Горно Неволяни или Неволяни, произнасяно в местния диалект и като Нео̀лани, (, Скопия, до 1928 година Άνω Νεβόλιανη, Ано Неволяни) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония. Селото е наречено Горно Неволяни, за да се различава от другото леринско Неволяни – Долно Неволяни (Валтонера).
География Селото е разположено на 5 километра южно от демовия център Лерин (Флорина) в устието на живописна долина между ридовете на Нередската планина Кула (Гюпка) от север и Лопушки рид от юг тъкмо преди Неволянската река (Матица, Кефалари) да излезе в Леринското поле.
История В Османската империя
Селото е споменато в грамота от 1355 година, в която се казва, че мелница в селото принадлежи на манастира Трескавец.Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 153 – 154
В османските данъчни регистри от средата на XV век Неволяни е споменато със 116 глави на семейства и един неженен: Пано, Петро, Никола, Яно, Тодор, Николас, Дражо, Димитри, Дабижив, Тошо, Брезо, Йорг, Петро, Калин, Дидое, Станиша и Бойо, и една вдовица Мара. Общият приход за империята от селото е 881 акчета.Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 101
В XIX век Неволяни е голямо предимно българско село в Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Неволино като българско село. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Неволяни като българско село.Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
В края на 1860-те години в училището в Неволяни преподава на гръцки Тодор от Кабасница, по-късно свещеник в Лерин. В 1870 година учител в Неволяни става Спиро Гулабчев, който въвежда в преподаването и българския език и използва взимоучителния метод. През есента на 1871 година след обявяването на схизмата върху Българската екзархия и съответно върху баща му поп Константин Гулабчев, Спиро Гулабчев е принуден да напусне Неволяни и на негово място идва Стерио Христов от Лерин, който до 1874 година преподава на гръцки само четене и смятане, а всички останали предмети – география, история, Закон Божи и т.н. – на български. В 1874 година учител става Тодор Коцев Грозданов от Неволяни.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Неволено (Névoléno) е посочено като село с 200 домакинства с 390 жители българи и 206 мюсюлмани.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Неволяни има 1260 жители българи и 300 турци. Според Андре Мазон турците в селото са турцизирани албанци.Mazon, Andre. Contes Slaves de la Macédoine Sud-Occidentale: Etude linguistique; textes et traduction; Notes de Folklore, Paris 1923, p. 6. В тази своя книга Андре Мазон публикува и анализира редица приказки и други образци на българския говор в Горно Неволяни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Неволяни е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак с 340 къщи.
В началото на XX век християнското население на селото е разделено в конфесионално отношение на екзархисти и патриаршисти, но преобладават гъркоманите. Христо Силянов пише, че в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия, но по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Неволяни има 480 българи екзархисти и 1080 патриаршисти, като функционират българско и гръцко училище. На 28 септември 1905 година е извършено клане в Неволяни над местни българи от страна на гръцки андарти.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Неволяни Горно (Νεβόλιανι ἄνω), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 725 „православни гърци под българския тероризъм от 1907 година“, 350 „схизматици българомислещи“ и 249 мюсюлмани. Гръцката църква след Конституцията е затворена и запечатана от власите, но незаконно е овладяна от българите.
По време на Балканската война 6 души от Неволяни се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Неволени има 150 къщи славяни християни и 50 къщи турци. След Гръцко-турската война турското население на Неволяни се изселва и на негово място са заселени 74 бежанци от Мала Азия. В 1928 година селото е прекръстено на Скопия.
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Сотир Кираджиев, Спиро Струмов, Тасе Джинков, Стоян Транчев, Танас Търпков, Ване Волев, Христо Типулов, Васил Транчев, Коста Скендов, Илия Стоинчев.
През март 1946 година съдът в Лерин съди 90 души от Неволяни за участие в българската паравоенна организация Охрана.Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
След Втората световна война голяма част от населението Неволяни емигрира отвъд океана. Според Тодор Симовски съотношението между местното население и потомците на колонистите гърци е 3 към 1.Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Горно Неволяни на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Горче Γκόρτσε Аграпидия Άγραπιδιάвръх във Вич на ЮЗ от Горно Неволяни (1272 m) Кория Κουρί Дасос Δάσοςместност във Вич на ЮЗ от Горно Неволяни Мал тепе Μαλτεπέ Калитеа Καλλιθέαвръх във Вич на Ю от Горно Неволяни (826 m) Четирска Τσετρίσκα Тетрапотамос Τετραπόταμοςрека на И от Горно Неволяни от басейна на Сакулева Матица Ματίτσα Кефалари Κεφαλάριреката, която минава през Горно Неволяни от басейна на Сакулева Липа Λιπα Фламурия Φλαμουριάвръх във Вич на З от Горно Неволяни (1215 m) Гюпка Γιόύπκα Гифтопула Γυφτοπούλαвръх във Вич на З от Горно Неволяни Буката Μπούκατα Албани Сотириу Άλμπάνη Σωτηρίουгора във Вич на Ю от Горно Неволяни по горното течение на Четирска река
Преброявания 1913 – 1833 души 1920 – 1520 души 1928 – 1478 души, от които 26 бежански семейства със 121 души. 1940 – 1731 души 1951 – 1522 души 1961 – 1077 души 1971 – 732 души 2001 – 571 души 2011 – 563 души
Личности
Родени в Горно Неволяни Андон Георгиев Митров – Бошко (1916 – ?), член на ГКП от 1936, партизанин на ЕЛАС (1943 – 1944), войник на ДАГ (1947 – 1949), след разгрома на ДАГ бяга в България, оставя спомени Атанас Яначев (Янакиев, 1881 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина Ване Симе Мице, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „по време на бунта се присъединил към комитите и участвал в убийството на Исмаил, син на Хюсеин, от село Неволяни“, затворен с решение на Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Геле, деец на ВМОРО, селски войвода по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година Георги М. Сотиров, лерински селски войвода на ВМОРО Григор Иванов (1883 – 1927), български революционер Димитрис Достис (1928 – 2014), гръцки художник Димитър Иванов, български опълченец, изпратен от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила на 8 май 1877 година постъпва в III рота на I дружина на Опълчението, убит на 10 август 1877 година на Шипка Илия Видинов (? – 1904), български революционер Илия Нушев (1920 – 2005), български учен Илия Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Донски„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.22 Кольо (Никола) Мицев, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24 и на Бончо Василев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33 Коста Тасев (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Кръсте Атанасов, български революционер, по-късно емигрант в САЩ Лазар Танчев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен, емигрант в САЩ и активен член на МПО „Пелистер“, гр. Акрон, Охайо Мице Симев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина Мице Стефанов (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Наум Василев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Наум Христов (1862 – 1940), български учител Номе Наце, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „по време на бунта се присъединил към комитите и участвал в убийството на Исмаил, син на Хюсеин, от село Неволяни“, затворен с решение на Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Петър Христов, български революционер Ристо Георги, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българския бунтовнически комитет и употреба на оръжие против султанската войска“, осъден от Извънредния съд на 4 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Стефанос Папанастасиу (р. 1945), гръцки политик, кмет на Лерин Стефо Ефтим, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българския бунтовнически комитет и употреба на оръжие против султанската войска“, осъден от Извънредния съд на 4 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Стоян Трайчев – Стефо (? – 1944), гръцки комунист, неграмотен, член на КПГ от 1941 година, партизанин на ЕЛАС от 1943 година, арестуван на 16 януаари 1944 година от български части, затворен в Лерин, където умира през лятото на 1944 година Траян Тибе, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „по време на бунта се присъединил към комитите и участвал в убийството на Исмаил, син на Хюсеин, от село Неволяни“, затворен с решение на Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Христо Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов – Германчето„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39 Христо Стойчев Димитров (1878 – след 1943), български революционер от ВМОРО Христо Костов (1869 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина Христо Мице Тасе, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „по време на бунта се присъединил към комитите и участвал в убийството на Исмаил, син на Хюсеин, от село Неволяни“, затворен с решение на Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година
Български общински съвет в Неволяни в 1941 година Сотир Кираджиев Спиро Струмов Тасе Джинков Стоян Транчев Танас Търпков Ване Волев Христо Типулов Васил Транчев Коста Скендов Илия Стоинчев
Външни препратки Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.
Бележки
Категория:Села в дем Лерин