Ивайло Боянов Знеполски е български философ, културолог, изкуствовед и филмов критик, университетски преподавател и политик. Министър на културата е в правителството на Любен Беров и в правителството на Ренета Инджова. Баща е на философа Боян Знеполски.

Биография Образование и научна кариера Ивайло Знеполски е роден на 5 август 1940 г. в София, България. Завършва философия в Софийския държавен университет през 1964 г. Доктор по изкуствознание с тема на дисертационния труд „Философски и естетически проблеми на съвременното европейско киноизкуство“ (1971). От 1970 г. работи в Института за съвременни социални теории (ИССТ), който е научно звено към АОНСУ и е на двойно подчинение на ЦК на БКП и на Президиума на БАН. До 1974 г. е научен сътрудник в Института, а след това – старши научен сътрудник. От 1981 до 1990 г. е шеф на секция в същия институт. Междувременно преподава „Анализ на филма“ във ВИТИЗ (1980 – 1984). Става доктор на философските науки с тема на дисертационния труд – „Социо-културните проблеми в съвременното българско киноизкуство“ (1982), професор във Философския факултет на СУ (1984), ръководител на катедрата по история и теория на културата на Философския факултет на СУ (1991 – 2003), гост-професор във Висшето училище по социални науки в Париж (1997 – 1999) и в Университета „Монтескьо“ в Бордо (2001).

Членство в научни съвети и други академични органи и общности Зам.-председател на IASS (Международна асоциация за семиотични изследвания) Член на педагогическия съвет на École doctorale en sciences sociales – Europe Centrale (Histoire – Sociologie – Anthropologie) – Bucarest. Agence Universitaire de la Francophonie Член на Комитета на тематичната мрежа за съвместни изследвания „Droit des entreprise culturelles“. Сътрудничество и участие в изследователски проекти на Maison de Sciences de l’Homme (Paris) Научно ръководство от българска страна на съвместната магистърска програма „Медии и междукултурни комуникации“ с Europa-Universitat Viadrina (Франкфурт на Одер) Сътрудничества с Université Pierre Mendes France – Grenoble II École Doctorale 214: Droit – Sciences politique – Relations internationales Ръководител от българска страна на международен изследователски проект на тема „Всекидневната преса и европейската интеграция и разширяването – политически, културни и национални репрезентации“. Партниращи страни: École des Hautes Études en Sciences Sociales (Marseille), L’Université d’Avignon, Europa-Universitat Viadrina (Франкфурт на Одер)

Обществена дейност През 1990 г. е делегат на Националната кръгла маса от квотата на БКП. Съучредител с други европейски интелектуалци и политици през 1999 г. на Musee de l’Europe (Брюксел) Член на Сената на European Cultural Parliament, който номинира членовете на бъдещия Европейски парламент и ръководи заседанията му – 2001 г. Член на работна група към Съвета на Европа (Страсбург) по проекта „Link Diversity“ – Кампания за популяризиране на мултиетнически общества и на демократично гражданство за всички. Главен редактор на издаваното в София на английски и френски език списание Divinatio (ISSN 1310-9456). Постоянен член на журито на наградата „Развитие“. Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 9 юни 2026 г.

Политическа дейност През 1990 г. е делегат на XIV конгрес на БКП. Развива значителна политическа дейност, като в периода 1993–1995 г. е министър на културата в правителството на Любен Беров и в правителството на Ренета Инджова.

Умира на 29 ноември 2023 г. в София.

Идеи

Предговорът на Ивайло Знеполски към първото българско издание на романа на Владимир Набоков – „Лолита“ става причина за първия голям литературоведски дебат след 1989 г.„Димитър Камбуров срещу академизма“ – Ивайло Знеполски, Димитър Камбуров, Снежана Зарева за „Лолита“, в. „Култура“, 1990 г.

По-важни отличия и награди Officier des Palmes Academique, френски – с декрет на френското Министерство на националното образование, на изследването и технологията (1999) Почетен знак на Софийския университет – Синя лента (2001) Chevalier de l'Ordre du Mérite, френски (2012)„Ivaïlo Znépolski chevalier de l’Ordre national du Mérite“, със снимки от събитието , сайт на Френското посолство в София, 12 юли 2012 г.„Проф. Ивайло Знеполски удостоен с френски орден“, сайт на Института за изследване на близкото минало, 11 юли 2012 г. Орден „Стара планина“ I степен (2021)Указ № 32 от 2 февруари 2021 г. Обн. ДВ. бр. 11 от 9 февруари 2021 г.

Библиография Монографии Актуалното кино. София: Наука и изкуство, 1969, 297 с. Пътища и пътеки на българското кино. София: Наука и изкуство, 1972, 267 с. Между отчуждението и насилието. 1973. Умберто Еко и „Името на розата“. София: Наука и изкуство, 1987, 145 с. Катастрофата като филмова метафора. София: Наука и изкуство, 1992. (ISBN 954-02-0071-7) Езикът на имагинерния преход. София: Българска сбирка, 1997, 356 стр. Новата преса и прехода. Трудното конструиране на „четвъртата власт“. София: Дружество Гражданин, 1997, 191 стр. (ISBN 954-8966-03-4) Вебер–Бурдийо – подходи към интелигенцията. С., 2003, 116 стр. Българският комунизъм – социокултурни черти и властова траектория. София: Сиела, 2009. (ISBN 978-954-28-0236-5)Михаил Груев, „Явление в познанието за комунизма“, рец. във в. „Култура“, 20 юни 2008 г.Христо П. Тодоров, „Българският комунизъм като цивилизационен феномен“ , рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 6, 18.02.2009 г. Как се променят нещата. От инциденти до голямото събитие. Истории с философи и историци. 1 и 2 част. Институт за изследване на близкото минало & Сиела, София, 2016, 551 + 398 стр.Георги Каприев, „Шест колажа по Как се променят нещата от Ивайло Знеполски“, рец. във в. „Култура“, 22 (2859), 17 юни 2016 г. Историкът и множественото минало. София: Сиела, 2017. (ISBN 978-954-28-2345-2) (съавтор) Bulgaria under Communism (Routledge Histories of Central and Eastern Europe). London and New York: Routledge, 2018, 476 pp. ISBN 978-0-8153-7279-0 Семиотика и критика на културата: Барт, Лотман, Еко. София: Институт за изследване на близкото минало & Сиела, 2019, 456 с. (ISBN 9789542828822) Измамната лекота на демокрацията. София: Изток-Запад, 2020, 400 с. (ISBN 9786190107323) Тоталитаризмът. София: Сиела, 2023, 296 с. (ISBN 9789542843795) Семейни разправии - Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон, София: Сиела, 2024. 208 стр. (ISBN 9789542843788)

Научно ръководство, съставителство и редакция Франсоа Фюре и превъплъщенията на социалната утопия (научно ръководство, съставителство, предговор, студия). Изд. ДНЧО, С., 1997, 218 стр. (ISBN 954-9567-01-X) Пол Рикьор – философията пред предизвикателствата на промените (научно ръководство, съставителство, предговор, студия). Изд. ДНЧО, С., 1998, 303 стр. (ISBN 954-9567-02-8) Max Weber: Relecture a l’Ouest, relecture a l’Est (научно ръководство, съставителство, предговор, студия). Изд. ДНЧО, С., 1999, 455 стр. (ISBN 954-9567-06-0) Около Хабермас. Нормативността в модерните общества и идеята за справедливост (научно ръководство, съставителство, предговор, студия). Изд. ДНЧО, С., 2000, 430 стр. (ISBN 954-9567-07-9) Около Жак Дерида и чудовищният дискурс (научно ръководство, съставителство, предговор, студия). Изд. ДНЧО, С. (ISBN 954-9567-14-1) Вебер и Бурдийо: Подходи към интелектуалците(научно ръководство, съставителство, предговор, студия). Изд. ДНЧО, С. (ISBN 954-9567-12-5) История, разказ, памет (научно ръководство, съставителство, предговор, студия). Изд. ДНЧО, С., 2001, 360 стр. (ISBN 954-9567-09-5) Това е моето минало (1944-1989). Спомени, дневници, свидетелства. Т.1, Изд. Сиела, С., 2010. (ISBN 978-954-28-0716-2) Това е моето минало (1944-1989). Спомени, дневници, свидетелства. Т.2, Изд. Сиела, С., 2010. (ISBN 978-954-28-0717-9) Тоталитаризмите на XX век в сравнителна перспектива. Изд. Сиела, С., 2010. (ISBN 978-954-28-0815-2) Да познаем комунизма: Изследвания. Изд. Сиела, С., 2012. (ISBN 978-954-28-1056-8) История на Народна република България. Режимът и обществото. С., Институт за изследване на близкото минало, Сиела, 2009, 716 стр.Бойко Пенчев, „История на тоталитарната власт и грижа“, рец. във в. „Литературен вестник“, 20 януари 2010 г., бр. 2, год. 19.

За него Мислещият от дистанция човек. Конференция в чест на 80-годишнината на проф. Ивайло Знеполски. София: Изток-Запад, 2023, 240 с. (ISBN 9786190113334)

Бележки

Външни препратки

От и за Ивайло Знеполски в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС Ивайло Знеполски, „Посткомунистически употреби на паметта“ , в. „Литературен форум“, бр. 2 (486), 15 януари 2002 г. Ивайло Знеполски, Предговор към „Спомени от лагерите. Портрети на лагеристи от Белене“ от Петър Байчев, електронно списание LiterNet, 05.12.2014, № 12 (181) „В памет на проф. Ивайло Знеполски“, разговор с професорите Стоян Атанасов и Александър Кьосев, БНТ, 4 декември 2023 г. Димитър Щ. Димов, Момчил Методиев, Михаил Неделчев, Милен Миланов, Божидар Манов, „Памет за Ивайло Знеполски“, „Литературен вестник“, бр. 43, 14 декември 2023 г. Пламен Дойнов, „Загуби и завети“, „Литературен вестник“, бр. 43, 14 декември 2023 г.

Интервюта „Политическият ангажимент на културата“ , интервю на Валентина Самоволска, в. „Литературен вестник“, год. 12, бр. 14, 10-16.04.2002 г. „Проф. Ивайло Знеполски: Обществото все още е затворено, защото се движи от личния интерес“, интервю на Петър Карабоев, в. „Дневник“, 26 декември 2007 г. „Проф. Ивайло Знеполски: Живков провеждаше сталинската линия“, интервю на Невена Борисова, e-vestnik.bg, 23 февруари 2012 г. „Проф. Ивайло Знеполски:Кога ще излезем от прехода? Никога!“ , интервю на Ива Йолова, в. „Преса“, 23.07.2012 г. „Проф. Ивайло Знеполски: Нито сме толкова бедни, нито толкова крадливи“ , интервю на Валентина Петкова, в. „Труд“, 01.08.2014 г. Интервю на Ерика Лазарова с проф. Ивайло Знеполски по проекта „Златен фонд на българската наука“, YouTube, публикуван на 21.12.2014 г. „Проф. Ивайло Знеполски: Излизаме от 2018 г., макар и с малко, но по-богати“, интервю на Пенчо Ковачев, в. „24 часа“, 29 декември 2018 г.

Категория:Български културолози Категория:Български семиотици Категория:Български изкуствоведи Категория:Български кинокритици Категория:Български философи Категория:Министри на културата на България Категория:Възпитаници на Философския факултет на Софийския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Носители на орден „Стара планина“ Категория:Родени в София Категория:Починали в София