Драготин (понякога Дервишбейов чифлик, , Промахонас, катаревуса: Προμαχών, Промахон, до 1927 година Δραγοτίν, Драготин) е село в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония.
География Драготин е разположено в Санданско-Петричката котловина на 32 километра северно от град Сяр (Серес) и на 16 километра северно от Валовища (Сидирокастро) в северното подножие на Сенгелската планина (Ангистро или Цингели) на границата с България. Западно от селото тече река Струма, която на юг от него навлиза в Рупелския пролом. До селото е граничният контролно-пропускателен пункт Кулата-Промахон.
История Древност Драготин е старо село. На 3,5 километра северозападно от селото в местността Кременица от двете страни на българо-гръцка граница е разкрито къснонеолитното селище Промахон-Тополница.Promachon-Topolnica: A Greek-Bulgarian Archaeological Project.
Според Константин Иречек името напомня „Драгота войвода, който през 1246 година предал на императора Ватацеса гр. Серес“. С името Драгота свързва етимологията на селото и българският учен Йордан Н. Иванов. „Българският етимологичен речник“ свързва етимологията на името с прилагателното драг.
В Османската империя В края на XIX век Драготин е малко българско чифлишко село, спадащо към Демирхисарската каза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Драготин (Dragotine) е посочено като село с 60 домакинства с 200 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Драготин живеят 110 българи.
Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драготин има 200 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Драготин е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция През Балканската война селото е освободено от Седма пехотна рилска дивизия на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Българското население на Драготин се изселва и на негово място през 20-те години са заселени гърци бежанци от Турция след Малоазийската Катастрофа. В околностите на селото е имало още две села – Капнотопос и Рупел. Според преброяването от 1928 година Драготин е изцяло бежанско село с 18 бежански семейства и 70 души (според други данни – 463).
Преди Втората световна война населението достига 1528 души, но при обявяването на войната между Гърция и Италия селото и близките две села са евакуирани. След изгонването на германците и по време на Гражданската война те са били изселени (другите две села изцяло) и в селото са останали 245 души. Според националното преброяване от 1961 г. селото е имало 416 жители.
В 1927 година е прекръстено на Промахон, в превод бойница.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Драготин на 6 юли 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Зандантьо Ζιντανί Мавротопос Μαυρότοποςследи от постройка с дебели железни вериги, висящи от стените Ю от Рупел; според преданието е стара крепост-зандан Чона или Чоно Τσόνα Ангати Άγκάθιзападен клон на Сенгелската планина, чиито разклонения се спускат над Струма (520 m); членувано от изчезналото чон, чонка, „човка“ във връзка с острите зъбери или по личното име Чоно Арнаут Άρναούτ Арванити Рема Αρβανίτη Ρέμαрека Каракитук Καρακιτοκ Маврокорфи Μαυροκορφήниви и възвишение (587 m) в Сенгелската планина И от Рупел Ушите Ούσίτα Апортитон Άπόρθητον два чукара в Сенгелската планина Ю от Драготин над Рупелския пролом (247 m), между които минава пътят за Караташ; името е във връзка със земните форми Рупел Όχυρόν Ρούμπελ Охирон Рупел Όχυρον Ρούπελукрепление край изоставеното село Рупел Тепелар Τεπελάρ Корифи Κορυφήвръх в Сенгелската планина ЮИ от Рупел (887,7 m) Ескидже Έσκιτζή Халасмата Χαλάσματαбивше село И от Драготин
Личности Родени в Драготин Атанас Георгиев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Четвърта рота на Четвърта битолска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Георги Велев Тасев (1866 – след 1943), български революционер, местен ръководител на ВМОРО
Бележки
Категория:Села в дем Синтика