Жан дьо Лафонтèн () е сред най-популярните баснописци в световната литература.
Биография Роден е на 8 юли 1621 г. във френския град Шато Тиери в областта Шампан. Следва богословие и право в Париж, но повече се интересува от литература. Литературната му дейност започва късно, на 37 години.
Първите му произведения са „Приказки и новели в стихове“, а първите му басни са събрани в сборника „Басни, избрани и предадени в стихове от Господин Лафонтен“.
Своето истинско призвание Лафонтен намира като баснописец. През периода 1665-1685 г. излизат няколко тома от неговите „Приказки“. Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, а заети от други автори. Лафонтен им дава оригинална поетична обработка и идейно-естетически смисъл, в който се оглежда неговата съвременност. Той се придържа към националните традиции и ги изразява лаконично, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност. Жан дьо Лафонтен пише истории за животни, в които се казват много истини за хората – за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат. Този похват е типичен за жанра, призван да стигне до поука за нравственост и съответно да води до усъвършенстване човешкия характер - да осветлява пороците и да ги превръща в добродетели. Чрез басните той разкрива порочните нрави на своята съвременност: лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, страхливостта, гордостта. По тази причина духовенството забранява приказките на Лафонтен да се публикуват във Франция, но за сметка на това те са отпечатани в Холандия. Кралят също не е доволен от него и му казва, че ще върне благосклонността си, ако той промени начина си на писане. Поетът избира баснята с цел за обучаването на престолонаследника. Неговите басни са събрани в дванадесет книги, писани в продължение на повече от двадесет години.
През 1684 г. става член на Френската академия. Известно време Лафонтен се интересува от философия, но през последните години от живота си отново се обръща към религията. Под влияние на свой свещеник дори изгаря своя пиеса. До нас са стигнали романът „Любовта на Психея и Купидон“, комедиите „Евнух“ и „Раготен“, оди, както и безсмъртните му басни, събрани в 12 тома.
По негово изказване той взел стари басни и им придал „новост и веселие“. Действително в басните му са използвани идеи от Езоп и Федър и от френското народно творчество: „Аз уча от делата на всички майстори в поезията свята и като тях стремя се тя да дава винаги храна на мисълта“. На първите си книги той дори слага заглавие „Басните на Езоп − стъкмени стихове от Лафонтен“. Но творбите му не са така наставнически, както у Езоп, и са написани в мерена реч. Те са мъдри приказки, чрез които поетът се противопоставя на онова, което не харесва край себе си.
На 13 април 1695 г., на 73 години, Жан дьо Лафонтен завършва земния си път. Според смъртния акт той е погребан в гробището на Невинните. Когато гробището е ликвидирано, надгробният камък на Лафонтен е преместен в музей на паметниците. През 1817 г. предполагаемите му останки са препогребани в гробището Пер Лашез. Днес, три столетия след неговата смърт, басните му са преведени на много езици и разнасят славата му по целия свят.
Творчество Ранни произведения Първата публикувана творба на Ла Фонтен е комедията „Евнухът“ (Eunuque, 1654), която е преработка на едноименната творба на Теренций. През 1658 г. Лафонтен подарява на своя покровител Фуке поемата „Адонис“ (Adonis), написана под влиянието на Овидий, Вергилий и вероятно Джамбатиста Марино. Станал за известно време „официален“ поет на Фуке, Лафонтен се заема с описанието на двореца на министъра във Во льо Виконт. Тъй като е необходимо да се опише все още незавършеният архитектурно-парков ансамбъл, Ла Фонтен изгражда поемата си под формата на съновидение (Songe de Vaux). Въпреки това, поради падането на Фуке, работата по книгата е прекъсната. През 1662 г. поетът си позволява да ходатайства за своя патрон в ода, адресирана до краля (l'Ode au Roi), както и в "Елегия към нимфите от Во" (L'elégie aux nymphes de Vaux). С този акт той очевидно си навлича гнева на Жан-Батист Колбер и краля.
„Приказки“ „Приказките“ започват да се появяват през 1664 г. Първият сборник включва две приказки – „Джоконда“ (Joconde) и „Пребитият и доволен рогоносец“; първата от тях, основана на един от епизодите на поемата на Лудовико Ариосто „Бесният Орландо“, предизвика оживена литературна полемика. Следващите издания на Приказките са публикувани през 1665, 1671 и 1674 г. Лафонтен черпи техните сюжети от Бокачо и сборника „Сто нови новели“. Според Лафонтен най-важната характеристика на жанра е стиловото и сюжетно разнообразие. От всички приказки най-фриволна е „Новите приказки“, които предизвикват множество обвинения в непристойност и веднага са забранени. Интересно е, че едновременно с приказките Ла Фонтен работи върху произведения от благочестив характер, отчасти белязани от влиянието на янсенизма, включително „Поема за пленничеството на Св. Малк“ (Poème de la captivité de saint Malc, 1671).
Баснописецът Лафонтен е засенчил разказвача, чиито текстове тук са в стихове. Религиозното напрежение от края на управлението на Луи XIV и по-късно благоразумието на 19-ти век засенчват тези разпуснати истории, чието поетично предизвикателство се състои в игра с имплицитното, за да (не) се назове сексуалността, да се „казва, без да се казва“ , в игра на увъртане и провокация, основана на съучастието на читателя.
Ла Фонтен преживява първите си литературни успехи благодарение на тези приказки и разкази в стихове, квалифицирани като разпуснати, негоднически, еротични, пъргави или дори весели. Ла Фонтен е част от стара литературна традиция, но го прави по свой начин, като трансформира груби приказки в по-изтънчени произведения. Така той се грижи да заобикаля, да внушава, да забули своите забележки, за да ги направи по-забавни. При издаването на сборника му с приказки критиката аплодира и успехът е такъв, че произведението трябва да бъде преиздадено два пъти през годината. Ла Фонтен най-накрая е известен със специална репутация: той е описан като отличен разказвач, съчетан със свободен и оригинален дух.Sylvie Dodeller, La Fontaine : En vers et contre tout !, Paris, L'École des loisirs, 2017, 108 p., p. 54-56 (ISBN 978-2-211-23739-0).
Ла Фонтен извършва тези две дейности едновременно, като стига толкова далеч, че добавя приказки към окончателната колекция от басни от 1693 г.
Издаване на „Басни“ Значението на Ла Фонтен за историята на литературата се състои в това, че той създава нов жанр, заимствайки външен сюжет от антични автори (предимно Езоп и Федър; освен това Лафонтен черпи от Панчатантра и някои италиански и латински автори от Ренесанса). През 1668 г. се появяват първите шест книги с басни под скромното заглавие „Басните на Езоп, преработени в стихове от г-н дьо Ла Фонтен“ (Fables d'Esope, mises en vers par M. de La Fontaine). Това е първата колекция, включваща известните басни, по-късно подредени от И. А. Крилов: „Врана и лисица“ (по-точно „Гарван и лисица“, Le Corbeau et le Renard) и „Водно конче и мравка“ (по-точно „Скакалецът и мравката“ “, La Cigale et la Fourmi).
Второто издание, което вече включва 11 книги, се появява през 1678 г., а третото, с включването на дванадесетата и последна книга, се появява в края на 1693 г. Първите две книги са по-скоро дидактични по природа; в останалата част Лафонтен става все по-свободен, съчетава дидактиката с предаването на лични чувства.
Поетика Художественото значение на басните на Ла Фонтен се улеснява и от красотата на поетичните въведения и отклонения на Ла Фонтен, от неговия образен език, от особеното му изкуство да предава движения и чувства в ритъм и като цяло от удивителното богатство и разнообразие на поетична форма.
Басните на Ла Фонтен са написани в повечето случаи в свободен стих; през XVII век поетичността на този жанр сама по себе си не е приветствана от всички - баснята се възприема предимно като назидание. Той също така усложнява връзката между сюжета и морала.
В. Б. Випер, очертавайки моментите на формиране на класицизма през XVII век и някои тенденции в бъдещото му развитие, се опитва да идентифицира предшествениците на Ла Фонтен и онези идеологически и поетологически характеристики, които ще се развият и изразят във форми, които са съвършени и специфични за неговото творчество: Демокрацията на Шарон (за разлика от аристокрацията на Дю Вера), чието влияние е отразено в първата книга на басните на Ла Фонтен през 1668 г.Виппер В. Б., Формирование классицизма во французской поэзии начала XVII века. Москва: Издательство Московского университета, 1967. С. 84, 90.; „Галският дух“ („esprit gaulois“), „дарът на изтънчен комплимент, закачлива шега“, ирония и художествен такт на шансони и малки стихотворения от Филип ДепортВиппер В. Б., Формирование классицизма во французской поэзии начала XVII века…, с. 130; Епикурейската традиция на поезията на Пиер Мотен, която се връща към Клеман Маро и към анакреонтическата поезия на Плеядите, продължава в ContesВиппер В. Б., Формирование классицизма во французской поэзии начала XVII века…, с. 333, 339; Художественият маниер на сатирата на Матюрен Рение, който засяга лириката на Ла Фонтен. По въпроса за отношението към традицията – първообраза на спора за „древно“ и „ново“ – Лафонтен наследява и Рение, който предпочита „хармонично [негово] решение“, синтез: следвайки принципа на имитацията на древни образци, той също взема предвид националната традиция.Виппер В. Б., Формирование классицизма во французской поэзии начала XVII века…, с. 202, 395—396. Г.Бояджиев видел в этом отсвет ренессансной эстетики.
„Любовта на Психея и Купидон“
Почит към галантната литература става прозаичното произведение на Лафонтен – повестта „Любовта на Психея и Купидон“ (Les amours de Psyché et de Cupidon, 1662), която е преработка на четвъртата и петата книга на романа на Апулей „Златното магаре“. Добре познатият на тогавашния читател Лафонтен очертава сюжета в изящна форма, напомняща оперна постановка. Книгата прави голямо впечатление на руския писател И. Ф. Богданович, който създава поемата си „Скъпа“ (1773) по същия сюжет.
„Поeма за хиновото дърво“ Лафонтен пробва своитe сили в жанра на природонаучната поема, популярна през Ренесанса и датираща от Лукреций. Неговата „Поема за хиновото дърво“ (Poème du Quinquina, 1682) се чете като своеобразна реклама за ново лекарство (в средата на XVII век те започват да внасят кората в Европа със съдействието на Луи XIV).
Комедия През втората половина на 1680-те години Ла Фонтен, в сътрудничество с актьора Шарл Шевиле дьо Шанмеле, написва комедиите „Раготен“ (1684) по сюжет на Скарон, „Флорентиец“ (1685) и „Вълшебният куб“ (1688) по сюжет на Ариосто. Изследователите отбелязват, че Лафонтен се опитва в различни жанрове, по-точно чужди на таланта му, и обясняват това с необходимостта от разнообразие.Young La Fontaine: A Study of His Artistic Growth in His Early Poetry and First Fables, by Philip A. Wadsworth. Pub. Northwestern University Press, 1952. P. 23
Според Жан Батист Дюбо, „... когато Лафонтен реши да композира комедии, те вървяха под непрекъснатото свирене на сергиите; съдбата на неговите опери също е известна на всички“.Дюбо Ж.-Б. Критические размышления о поэзии и живописи. Перевод с франц. Д. Н. Стефанова. М., 1976. С. 309.
Комедията „Вълшебната чаша“ е преведена на руски и този анонимен превод е отпечатан през 1788 г. от Николай Новиков без посочване на авторството.Комедия: Волшебный кубок, с французского; Москва, 1788. 78 с.
Някои известни басни
ВЪЛКЪТ И АГНЕТО "Защо - подел вълкът - ми мътиш ти водата? Това е дързост непозната, затуй ще те накажа аз." Отвърнало му то с невинен, кротък глас: "За Бога, сир, не се гневете, Сам вижте тук и преценете: че аз съм до брега тревист, в потока чист, под вас на цели двайсет крачки. И не разбирам как така водата мътя ви сега." "Не, мътиш я! - завил вълкът към свойта плячка. - Освен това, зимъс оклеветил си мен." "Но как? Не съм било родено в онзи ден, все още суча си от мама."