Алцѐк () според Теофан Изповедник е вероятно брат на хан Аспарух и пети син на хан Кубрат, гасталд (княз) в Самниум, живял в Гало Матезе, Сепино, Бояно и Изерния на регион Молизе в Централна Италия.
Биография Теофан Изповедник съобщава, че след разпадането на Стара Велика България част от прабългарите, предвождани от най-малкия син на хан Кубрат – Алцек, се заселва в земите на Лангобардското кралство. Павел Дякон отделя място в Historia gentis Langobardorum (гл. 29, кн. 5) на преселването на прабългарите в района на Беневенто: под предводителството на хан Алцек те идват в Италия при краля на лангобардите Гримоалд (662 – 671). Гримоалд прави Алцек гасталд и го изпраща при сина си Ромуалд I в Беневенто, където той се заселва с хората си в Сепино, Бояно и Изерния в регион Молизе.Павел Дякон. История на лангобардите, V, 29. Павел Дякон обаче не дава данни откъде са дошли Алцековите прабългари. Повече сведения за хан Алцек не са открити.Златарски. История, I, 1, с. 173.
На науката е известен и още един хан Алцек (Alciocus, латинизирана форма на Алцек), който е вожд на прабългарите в състава на Аварския хаганат. Основен източник за тези събития е средновековната „Хроника на Фредегар“. През 631 г. избухва междуособна война между Алцековите прабългари и аварските вождове за престола на хаганата, в която прабългарите са разбити и се преселват в Бавария. Франкският крал Дагоберт I позволява на Алцек да се засели с хората си в тези земи, но дава тайно нареждане на своите командири да избият прабългарите през нощта. Баварците, по това време зависими от франките, в определената нощ ги нападат и избиват. Според хипотезата на немския историк Хайнрих Кунстман намерените през XIII век костни останки на близо 6000 неидентифицирани мъртъвци в гробището при манастира Свети Флориан в провинция Горна Австрия принадлежат именно на тези избити прабългари.Лангобардите,_гепидите, панонските и алцековите българи, стр. 20Христо Маджаров, „Златна България“, издателство Алфиола, 2016 г., стр.91 Едва 700 от общо 9000-те Алцекови прабългари успяват да се спасят от клането и да преминат през Алпите, след което се заселват в италийските земи. Кралят на лангобардите Гримоалд прави Алцек гасталд (губернатор) и го изпраща при сина си Ромоалд I в Беневенто, където в 668 г. се установяват в Сепино, Бояно и Изерния. Тази малка група прабългари се заселва в т. нар. Пентаполис между Венеция и Равена, а по-късно отива още по̀ на юг в КампанияMiltenova, N. (1993). I Bulgari di Gallo Matese. Rome: Passaporto Editore, в района между Бари и Метапонт срещу о-в Сицилия. Макар и приели италианския език прабългарските благородници запазват съзнанието за народностния си произход. В Средновековието техните феодални владения са наричани булгарии, а много от самите феодали се именуват Булгаро и пазят това си име.
Прабългарите на Алцек населяват и създават градовете Сепинум (Сепино), Бовианум (Бояно) и Езерния в регион Молизе. И до днес топонимите в тази италианска област са свързани с тях. Според Павел Дякон през VIII век те все още говорят на своя език, въпреки че използват и латински.www.bghistory-letopisec.blogspot.com Тук населението има носии, някои обичаи, гайди и отделни думи като прабългарските. Във Вичене – подселище на Кампокиаро през 1987 – 2007 г. е открит и проучен голям прабългарски некропол с гроба на Алцек, находките от които се съхраняват в музея в град Кампобасо.Лъчезар Тошев, При потомците на Алцек в Италия В град Челе ди Булгерия на 8 юни 2016 г. е открит паметник на кан Алцек, дело на българския скулптор Дишко Дишков.Откриха паметника на хан Алцек в Италия БНР 9 юни 2016Една осъществена мечта – паметник на кан Алцек в Челе ди Булгерия, ИталияПаметник на хан Алцек, dnes.dir.bg, 8 юни 2016 г.
Вижте също Българи в Италия
Литература Павел Дякон, История на лангобардите, изд. „Полис“, София, 2011. Теофан Изповедник, „Хронография“ Винченцо Д`Амико. Българите, живеещи в Италия през Късното средновековие. Рим. 1942; Vincenzo D'Amico, I Bulgari stanziati nelle terre d'Italia nell'Alto Medio Evo Vincenzo D'Amico. I Bulgari trasmigrati in Italia nei secoli VI e VII dell’era volgare e loro speciale diffusione nel Sannio . Campobasso, 1933. John B. Dillon, „Bulgars“. в: Medieval Italy: An Encyclopedia, ed. Christopher Kleinhenz. London: Routledge, 2004. N. Miltenova. I Bulgari di Gallo Matese. Rome: Passaporto Editore, 1993. La Tombe con cavallo a Vicenne, Montidel , MontidelMatese.it, 2007
Източници
Категория:Аварски каганат Категория:Стара Велика България * Категория:Прабългари Категория:Починали през 7 век