Сенгелово, още Сенгельово или Сенгелево (, Ангистро, катаревуса: Άγκιστρον, Ангистрон, , Ченгел, до 1927 година Τσιγγέλη, Τσιγγέλι, Цингели), е село в Гърция, дем Синтика, област Централна Македония.
География Сенгелово е разположено в Санданско-Петричката котловина в северното подножие на Сенгелската планина (Ангистро или Цингели), непосредствено до границата с България. Отстои на 50 километра северно от град Сяр (Серес). В селото има целебни минерални извори с температура около 38 °C, използвани още от древността. Северно от Сенгелово тече река Пиринска Бистрица.
История Етимология Според Йордан Н. Иванов името може би идва от името на основателя на селото Сенгѐль (бег), както го обяснява народната етимология, но може и да е от прилагателното син и дел с д' > в г' в говора.
Средновековие Край селото има минерален извор и средновековна баня. В центъра на селото е запазена средновековна кула от XIV век, по-късно превърната в часовникова.
На 3,5 km северозападно е ранносредновековната крепост Субаши.
В Османската империя
Според легенда, записана от българския учен Йордан Н. Иванов, селото е било запуснато през „чумните години“ преди османското нашествие и в началото на XIV век някой си Ибрахим паша Сенгел бег основал новото село, като за да привлече българите от околните села, построил старата църква „Свети Спас“ в селото.
В данъчен регистър на немюсюлманското население от 1617 година Шенгел е отбелязано като село със 32 джизие ханета, рудари (маденджии).Грозданова, Елена. Новоиздирени османотурски документи от XVI и XVII век за категориите население със специални задължения и статут, Известия на държавните архиви, кн. 51, София, 1986, с. 278.
Църквата „Свети Атанасий“ е от средата на XIX век. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сингел (Singuel), Мелнишка епархия, живеят 200 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Ченгел калеси или Ченгел кьой е посочено погрешно като малко мюсюлманско село с 50 домакинства със 130 жители.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Сенгелово живеят 1200 българи, 200 турци, 120 власи и 130 цигани.
Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сенгелево има 1536 българи екзархисти, 72 власи и 18 цигари и в селото функционира българско училище.
В 1904/1905 година в българското училище в Сингелово преподава Тома Попдимитров, завършил Сярското българско педагогическо училище.
До края на XIX и началото на XX век село Сенгелово е един от важните центрове на железодобивната индустрия в областта Мървашко. В селото до средата на XIX век работи и самоков. В рудниците някога се е добивало и злато и сребро, за което свидетелстват старите галерии, наричани златници. Край селото има огромни купчини сгурия, най-големите в цяло Мървашко.
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Сенгелово са доброволци в Македоно-одринското опълчение. По време на войната Сенгелово е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава къщите в селото са 370 – 200 български, 70 турски, 70 цигански и 30 влашки.
В Гърция
След Междусъюзническата война през 1913 година остава в Гърция.
През 1916 година професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щаба на действащата армия, посещава селото. В рапорта си до Началник-щаба на действащата армия той пише: След Първата световна война голяма част от българите се изселва в България, като в селото остават само 17 гъркомански семейства. В 1927 година Сенгелово е преименувано на Ангистрон (кука) и в селото са заселени гръцки бежанци от Мала Азия. В 1928 година Сенгелово има смесено население от местни хора и бежанци – 105 бежански семейства с 346 души.
Потомците на бежанците от Сенгелово в България живеят в Сандански, Аспарухово (Варненско) и други.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Сенгелово на 6 юли 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Ушика Ούσίκα Оксила Όξειλάхребет в Славянка на ИЮИ от Сенгелово и на ЮЮИ от Лехово (1153 m) Волага или Волак Рамен Βολακ Ραμάνι Ликотопос Λυκοτόποςхребет в Славянка на И от Сенгелово и на ИЮИ от Лехово (1275 m); членувано от Волак Хуни Удурища Χουνί Ούντουρίστ Лакома Λάκκωμαместност в Славянка на И от Лехово Артлиж Άρλέτζ Месокорфи Μεσοκόρφιграничен връх в Славянка на СИ от Лехово, гранична пирамида № 89 (1345,8 m) Моково Μόκοβα Вуркос Βούρκος Цямара Ποζιάρα Плая Πλαγιάвръх в Сенгелската планина на ЮИ от Сенгелово (1018 m) Чал или членувано Чало Τσάλ Дасотон Δασωτόν заоблен връх в Сенгелската планина на ЮЮИ от Сенгелово (1294 m); от турски çal, „планински връх“ Папра Πάπραν Керасиес Κερασιέςместност в Сенгелската планина на Ю от Сенгелово Боро Μπορό Перасма Πέρασμα Мал тепе Μάλ Τεπέ Войдокорфи Βοϊδοκορφήвръх в Сенгелската планина на ЮЮЗ от Сенгелово (662 m) Дирин Ντιρίν Ватирема Βαθύρεμα Трънка Τρίγκα Дамаскиниес Δαμασκηνιέςвъзвишение на З от Сенгелово (263 m) Шумалък Σουμαλάκ Потисма Πότισμαместност в полите на Сенгелската планина на ЮИ от Сенгелово Трънка Τρίγκα Дамаскино Δαμάσκηνοбивше село на ЗСЗ от Сенгелово Башлица или Хамам Μπασλίτσα Ангистру Рема Άγκίστρου Ρέμαрека на Ю от Сенгелово; от турското başlık „главатарство“, производно от baş Ахасма Άχασμα Амбелия Άμπέλια възвишение на ЗСЗ от Сенгелово (268 m) Чучур Τσουτσόρ Платома Πλάτωμαместност на СЗ от Сенгелово Батан дере или Ботон дере Μποτόν Ντερέ Рематия Ρεματιάрека на С от Сенгелово, ляв приток на Петровската река; от батан, „тепавица“ Катал Κατάλ Ксиротопос Ξηρότοπος Тисата Τίσσα Авго Άβγό склон с ниви ЮИ от Сенгелово; от тис, taxus beacata Рупа Ρούπα Проварма Πρόβαρμαместност на СИ от Сенгелово Сантово или Содол Σοντόλ Катомерон Κατώμερονместност на С от Сенгелово, по десния бряг на Батан дере
Личности Родени в Сенгелово Георги Георгиев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина Елена Стаматова Башлиева (1919 – ?), участничка в Гръцката гражданска война (1948 – 1949) на страната на ДАГ, емигрантка в Плевен, България от 1947 г., след което в 1949 г. със съпруга си Стамат Иванов Башлиев живее във Варна, авторка на спомени за Гражданската война в Гърция Коста Илиев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 5 одринска дружина Костадин Стоянов (1872 – 1913), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО, починал в болница в Кочани 9 юни 1913 година Мильо Великов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина Стоил Стоянов (Стойо, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина Иван Коджабашев – Бензина, деец на ВМОРО и ВМРО, убит от Михайловисти през 1927 година
Бележки
Категория:Села в дем Синтика