, Далмация, Турция; обикаля пеш из Гърция и опознава нейните старини.
Творчество През 1934 г. Макс Фриш публикува първата си книга – романа „Юрг Райнхарт“. Изживява мирогледна криза, решава да скъса с литературата и да се отдаде на „положителна“ професия. Така през 1936 г. Фриш започва да следва архитектура в Швейцарския политехнически институт, дипломира се и дълго време работи като квалифициран архитект. Междувременно за романа си получава авторитетната литературна награда „Конрад Фердинанд Майер“ на град Цюрих (1938). И въпреки решението си да изостави литературата, продължава да пише и публикува първия си значителен роман „Мъчни хора“ (1943).
В Цюрихския драматичен театър е поставена и първата му пиеса-реквием „Ето че те отново пеят“ (1945). Следват драмите „Санта Крус“ (1946), „Когато войната свърши“ (1949), „Граф Йодерланд“ (1951) и големият му световен успех – комедията „Дон Жуан или Любовта към геометрията“ (1953).
Слава на белетрист му донасят романите „Щилер“ (1954), „Хомо Фабер“ Homo faber е философско понятие, което буквално означава „човек ковач“. Изведено е от сентенцията на Апий, цитирана от Салустий, „Faber est suae quisque fortunae!“ – „Всеки е ковач на своята съдба!“. (1957) и „Ще се нарека Гантенбайн“ (1964). През последните години на живота му привличат внимание повестта му „Монтаук“ (1975), драмата „Триптих“ (1978), както и повестите „Човекът се появява през холоцена“ (1979) и „Синята брада“ (1982).
В творчеството си писателят разглежда отчуждението на съвременния човек от света, от себеподобните и от самия себе си, загубата на индивидуалната самоличност и нравствени устои, като излага възгледите си на хуманист и моралист.
Библиография Проза
Jürg Reinhart. Eine sommerliche Schicksalsfahrt, Roman, 1934 Antwort aus der Stille, Erzählung, 1937 Blätter aus dem Brotsack. Geschrieben im Grenzdienst 1939, 1940 J'adore ce qui me brûle oder Die Schwierigen, Roman, 1943 Bin oder die Reise nach Peking, 1945 Tagebuch mit Marion, 1947 Tagebuch 1946 – 1949, 1950 Stiller, Roman, 1954 (Щилер) Achtung: die Schweiz, Ein Pamphlet, 1955 Homo faber. Ein Bericht, Roman, 1957 (Хомо Фабер) Mein Name sei Gantenbein, Roman, 1964 Öffentlichkeit als Partner, Reden und Essays, 1967 Erinnerungen an Brecht, 1968 Wilhelm Tell für die Schule, 1971 Tagebuch 1966 – 1971, 1972 Dienstbüchlein, 1974 Montauk, Erzählung, 1975 (Монтаук) Wir hoffen. Rede zum Friedenspreis des Deutschen Buchhandels 1976, 1976 Der Mensch erscheint im Holozän, Erzählung, 1979 (Човекът се появява през холоцена) Blaubart, Erzählung, 1982 Forderungen des Tages. Portraits, Skizzen, Reden 1943 – 1982, 1983 Schweiz ohne Armee? Ein Palaver, 1989 Schweiz als Heimat? Versuche über 50 Jahre, 1990
Драма Santa Cruz. Eine Romanze, 1944/1947 Nun singen sie wieder. Versuch eines Requiems, 1946 Die Chinesische Mauer. Eine Farce, 1947 Als der Krieg zu Ende war. Schauspiel, 1949 Graf Öderland. Ein Spiel in zehn Bildern, 1951 Don Juan oder Die Liebe zur Geometrie. Eine Komödie in fünf Akten, 1953 (Дон Жуан или Любовта към геометрията, бълг. постановка 1979)
Rip van Winkle. Hörspiel, 1953/1969 Herr Biedermann und die Brandstifter, 1955 Biedermann und die Brandstifter. Ein Lehrstück ohne Lehre. Mit einem Nachspiel, 1958 Die große Wut des Philipp Hotz. Ein Sketch, 1958 Andorra. Stück in zwölf Bildern, 1961 Zürich – Transit. Skizze eines Films, 1967 Biographie: Ein Spiel, 1967 Triptychon. Drei szenische Bilder, 1978 (Триптих)
Посмъртни публикации Jetzt ist Sehenszeit. Briefe, Notate, Dokumente 1943 – 1963, 1998 Max Frisch/Friedrich Dürrenmatt. Briefwechsel, 1998 Max Frisch/Uwe Johnson. Briefwechsel, 1999 Im übrigen bin ich immer völlig allein. Briefwechsel mit der Mutter 1933, Berichte von der Eishockey-Weltmeisterschaft in Prag, Reisefeuilletons, 2000 Max Frisch. Journalistische Arbeiten 1931 – 1939, 2001 Max Frisch. Schwarzes Quadrat. Zwei Poetikvorlesungen, 2008
На български Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. Превод от немски Венцеслав Константинов. Пловдив: Христо Г. Данов, 1973, 251 с. Макс Фриш, Монтаук. Роман. Превод от немски Елена Николова-Руж. Варна: Георги Бакалов, 1977, 127 с. Макс Фриш, Щилер. Роман. Превод от немски Венцеслав Константинов. Пловдив: Христо Г. Данов, 1978, 368 с. Макс Фриш, Дон Жуан или любовта към геометрията, Комедия в 5 действия. Превод от немски Венцеслав Константинов. София: Народна култура, 1979, 124 с. Макс Фриш, Дневници. Извлечения, Кн. 1 – 2, Превод от немски Маргарита Дилова. Варна: Георги Бакалов, 1979 Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. Превод от немски Венцеслав Константинов. Пловдив: Христо Г. Данов, 1981, 184 с. Макс Фриш, Щилер. Роман. Превод от немски Венцеслав Константинов. Пловдив: Христо Г. Данов, 1982, 375 с. Макс Фриш, Човекът се появява през холоцена. Повест. Превод от немски Венцеслав Константинов. София: Народна култура, 1984, 132 с. Макс Фриш, Синята брада. Роман. Превод от немски Ива Илиева. София: Народна култура, 1985, 119 с. Макс Фриш, Ще се нарека Гантенбайн, Роман. Превод от немски Емилия Драганова. София: Бард, 1993, 384 с.; София: Фама, 2009, 285 с. Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. Превод от немски Венцеслав Константинов. София: П. К Яворов, 1995, 248 с. (ISBN 954-525-043-7) Макс Фриш, Досие. Превод от немски Ангел Христов, Ерика Стойкова. Плевен: Lege Artis, 2000, 128 с. (ISBN 954-993-08-3) Макс Фриш, Черен квадрат. Две лекции по поетика. Превод от немски Лилия Атанасова. Плевен: Lege Artis, 2010, 89 с. (ISBN 978-954-8311-04-5) Макс Фриш, Щилер. Роман. Превод от немски Венцеслав Константинов. Плевен: Lege Artis, 2011, 548 с. (ISBN 978-954-8311-22-9) Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. Превод от немски Венцеслав Константинов. Плевен: Lege Artis, 2012 (ISBN 954-9933-24-5)
Награди и отличия 1935: Награда на Швейцарска Фондация „Шилер“ за отделна творба 1938: Награда Конрад Фердинанд Майер на град Цюрих 1940: Einzelwerkpreis für Blätter aus dem Brotsack der Schweizerischen Schillerstiftung 1942: Erster Preis in einem Architekturwettbewerb der Stadt Zürich 1945: Preis der Welti-Stiftung für das Drama für Santa Cruz 1954: „Награда Вилхелм Раабе“ на град Брауншвайг 1955: Награда на Швейцарска Фондация „Шилер“ за цялостно творчество 1955: Schleußner-Schueller-Preis des Hessischen Rundfunks 1958: „Награда Георг Бюхнер“ 1958: Charles-Veillon-Preis der Stadt Lausanne 1958: Литературна награда на град Цюрих 1962: „Голяма художествена награда на провинция Северен Рейн-Вестфалия“ 1962: Почетен доктор на Марбургския университет 1965: Jerusalempreis für die Freiheit des Individuums in der Gesellschaft 1965: „Възпоменателна награда Шилер“ на провинция Баден-Вюртемберг 1973: „Голяма Шилерова награда“ der Schweizerischen Schillerstiftung 1974: Ernennung zum ausländischen Ehrenmitglied der American Academy of Arts and Letters 1976: „Награда за мир на немските книгоразпространители“ 1979: Ehrengabe aus dem Literaturkredit des Kantons Zürich (abgelehnt) 1980: Почетен доктор на Bard College (Staat New York) 1982: Почетен доктор на City University of New York 1984: Почетен доктор на Бирмингамския университет 1984: Commandeur dans l’ordre des arts et des lettres (Frankreich) 1985: Commonwealth-Preis (Чикаго) 1985: Ernennung zum ausländischen Ehrenmitglied der American Academy of Arts and Sciences 1986: Neustadt International Prize for Literature der University of Oklahoma 1987: Почетен доктор на Техническия университет в Берлин 1989: „Награда Хайнрих Хайне“ на град Дюселдорф
Памет В чест на писателя град Цюрих учредява през 1998 г. литературната награда „Макс Фриш“.
Бележки
Източници Тази статия се основава на материал , използван с разрешение.
Външни препратки
Макс Фриш в Die LYRIKwelt Bio-Bibliografie Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Макс Фриш, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
Проза от Макс Фриш, в превод на Венцеслав Константинов Криста Волф: Препрочитайки Макс Фриш, или за писането в първо лице, Немски есета и студии от XX век, LiterNet
Статии от Венцеслав Константинов Дневник на човешкия и творчески опит , „Георги Бакалов“, 1979 „Дон Жуан през погледа на Макс Фриш“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
Категория:Швейцарски писатели Категория:Швейцарски драматурзи Категория:Швейцарски романисти Категория:Швейцарски есеисти Категория:Швейцарски архитекти Категория:Носители на литературни награди Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на наградата „Георг Бюхнер“ Категория:Носители на литературни награди на Австрия Категория:Носители на литературни награди на Швейцария Категория:Носители на Голяма Шилерова награда Категория:Носители на награда на Швейцарска Фондация „Шилер“ Категория:Носители на награда „Конрад Фердинанд Майер“ Категория:Родени в Цюрих Категория:Починали в Цюрих Категория:Починали от рак