Стокхолмското метро () е железопътна подземна система, част от обществения градски транспорт в Стокхолм, Швеция.
Системата включва 3 основни линии със 100 метростанции, 48 от които са подземни, а 52 са на земната повърхност Информация за метростанциите.
На 30 септември 1933 г. е поставено началото на подземния железопътен транспорт в Стокхолм с прокопаването на тунел под Сьодермалм, свързващ влакови композиции от обществения градски транспорт Teknisk Tidskrift за прокопаването на тунела под Сьодермалм. Именно от този тунел идва шведското име за метро „tunnelbanan“, буквално „тунелен транспорт“. Означението на Стокхолмското метро е бял кръг със синя буква Т в средата.
Стокхолмското метро се отличава с уникални за всяка метростанция декорации. Наричано е най-дългата художествена галерия в света. Няколко от метростанциите (най-вече в рамките на „Синята линия“) са оставени до основната носеща скала, груби и недовършени, като останалия декор се вписва в рамките на концепцията. Метростанция Рисне притежава гигантска фреска с мотиви от историята на световните цивилизации, по протежение на двете страни на платформата.
История Причината за започване на строежа на Стокхолмското метро е в изключителната натовареност на улиците на Стокхолм по време на първата четвърт на 20 век Историческа справка. Колите, автобусите и трамваите са причинявали задръствания по улиците и стокхолмските политици, вдъхновени от решението на проблема в други градове като Лондон, Париж и Ню Йорк взимат решение за построяване на метро-система . След голям обществен дебат, започва планирането на метро-системата през 1941 г., като окончателното завършване на първия етап на подготвителните работи приключва през 1944 г.
Първата линия на метрото е отворена на 1 октомври 1950 г. , когато съществуващата от 1933 г. подземна железопътна система е приведена спрямо стандартите за метро транспорт. Тази първа линия е вървяла в посока на юг от станция Слюсен. В рамките на няколко години линията е била разделена на три линии, насочени в южна посока от централната част на Стокхолм. През 1952 г. се отваря нова линия към западните предградия. През 1957 г. тази и съществуващите линии са свързани, чрез изграждане на връзка през стария град, и поделят обща централна метростанция. „Червената линия“ е отворена през 1964 г., с две отделни линии, обхващащи оста североизток-югозапад. „Синята линия“ е отворена през 1975 г. с две линии, насочени на северозапад от централната станция. Последно през 1994 г. са достроени части от съществуващата вече „Зелена линия“.
Технология Метрото използва енергоразпределителната система на обществения железопътен транспорт с номинален оперативен волтаж 650 V за зелената и червената линии и 750 V за синята линия.
Използват се основно 271 модерни вагона, но съществуват и около 200 вагона, произведени през 1970-те и 1980-те години. Метро-композицията включва до 8 стари или 3 модерни вагона с обща дължина 140 m.
По-старите вагони, типове от C6 до C15, са с дължина 17,62 m, на широчина са 2,8 m и са високи 3,8 m. Тежестта им е между 20 и 30 t и побират 48 седящи пътници (384 седящи места в пълната композиция). Обикновено се прикачват от 6 до 8 вагона от този тип.
Болшинството от старите вагони, постепенно се заместват с т.нар. „Vagn 2000“ (тип C20), въведени в употреба за първи път през май 1998 г. Технически данни за Vagn 2000 Метро-композициите от този тип включват 2 до 3 вагона тип C20, всеки с дължина 46,5 m с врати от двете страни. Общият брой на седящите места в такава композиция е 414.
Старите вагони могат да бъдат забелязани в пиковите часове, главно по червената и синята линии, като единствено типове C6, C9, C14 и C15 са все още в употреба, с общото име Cx. Препълнена композиция в пиковите часове може да побере между 1000 и 1200 пътници.
Максималната скорост за червената и синята линии е 80 km/h, а за зелената 70 km/h. (в рамките на метростанциите максималната позволена е 50 km/h). Максималното ускорение е 0,8 m/s².
За осъществяването на максимална сигурност при близките дистанции, в които оперира метрото, съществува автоматична система, изпращаща постоянни контролни сигнали. Сигналът се получава през релсите от антена, закачена на оста на първото колело, и се сравнява с текущата скорост на композицията. При подаден сигнал от главната система, спирачният механизъм на определена композиция се задейства, ако е превишена максималната позволена скорост. На машиниста се дава информация за текущото ограничение на скоростта на екрана в кабината за управление. При тип C20 или при тип Cx, преекипирани с новата система, директно това се отразява на скоростомера. Системата не позволява композиции да се разминат при близък контакт със скорости, по-големи от 15 km/h.
Друга система позволява автоматично управление на метро-композицията, но машинистът все още контролира отварянето и затварянето на вратите, както и потеглянето. Тази система до началото на 2007 г. съществува единствено при „Зелената линия“.
Съвременни вагони:C6C9C14C15C20C20FИзползвани в миналото вагони:A13B13C1C2C3C4C5C7C8C12C13C14z
Линии „Зелената линия“ има 49 метростанции: 12 са подземни (9 бетонни, 3 в масивна скала) и 37 наземни метростанции. Линията е дълга 41 256 m. Отворена е на 1 октомври 1950 г., използвана е от 451 000 пътници на ден или 146 милиона пътници годишно през 2005 г. „Червената линия“ има 36 метростонции: 20 подземни (4 бетонни, 16 в масивна скала) и 15 надземни. Линията е с обща дължина 41 238 m. Отворена е на 5 април 1964 г., използвана е от 394 000 пътници на ден или 128 милиона пътници годишно през 2005 г. „Синята линия“ е с 20 метростанции: 19 подземни (всички в масивна скала) и 1 наземна. Общата дължина на трасето и 25 516 m. Отворено е на 31 август 1975 г., използвана е от 171 000 пътници на ден или 55 милиона пътници годишно през 2005 г.
Линия Маршрут Отворена на Дължина Метростанции 10 Кунгстредгорден – Юлста (Kungsträdgården – Hjulsta) 31 август 1975 15,1 km 14 11 Кунгстредгорден – Акала (Kungsträdgården – Akalla) 5 юни 1977 15,6 km 12 13 Норшбори – Рупстен (Norsborg – Ropsten) 2 септември 1967 26,6 km 25 14 Фруенген – Мьорби Ц (Fruängen – Mörby C) 30 септември 1973 19,5 km 19 17 Окешов – Скарпнек (Åkeshov – Skarpnäck) 19 ноември 1958 19,6 km 24 18 Алвик – Фаршта странд (Alvik – Farsta strand) 24 ноември 1957 18,4 km 23 19 Хеселби странд – Хегсетра (Hässelby strand – Hagsätra) 9 септември 1951 28,6 km 35 Общо 1 октомври 1950 143,4 km 100
Поддръжка Метрото е собственост на Община Стокхолм, която е договорила съвместната поддръжка с Veolia Transport.
Вижте също
Метро Нюйоркско метро Парижко метро Софийско метро
Източници
Външни препратки Стокхолмски транспорт – официален сайтраница на шведски и английски език
Метро Метро Категория:Метро в Европа Категория:Метрополитени