Горни Порой (понякога Горен Порой или Горно Порой, често членувано Горнио/Горнийо Порой, , Ано Пороя, , е село в Егейска Македония, в Гърция, дем Синтика, област Централна Македония.

География Селото е разположено на 55 километра северозападно от град Сяр (Серес) и 30 километра западно от Валовища (Сидирокастро) в живописна местност в южното подножие на Беласица (Белес или Керкини) на 380 метра надморска височина. Югоизточно от него се намира Бутковското езеро (Керкини). Горни Порой е разположен амфитеатрално на два рида, между които тече река Порой, суходолица, която традиционно разделя селото на две махали – Вароша на десния бряг и Джемаат на левия.

История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е от порой – корито на силен воден поток след дъжд. От корена рой; за сравнение старобългарското сърой, порой. Порой е често местно и селищно име в българската топонимия.

В Османската империя

Датата на основаване на селището е неизвестна. То се увеличава значително през втората половина на XVIII век, когато в Солун управлява валията Али паша – в него се заселват много българи от околните села, както и власи от Невеска и Абдера. През XIX век Горни Порой е едно от най-големите и развити села, всъщност малка паланка, в Демирхисарска каза на Серския санджак. Улиците, макар криви и тесни, са изцяло постлани с калдъръм и се отличават с чистота. Основен поминък на българите е земеделието, търговията и занаятите, както и бубарството. В плодородното поле се отглеждат ръж, ечемик, тютюн, боб, пшеница. Власите се занимават с обработка на вълна, скотовъдство, дребна търговия и по-малко със земеделие. Турците са земеделци. Поради богатството си селото е наричано Кючук Стамбул (Малкият Истанбул). По името на Горни и на съседното село Долни Порой (днес Като Пороя) цялата област от южна страна на Беласица е наричана Поройско.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ано Пороя (Ano-Porroghia), Мелнишка епархия, живеят 650 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Горни Порой (Gorni-poroï) е посочено като село с 320 домакинства с 1000 жители българи и 60 власи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1891 година в селото има две български църкви в които се служи на църковнославянски и една влашка църква в която се служи на гръцки език. Има също две български начални училища и едно гръцко начално училище, което се посещава от власите.Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София 1970, стр.107. Към 1900 година според Кънчов в Горни Порой живеят 3780 души, от които 2200 българи, 480 турци и 1100 власи.

В началото на XX век българските жители на Горни Порой са под върховенството на Българската екзархия, а власите се отцепват от Цариградската патриаршия и си образуват румънска община със своя църква, като влизат в конфликт и с българите. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горни Порой има 3840 българи екзархисти, 25 гърци и 750 власи. В селото има начално гръцко и начално и прогимназиално българско училище.

В 1904/1905 година в централното първокласно българско училище преподават Димитър Стаменов, Павлина Вардева и Мария Никова, а в основното Иван Ст. Клифов.

Към 1906 година Горни Порой има няд 4000 жители, от които 2/3 българи екзархисти, а останалите власи, власи гъркомани и турци. Функционират три християнски общини – българска, патриаршистка и влашка. Българската община е над 2500 души и има по една църква във всяка махала, както и две недобре уредени училища. Българската община е под ведомството на Демир Хисарската екзархийска община. Патриаршистката община се състои от 500 души власи гъркомани и е подчинена на Мелнишката митрополия. Поддържа гръцко училище с двама учители и една учителка. Влашката община е новосъздадена, подчинена на българската, и към нея принадлежат 500 – 600 души, които нямат румънска църква и се черкуват в българските и гръцките. Работи румънско училище с учители и учителка. Мюсюлманската община в Джеемат има около 400 – 500 души и има училище, начело с ходжа.

Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. При избухването на войната осемдесет и двама души от Горни и Долни Порой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция

По време на Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година селото е опожарено от гръцките войски.Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, с. 283. След войната Горни Порой остава в пределите на Гърция. Гръцките власти въвеждат редица денационализаторски мерки. Двамата български свещеници, макар и признали Патриаршията, са арестувани за противодържавна дейност в 1914 година и отстранени. Голяма част от българското и част от влашкото население се изселват в България, предимно в градовете Петрич, Горна Джумая (Благоевград), Пловдив, както и в селата от другата страна на Беласица – Елешница (Беласица), Коларово, Димидово (Самуилово), Ключ, Скрът и други.

През 20-те години на XX век в селото са заселени гърци бежанци от Мала Азия. Според преброяването от 1928 година Ано Пороя е смесено бежанско село с 208 бежански семейства и 774 души. През 1935 година започва електрификацията на селото.

В началото на XXI век Горни Порой е една дестинации за селски и екотуризъм. Селото разполага с два хотела в традиционен стил и множество частни квартири. В магазинчетата и таверните в селото се предлагат разнообразни местни произведения и храни.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Горни Порой на 6 юли 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Варош Βαρόση Дросерон Δροσερόνместност на Ю от Горни Порой и на ЮИ от Долни Порой Мераслик Μερασλί Кинохриста Κοινόχρησταместност на ЮИ от Горни Порой и на СЗ от Джума махала Зидово Ζίδοβο Каливия Καλύβιαместност на ИЮИ от Горни Порой Борища или Барища Μπάριστα Микролимни Μικρολίμνηместност на ЮИ от Горни Порой Кьоченик Κιότσενικ Лаготопос Λαγότοπος Даул Νταούλ Тимбану Τύμπανουрека в Беласица на СИ от Горни Порой, на която е разположено Липош Кочирека Κοτσιρέκα Куцурема Κουτσόρεμα Лулу Страга Λουλού Στράγα Перасма Πέρασμαместност на З от Горни Порой Дидаро Διδάρον Анемодарма Άνεμόδαρμαрека в Беласица на И от Горни Порой Мави гьол Μαβί Γικόλ Аспролимни Άσπρόλιμνηизвор в Беласица на С от Горни Порой Кури гьол Κουρί Γκιόλτ Стенотопос Στενότοποςизвор в Беласица на С от Горни Порой Къз Бунар Κίς Μπουνάρ Оморфоплая Όμορφοπλαγιάизвор в Беласица на ССИ от Горни Порой Плоча Μπλότσα Елиникон Έλληνικόνгранична местност в Беласица на СИ от Горни Порой и на С от Липош Кичик Кая Κιτσίκ Καγιά Микрокорфи Μικροκορφήгранична местност в Беласица на СИ от Горни Порой

Преброявания 1913 – 2684 жители 1920 – 1758 жители 1928 – 2173 жители 1940 – 2506 жители 1951 – 1641 жители 1961 – 2562 жители 1971 – 1804 жители 1981 – 1402 жители 1991 – 1434 жители

Личности

Родени в Горни Порой Ангел Поройлията (? – 1905), български революционер, деец на ВМОК, загинал при сражението на четата на Стойчо Бакалов и Стамат Неделков при Лески, от Горни или Долни Порой Атанас Думчев (1897 – ?), завършил право в Софийския университет в 1920 годинаГодишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929 Васил Попстоянов (1886 – 1924), български революционер, деец на ВМРО Г. К. Гайдев (? – 1922), деец на ВМРО от Горни или Долни Порой, загинал в сражение с потеря на 8 ноември 1922 година заедно с Танчо Гегов от Кеседжи чифлик и Тома Гоцев от Дели Хасан Георги Узунов (1900 – ?), завършил право в Софийския университет в 1929 годинаГодишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1930 Димитриос Ицьос (1906 – 1941), гръцки военен, герой от Втората световна война Димитър Михов (1870 – ?), български учител Димитър Стоянов - Митата (1908 – 1988), български комунист, просветен деец и училищен инспектор Димитър Шарланджиев (1908 – ?), български комунист Иван Клифов (? – 1900), български революционер Иван Липошлиев (1866 – 1945), български революционер и просветен деец Иванчо Поройлията (1848 – 1896), български революционер Илия Аврамов, деец на ВМРО, войвода в Поройско след 1922 година, родом от Горни Порой Илия Физиев (1889 – 1978), български музикален деецПатронът ни Йордан Иванов (1908 – ?), български химик, преподавател в Софийския университет Кирил Тимчев, български политик Манол Василев, гръцки андартски капитан Михаил Поройлията (1869 – 1901), български революционер Петър Гьозлиев (1890 – 1966), български издател и общественик Петрос Пенас (1902 – 1994), гръцки историк Стоян Шарланджиев (1915 – ?), български комунист, съветски агент Тимо Пазвантов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г. Т. Клифов, деец на НФП (българска секция)Народна воля, брой 1, 22 август 1909 г. Тодор Шарланджиев (1912 – ?), български комунист Туше Илиев Тимчев, български революционер, деец на ВМОРО, умрял в затвора преди 1918 г. Христо Беров, български революционер от ВМОРО, четник на Гоце Междуречки„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57

Македоно-одрински опълченци от Горни Порой Вельо Танчев (1888 – 1973), земеделец, грамотен, четата на Иван Смоларски, Сярска чета, 1 рота на 14 воденска дружина Димитър Попнгелов, 29 (24)-годишен, земеделец, ІІІ клас, четата на Панайот Карамфилович (Поройска чета), 1 рота на 14 воденска дружина Иван Димитров Узунов, деец на ВМОРО, четата на Панайот Карамфилович Иван Митов, четата на Панайот Карамфилович Никола Ангелов, калайджия, ІV отделение, 4 рота на 14 воденска дружина, от Горни или Долни Порой Никола Петров, четата на Панайот Карамфилович Стоян Димитров Узунов, деец на ВМОРО, 29-годишен, земеделец, грамотен, четата на Панайот Карамфилович, 1 рота на 14 воденска дружина Стоян Цафков, четата на Панайот Карамфилович Христо Велев, 22-годишен, земеделец, III отделение, Сярска чета, 3 рота на 3 солунска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен Христо Велев, 22-годишен, калайджия, неграмотен, 4 рота на 14 воденска дружина Тако Джингов, четата на Панайот Карамфилович

Други Ангел (Атанас) Матанлиев, деец на ВМОРО, председател на Поройския околийски революционен комитет Велю Чингаров, български революционер от ВМОРО, поройски войвода през 1922 година Стоян Попов, български революционер от ВМОРО, поройски войвода през 1907 година

Свързани с Горни Порой Феи Скорда (р. 1980), гръцка водеща и театролог Костас Думциос, гръцки футболист

Други На селото са наречени улиците „Горни Порой“ в квартал „Надежда II“ () и „Порой“ в квартал „Фондови жилища“ () в София.

Литература Антони Стоилов. „Някои особености на българския говор в село Горни Порой, Северна Гърция“, в: „Македонски преглед“, кн. 3, 1998, стр. 57 – 61. Πέννας, Π.Θ., „Τα Άνω Πορόια Σερρών. Το διαμάντι του Μπέλλες, Ιστορία και Λαογραφία“, Ιστορική και Λαογραφική Εταιρεία Σερρών – Μελενίκου, Αθήνα 1989.

Бележки

Външни препратки

Ай да идем Яно Стари фотографии от Долни и Горни Порой Списък на личности от Долни и Горни Порой

Категория:Села в дем Синтика Категория:Беласица Категория:Арумънски селища