Саманта Рийд Смит (; 29 юни 1972 – 25 август 1985) е американска ученичка от Манчестър, Мейн, обявена в Съединените щати за „Най-младия посланик на Америка“, а в Съветския съюз – „Посланик на добра воля“. Тя става световноизвестна, след като написва писмо до тогавашния Главен секретар на комунистическата партия на СССР Юрий Андропов, изразявайки страховете си от евентуална ядрена война между САЩ и СССР. Андропов отговаря на писмото ѝ и лично я кани да посети СССР. Със значителната подкрепа от страна на медиите в двете страни, след визитата си в Съветския съюз тя участва в мирни мероприятия в Япония. Смит написва книгата „Пътешествие до Съветския съюз“ и участва в различни телевизионни предавания. На 25 август 1985 г. по време на Полет 1808 на Бар Харбър Ерлайнс самолетът извършва неуспешен опит за приземяване, убивайки всичките 6 пътници, сред които и Саманта, която е едва на 13 години.
Биография Произход и детство Саманта Смит е родена в Холтън, щата Мейн, където живее с родителите си, Артър и Джейн. Тя харесва хокея на трева, карането на кънки, четенето и науките, и играе в училищния отбор по софтбол. На 5-годишна възраст тя пише писмо до кралица Елизабет II, за да ѝ каже, че я харесва. През 1980 г., когато Смит завършва втори клас, семейството ѝ се премества в Манчестър, където започва да учи в Основно училище Манчестър. Баща ѝ преподава литература в Университета на Мейн в Огъста, а майка ѝ работи като социален работник в Департамента по социални грижи в Огъста.
След като Юрий Андропов става съветски лидер, големите американски вестници и списания поставят портрета му на кориците си, и големите статии го описват в доста негативна светлина, как завладява властта и какви са очакванията за нови заплахи в света. По това време масови антиядрени протести започват в Европа и Северна Америка, очаква се телевизионното предаване на ABC за ядрена война със заглавие „На другия ден“, който се очаква да бъде излъчен през ноември. Роналд Рейгън прибягва към разгръщане на програма по разполагане на ракети Круз и Пършинг II в Европа. През 1979 година Съветският съюз започва войната в Афганистан, което също допринася за засилването на международното напрежение. Статия в списание „Тайм“ (най-вероятно броя от 22 ноември 1982 г.) попада пред погледа на Смит. „Ако толкова се страхуват хората от него“, пита тя майка си, „защо някой не му напише писмо, за да го попита, дали и той иска война?“. „Защо не му напишеш ти?“ отговаря майка ѝ.
Писмата През ноември 1982 г., когато Саманта Смит е в 5-и клас, тя пише на съветския лидер Юрий Андропов, опитвайки се да разбере, защо връзките между Съветския съюз и САЩ са толкова напрегнати:
Писмото ѝ е публикувано в съветския вестник Правда и на 25 април 1983 г. тя получава отговор от Андропов:
Световен успех Последвалите събития започват с интервю на Смит, водено от Тед Копъл и Джони Карсън, и с многото други предавания, заедно с много нощни емисии на големите новинарски мрежи в Америка. На 7 юли 1983 г. Саманта Смит отлита за Москва, заедно с родителите си, и прекарва две седмици като гостенка на Андропов. По време на визитата си тя посещава Москва и Ленинград и прекарва известно време в Артек, най-големия съветски пионерски лагер, разположен до град Гурзуф на Кримския полуостров. Андропов вече е бил сериозно болен и не се среща лично с нея, но успяват да разговарят по телефона. Саманта Смит пише в книгата си, че в Ленинград тя и родителите ѝ са били изумени от гостоприемството на хората, и от присъствието, с което ги удостояват. Говорейки на пресконференцията в Москва, Смит заявява, че руснаците били „също като нас“.
В Артек тя избира да остане със съветските деца, вместо да се възползва от отделната стая, която ѝ предлагат. За улеснение в общуването учителите и децата, които говорят английски, биват избрани да живеят в сградата, в която тя е отседнала. Настанена в стая с още девет момичета, Саманта прекарва времето си в плуване, разговори и учене на руски песни и танци. Там тя намира много приятели, сред които е и Наташа Каширина от Ленинград, която говори английски свободно.
Медиите следват всяка стъпка – снимки и статии за нея биват публикувани във водещи руски вестници и списания, за пътуването ѝ и след това. Смит става широко известна сред съветските хора.
Когато на 22 юли 1983 г. Смит се завръща в САЩ, пристигането ѝ бива отпразнувано от хората в щата Мейн, и популярността ѝ продължава да расте в родната ѝ страна. Тя се превръща в политически и миротворчески активист, води специално детско предаване през 1984 г. на компания Дисни, посветено на политиците, където Смит интервюира няколко кандидата за президентските избори през 1984 г., включително Джордж Макгавърн и Джеси Джексън. Заминава за Япония с майка си, където се среща с Ясухиро Накасоне, министър-председател на Япония и участва в Детския международен симпозиум в Кобе. В речта си на този симпозиум тя предлага съветските и американски лидери да разменят внучките си за по две седмици годишно, аргументирайки се, че никой президент „няма да иска да бомбардира страната, в която се намира внучката му“. Пътуването ѝ вдъхновява и други размени на посланици на добра воля, включително визитата на съветското дете Катя Лъчева в САЩ. По-късно Саманта Смит написва книга, озаглавена „Пътешествие в Съветския съюз“, и получава роля в телевизионния сериал на Робърт Вагнер, наречен „Лайм Стрийт“.
Смърт и погребение По време на обратния полет от снимките на „Лайм Стрийт“ през лятото на 1985 г. самолетът на Саманта не успява да кацне на пистата на регионално летище Люистън-Оубърн в Обърн, щата Мейн, и се разбива на около 200 метра от летището. Загиват всички на борда (шест души пътници, и двама екипаж), включително Саманта и баща ѝ. След това се раждат много спекулации около причината за катастрофата. В САЩ започва разследване и официалният доклад, в който не се споменават конспиративни теории, бива публикуван. Както се твърди в доклада, инцидентът е бил в 22:05 часа Източно време, точката на удар със земята е на около километър, юг-изток от пистата, на координати . В доклада се казва, че „Относително стръмен ъгъл на полета и височина (с ориентация на самолета по хоризонта, по посока на движението) и скоростта на самолета при удара в земята, изключва възможността, жертвите да имат шанс за оцеляване.“ В основни линии в доклада се подчертава, че е била тъмна и дъждовна вечер, пилотите били неопитни, и случайно и много рядко, е имало повреда в наземния радар. Самолетът, използван в последния полет, бил на компания Бар Харбър Еърлайнс, Бийчкрафт 99.
На погребението на Саманта Смит в Огъста, щата Мейн, присъстват над 1000 души. Владимир Кулагин, съветският посланик във Вашингтон, прочита личното съболезнователно обръщение на Михаил Горбачов. Президентът Рейгън изпраща съболезнованията си на майката на Саманта Смит, в които пише:
Посвещения СССР Съветския съюз издава мемориална пощенска марка с нейния облик. Диамант, култивирано лале и далия, морски плавателен съд, и планина, биват кръстени в чест на Саманта, и неин паметник бива издигнат в Москва. „Алея Саманта Смит“ в Артек, бива кръстена на нея през 1986 г.
Когато съветският астроном Людмила Черних открива астероид 3147, му дава името 3147 Саманта.
САЩ Майката на Саманта Смит основава „Фондация Саманта Смит“ през октомври 1985 г., която насърчава обмена на студенти между Съединените щати и Съветския съюз до 1995 г., когато дейността ѝ е прекратена. Всеки първи понеделник на месец юни, всяка година, е обявен за ден на Саманта Смит със закон на щата Мейн. Издигната статуя на Саманта Смит в близост до Щатски музей Мейн в Аугуста, която изобразява Смит, освобождаваща гълъб, докато едно мече се е свило в краката ѝ. Мечето символизира Мейн и Съветския съюз. На Смит е кръстено и начално училище в щата Вашингтон. Едно от общежитията в университета в Мейн носи нейното име.
Руска Федерация След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. интересът на руските медии към Саманта Смит спада значително. През 2003 г. паметникът в Москва, издигнат в нейна чест, е откраднат от крадци на метали. В началото на 2000 г. в руските вестници са публикувани няколко интервюта с майка ѝ, Джейн Смит. През 2003 г. Валентин Ваулин, пенсионер, живеещ във Воронеж, построява паметник, посветен на Саманта, без каквато и да е подкрепа на правителството.
Дания През 1985 г. датският композитор Пер Нюргард пише концерт за виола, озаглавен Помним Детето, в памет на Саманта Смит.
Книги
Външни препратки SamanthaSmith.info – Официална уеб страница, посветена на Саманта Смит. Съдържа снимки, статии и послания. SamanthaSmithBG.info – Българска версия на официалната уеб страница „A Nightline“ моменти от 1983 – ABC News (декември 2004)
Начално училище Саманта Смит бива кръстено на нея; съдържа цветни снимки на Саманта и нейна биография Статуя на Саманта Смит в Аугуста Статия за посещението на Саманто Смит в Артек , съдържаща нейни снимки. Фондация Саманта Смит Доклад за Въздушен Инцидент, описание с връзка към официалния доклад Кампания за мемориална пощенска марка, в чест на Саманта Смит и Анна Франк
Категория:Американски актриси Категория:Деца актьори Категория:Американски общественици Категория:Посланици на добра воля Категория:Хора от Мейн Категория:Жертви на авиационни произшествия