Зимният дворец () (през 1918 – 1943 г. – Дворец на изкуствата) е императорски дворец в Санкт Петербург, служил като официална резиденция на династия Романови от 1732 до 1917 г. Разположен е на Дворцовия площад и от началото на XX век в него се помещава Държавният Ермитаж. Застроената му площ е 233 345 м²; в него има 1 500 стаи и 117 стълбища. Сградата на двореца (сегашната е пета поред) е построена през 1754 – 1762 г. от руския архитект от италиански произход Бартоломео Франческо Растрели. Днес е архитектурен паметник от руския барок с елементи на френско рококо в интериора.
От края на строителството му през 1762 г. до 1904 г. той е използван като официална зимна резиденция на руските императори. Преди пожара от 1837 г. в сградата са живели около 2000 души, а по време на престоя на императора дори повече. Достъпът до двореца (включително посещение на Диамантената стая, която до края на XIX век е част от личните покои на монарха) е бил разрешен за всеки, облечен подходящо (мъжете или във военна униформа, или във фрак). На големи празници като Великден, това изискване се премахвало – посетителите трябвало да имат само чист и спретнат вид.
През 1904 г. Николай II премества постоянната си резиденция от Зимния дворец в Александровския дворец в Царское село. По време на Първата световна война, от октомври 1915 г. до ноември 1917 г., в двореца е организирана болница на името на царевич Алексей Николаевич. По време на Февруарската революция, от юли до ноември 1917 г., в двореца се помещава Временното правителство. Щурмът на двореца през 1917 г., изобразен във филма Октомври на Сергей Айзенщайн от 1928 г., става символ на Октомврийската революция. След нея дворецът вече не е жилищна сграда, а в него се разполага основната изложба на Държавния Ермитаж (сградите на оригиналния Ермитаж, построени от Екатерина II след завършването на двореца, са свързани с него чрез проход). През януари 1920 г. в двореца е открит Държавният музей на революцията, който до 1941 г. споделя сградата с Държавния Ермитаж.
Зимният дворец и Дворцовият площад образуват архитектурен ансамбъл, един от основните туристически обекти в Санкт Петербург.
История
Предишни зимни дворци Общо през периода 1711 – 1764 г. в града са построени пет зимни двореца на различни места. Първоначално Петър I живее в едноетажна къща, построена набързо през 1703 г. недалеч от Петропавловската крепост. След това са построени Сватбените палати от камък, сватбен подарък от Александър Меншиков за сватбата на Петър I с Екатерина Алексеевна – това е първият Зимен дворец.
През 1716 г. архитект Георг Матърнови (Georg Johann Mattarnovi) по нареждане на царя започва да строи нов Зимен дворец на ъгъла на Нева и Зимния канал (който тогава се нарича „Каналът на зимния дом“). През 1720 г. Петър I и цялото му семейство се преместват от лятната си резиденция в зимната си резиденция. През 1725 г. Петър умира в този дворец.
По-късно императрица Анна Ивановна намира Зимния дворец на Петър I за твърде малък и през 1731 г. поверява реконструкцията му на Бартоломео Франческо Растрели. Строителството е завършено през 1735 г. и Анна Ивановна се премества да живее там. Четириетажната сграда включва около 70 парадни стаи, повече от 100 спални, галерия, театър, голям параклис, много стълбища, сервизни и охранителни помещения, както и помещения за канцеларията на двореца. Почти веднага дворецът започва да се преустройва наново, да се разширява по протежение на поляната с технически сгради, навеси и конюшни. Там на 2 юли 1739 г. се състои годежът на принцеса Анна Леополдовна с принц Антон-Улрих. След смъртта на Анна тук е доведен младият император Иван Антонович, който остава тук до 25 ноември 1741 г., когато Елисавета Петровна поема властта в свои ръце.
При Елисавета продължава добавянето на помещения към двореца, в резултат на което към 1750 г. той „има пъстър, мръсен вид, недостоен за мястото, което заема“. На 1 януари 1752 г. императрицата решава да го разшири, като за целта са закупени съседни парцели. На новото място Растрели добавя нови сгради в същия стил. През декември 1752 г. императрицата желае да увеличи височината на Зимния дворец от 14 на 22 метра. Растрели е принуден да преработи проекта на сградата и предлага да я построи на ново място, но императрицата му отказва. В резултат на това архитектът решава да построи цялата сграда наново; Елисавета подписва новия проект на 27 юни 1754 г. За времето на строежа е направен временно нов, четвърти Зимен дворец на ъгъла на Невски проспект и Мойка, просъществувал между 1755 и 1762 г.
Настоящ дворец Строителството на петия (настоящ) дворец се извършва от 1754 до 1762 г. и това за времето си е най-високата жилищна сграда в Санкт Петербург с около 1500 стаи. Общата площ на двореца е около 60 хиляди м². Елисавета не доживява да види завършването на строителството; сградата приема Петър III на 6 април 1762 г. Украсата на фасадите е завършена, но много от вътрешните пространства все още не са готови. През лятото на 1762 г. Петър III е свален от престола и строителството на Зимния дворец е завършено при управлението на Екатерина II.
Най-напред императрицата отстранява Растрели и вътрешната украса на двореца е поверена на архитектите Ю. М. Фелтен, Дж. Б. Валин-Деламот и А. Риналди под ръководството на Бецкой.
През 1764 г. Екатерина II получава от Берлин 317 ценни картини на обща стойност 183 хиляди талера от частната колекция на Йохан Ернст Гоцковски (Johann Ernst Gotzkowsky, 1710 – 1775) за покриване на дълга му към княз Владимир Сергеевич Долгоруков. Тези картини са предимно на холандско – фламандската школа от първата половина на XVII век. Те поставят началото на колекциите на Ермитажа, и от тях са оцелели най-малко 96 картини. Картините са поставени в отделни апартаменти, които получават френското название „Ермитаж“ (място за уединение). От 1767 до 1775 г. за тях е построена специална сграда източно от двореца (Малък Ермитаж). В края на XVIII век работата по довършването на интериора на двореца е продължена от И.E. Старов и Джакомо Кваренги.
Тъй като колекцията е отворена за посещения, но публиката трябва да мине през жилищните помещения, през 1790 г. с указ на Екатерина II е построена галерия-мост към Зимния дворец – „Залата на Аполон“, през която посетителите да заобиколят царските апартаменти. По същото време Кваренги издига нова Тронна зала (Георгиевска), открита през 1795 г. Старата тронна зала е превърната в апартаменти за наскоро оженения велик княз Александър. На мястото на предишните пет Антикамерни зали, построени от Растрели, са създадени Преддверието, Мраморната галерия (Голямото преддверие) и Концертната зала.
През 1826 г., по проект на К. И. Роси, пред Георгиевската зала е построена Военна галерия. В нея са изложени 330 портрета на генерали, участвали във войната от 1812 г., рисувани от Джордж Доу в продължение на почти 10 години. В началото на 1830 г. в източната сграда на двореца О. Монферан проектира Фелдмаршалската, Петровата и Гербовата зали.
Пожар през 1837 г. През 1837 г. в Зимния дворец избухва пожар. Не могат да го потушат 3 дни, през което време изнесеното от двореца имущество е поставено около Александровската колона. Успяват да спасят много вещи, пострадва само сградата, чието възстановяване се считало за невъзможно. От нея остават само каменните стени и сводът на 1-вия етаж.
Благодарение на архитектите В. П. Стасов и Александър Брюлов само след 2 г. сградата е възстановена. Тържеството по случай възстановяването на двореца се състои през март 1839 г. През 1844 г. Николай I издава указ за спирането на строителството в Санкт Петербург на къщи, по-високи от Зимния дворец. Те били длъжни да се строят с поне 1 сажен (2,134 м) по-ниски от него.
През 1869 г. в двореца е въведено газово осветление вместо свещи. През 1882 г. започва телефонизация на помещенията. През 1880-те години е изграден водопровод. През 1884 – 1885 г. в залите на двореца е изпробвано електрическо осветление, а от 1888 г. газовото осветление постепенно се заменя с електрическо. Затова във втора зала на Ермитажа построяват електрическа централа, която известно време е най-голямата в Европа.
Монарси, обитавали двореца Анна (1730 – 1740) възстановява Сант Петербург като имперска столица на Русия (преди това за кратко столица е Москва) и това остава така до 1918 г. Невръстният цар Иван IV, който я наследява на трона, скоро е свален чрез безкръвен преврат от внучката на Петър Велики Елисавета (1741 – 1762). Именно Елисавета избира Екатерина за съпруга на наследилия я на трона Петър III.
Екатерина Велика (1762 – 1796) няма щастлив брак, дори участва в преврат за убийството на мъжа си през 1762 г. Тя е най-тясно свързана с преустройствата и славата на Зимния дворец. Макар че след преврата показва на балкона на двореца престолонаследника Павел, тя узурпира властта и управлява Русия до смъртта си.
В първите дни на царуването си Павел I се разграничава от майка си и увеличава броя на стражите около Зимния дворец поради параноичен страх. Той не иска да живее в Зимния дворец и заповядва строежа на Михайловския замък (), разположен на мястото, където е бил роден. Три дни след като се нанася в новата си резиденция, той е убит там през 1801 г. Наследен е на трона от 24-годишния Александър I, който управлява Русия по време на Наполеоновите войни, включително при нападението на Русия от Наполеон. След поражението на Наполеон през 1815 г. Александър попълва съдържанието на дворцовите колекции с отнетото от императрица Жозефина.
През 1825 г. на трона се възкачва братът на Александър Николай I. Настоящият изглед и разположение на Зимния дворец се оформят окончателно именно при неговото управление. Той успява бързо да възстанови двореца и след пожара от 1837 г.
Синът му Александър II (цар Освободител) обитава Зимния дворец не само със семейството си, но настанява там и любовницата си Екатерина Долгорукова, по-късно станала негова морганатическа съпруга. През 1880 г. срещу него е извършен неуспешен атентат в самия дворец, при който загиват войници от охраната.
След смъртта на царя, загинал след атентат, престола заема синът му Александър III. От съображения за сигурност той живее извън града в Гатчина, а когато посещава Петербург, отсяда в Аничковия дворец. Следващият цар Николай II живее в Зимния дворец до 1904 г., а след това се премества в Александровския дворец в Царское село. Зимният дворец остава място за тържествени приеми, парадни обреди и място за пребиваване на царя при кратки визити в града. След началото на Първата световна война сградата временно служи за лазарет.
Архитектура
Триетажната сграда има формата на квадрат с вътрешен двор и четири крила с фасади, обърнати към Нева, Адмиралтейството и Дворцовия площад.
В архитектурата на настоящия Зимен дворец Б. Ф. Растрели следва своя уникален индивидуален стил, съчетаващ елементи от италианския барок, западноевропейския класицизъм, орнаментиката на рококо, модерна по време на Елисавета, и традициите на староруската архитектура, които архитектът внимателно изучава, докато пътува из Русия. В общата композиция на фасадите, особено на южната, обърната към Дворцовия площад, доминират композиционните принципи на класицизма: симетрия, триделно разделение на ризалити и преобладаване на хоризонталите. Тристранното разпределение осигурява симетрия: фасадите са разделени хоризонтално на три почти еднакви по височина етажа, а вертикално – на три ризалита, като всеки се състои също от три части. Всички фасади са главни, но са подредени по различен начин. Основният ризалит на южната фасада е прорязан от три входни арки (тук Растрели повтаря техниката на двореца в Стрелна, базиран на дизайна на J.-B. Leblon). Арките водят към вътрешния двор, където в центъра на северната сграда се намира главният вход.